Monday, April 21, 2008

Германия през погледа на един Жоро - част втора

За цените и храните

Естествено е да си мислиш, че хора, които получават месечно заплащане от няколко хиляди евро ще имат и много повече разходи, а стоките при тях ще са поне двойно по-скъпи. Затова и изненадата ми беше пълна, когато влязох в един най-обикновен хранителен магазин и се загледах по витрините. Толкова много неща, които са по-евтини отколкото в България! Като започнем с мляко и млечни продукти, десерти и кремчета – моите любими неща. Потресох се! Шоколадови кремчета със сметана, които там са 19 цента, тук са поне 80 стотинки, а такива от 55 цента ги видях впоследствие във Фантастико за 1.62 лв! Кисело мляко в кофичка от по един килограм с вкус на плодове или настърган шоколад по избор – около 1.50 евро. Шокът, естествено, дойде с още по-голяма сила, когато се прибрах и видях, че вече нямаме кисело мляко за по-малко от 80 стотинки. Какъв ти килограм за 3 лева ?!



Шоколади, шоколадови бонбони, течен шоколад. Друга голяма изненада. По-хубави, по-голямо разнообразие и в много случаи по-евтини от нашите. Разбира се, понякога веригите супермаркети си имат и стоки специално за разпространение в техни обекти, които са още по-евтини – шоколад например за 39 цента! Дори по-луксозните и хубави шоколади с картонени опаковки и над 70% какао бяха на цена от около 1 евро. Трудно ще намериш в България тъмен шоколад 70% какао за два лева!
Е, някои неща са и удивително скъпи. Хляб например. Един килограм обикновен ростенброт, какъвто най-често ядат в онзи край е 2.50 евро. Егати и хляба за 5 лева! Да ти призлее и когато плащаш 45 цента за най-обикновена мъничка питка като нашите полуфабрикати, за които не даваме повече от 22-25 стотинки в Била. Плодове и зеленчуци също не са никак евтини. Но пък имат страхотни консерви с най-различни вкусотии на много по-ниски цени отколкото нашите. Буркан течен шоколад 750 грама взех за 1.59 евро.
Шокът в няколкото дни след завръщането ми беше голям. Разбирам да бях в чужбина три-четири месеца и да падам от Марс. Разбирам да сме попаднали в някаква криза, да се е изпосвършило брашното, да са затворили АЕЦ, да е изгорял всичкия слънчоглед по складовете… Ама десет дена, братче! Десет дена! А разликата беше чувствителна! Вече споменах киселото мляко, което ме удари като с мокър парцал по главата. Ами майонезата? Краси Пловдив, дето преди година беше 60 стотинки, сега е 1.20 лв. Кашкавалът продължава да гони рекорди… Отказах се. Отидох да си взема дюнер и по пътя казах на Девора, че ако и дюнера са го направили 3 лева, това ще е върхът. Влязох и в ценоразписа видях любимия ми дюнер, който повече от година е 2.50 лв – сега е 3 лв.!
Какво се случва? Какво толкова направихме или не направихме? Защо е този пладнешки обир и защо по дяволите го позволяваме? Надминали сме немците по скъпотия, а достигнали ли сме ги поне на една трета по доходи? Олиото там е по-малко от два лева! Какво да кажем ние тук? Би било приказно смешно, ако не беше кошмарно. Зверчета – борим се, блъскаме се за всяка стотинка, после отиваме в магазина и я пръскаме за половин кошница най-необходими за съществуване продукти. Толкова сме обръгнали, че дори вече не ни прави и впечатление, камо ли да извиква някаква реакция… Направихме за смях и унижихме като последните глупаци учителите, стачкуващи за парче хляб. Стигнахме до там, че да ги обвиняваме за скучаещите ни деца, освободени от училище, докато същите тези деца се гърмят с пистолетите на бащите си и крадат от цигарите на майките си.
В контекста на всичко това разбирам нуждата от затворените граници по времето на комунизма. Напълно логично – нали ако всеки излезе и види какво е на запад, после ще се отврати от родната действителност и или ще си тегли куршума, или ще излезе на улиците като чехите и унгарците – с камъни в ръка.




7 comments:

Boyan Zahariev said...

Ами така е, Жоруел. И в Австрия е така, и в Германия беще така. Ама аз като разправям никой не ми вярваше. След един месец престой миналата година бях в абсолютен шок като се върнах. И даже обръщах всичко в евро. Хей, ама там опаковката е по-голяма и по-евтина. А хората ми се смееха. Този път ще донеса рекламните листовки, да видят, че е така.
Иначе сум съгласен, че за обичащите сладко е рай, но аз имам проблем с намирането на нещо солено (което да не чипс). Иначе хляба е бая скъп, ама ти явно не си открил от този дето го произвеждат за веригите, той е към 50 цента. По дяволите, дори хлябът е по-евтин тук.
Но така е, човек трябва да има от какво да се отврати, щом се завърне в Родината, нали. Надявам се ужасът, който ще изпитам този път да не е толкова голям. Но ще бъде.

Георги Грънчаров said...

Боби, радвам се че си онлайн! Липсваш ни из факултето, а стават епохални работи и сега ни трябваш, Апостоле! Не искам да те плаша, но, вярвай ми, шокът наистина ще бъде голям! Нали ти казвам - десет дни отсъствах, теб те няма вече толкова време... Ужасно е, няма оправия... Поне видяхме как е "зад стената". Очаквай още разкази тук :) Сега ми е паднало да пиша, докато не съм забравил всичко...

Anonymous said...

Кат не ти харесва дюнер за 3 лв, що го купуваш бе?

Boyan Zahariev said...

Хаха, мен само физически ме няма там, психически и виртуално присъствам. Изобщо, знам какво става и малко съжалявам, че не мога да участвам. Поне засега. Няма нужда да ме плашиш, знам какво е, дет´се вика:)
А за дюнера - радвай се, че е само 3 левчета и не е догонил виенските си братя - тук е към 3 евро :)
A inaê ay szm onlajn poчти постоянно, тук в Университета са чували за бежжичен достъп до интернет и аз сее възползвам, само дето понякога си ъабравям кабела, та ми се иъхабява батерията, като днес :)
Пиши, пиши, докато са свжи впечатленията, аз така правя, после всичко ще се е еформирало малко или много :)

Georgi Y. Dimitrov said...

Ами така ще е, след като цените не се определят пазарно, а от престъпно-държавната мафия, която като един извънземен пришълец се е впила в плътта на този народ и изсмуква кръв и енергия. Така ще е, докато не осъзнаем, че в един вълчи свят овцете (ние) могат да оцелеят само ако са сплотени. Докато продължаваме да сме си всеки сам за себе си, хищниците ще продължат да ни ръфат и разкъсват. Дори няма да дочакаме да кажат "мерси" за кльопачката.

Anonymous said...

Какво да ти кажа, нашето семейство пък си купи къщичка в Германия.За същите пари можехме да си вземем гарсониера в кварталите в София.Лудо нали...вади карфиците и да пукаме балоните, защото са много в тази държава.

Георги Грънчаров said...

Драги анонимен, балоните в тази държава са толкова много, че по-скоро ние ще изпускаме, отколкото да ги спукаме всички тях...
Браво за къщичката!