Германия през погледа на един Жоро - част трета

Голямата нощ на музеите

По принцип не съм голям късметлия. Години наред точа лиги за тази Германия, накрая отидох и десет дни поред валя дъжд. Но за едно нещо имах голям късмет и го признавам – уцелих тазгодишната Нощ на музеите в Щутгарт. Събитието беше широко рекламирано в медиите и събра огромно количество хора, които имаха възможност в една нощ да обиколят повече от 90 музеи, галерии и изложения в града и околностите. Излишно е да казвам, че организацията беше перфектна – информационни брошури и екипи разясняваха през целия ден същността на събитието, карти показваха кои точно музеи са отворени и как се стига до там. Автобуси, ангажирани специално за нощта, обикаляха и извозваха посетителите до всички точки, включени в инициативата, групирани по турове – Тур Некар, Тур Център, Тур Юг, Тур Еслинген и т.н. Дълго изучавах книжката, преди да реша кой точно маршрут да избера и върху кои музеи да се концентрирам. Имах само 5 часа на разположение до последния S-Bahn, с който трябваше да се прибера в Плохинген към полунощ. Щом часовникът удари седем и Голямата Нощ На Музеите започна, първо влязох във възпоминателния комплекс на Граф Щауфенберг – една тясна избичка в Стария замък, оформена с вещи, писма и документи на човека, извършил знаменития атентат срещу Хитлер на 20 юли 1944 г. и заплатил за тази дързост с живота си. Германците го почитат като герой и към експозицията имаше голям интерес. Даже площадчето зад Стария замък носи неговото име, а в момента се снима и филм с Том Круз за авантюрата на Щауфенберг.

Скоро след това хванах автобуса за Тур Некар и се наредих на опашката пред музея на Мерцедес Бенц. Сградата е истински шедьовър на футуристичната архитектура! Шапката да ти падне! Самият музей се разглежда отгоре надолу, като за целта един асансьор те качва до върха на сградата и оттам се спускаш по една гигантска серпентина, по която са подредени експонатите. А те, естествено, са повече от любопитни – като се почне от най-старите автомобили в света, мине се през внушителните лимузини от първата половина на 20-ти век, болидите на Макларън (машината на Хакинен от 1998 г. е там) и се стигне до най-новите модели на Мерцедес, че дори двигател на самолет Месершмит 109 имаше! По стените картини разказват историята на Мерцедес, преплетена по интересен начин с историята на света изобщо. Едно страхотно творение на човека, събрало под един покрив златните страници на автомобилната индустрия.

Когато излязох от музея с прегрял от снимане фотоапарат, навън вече беше тъмно и валеше. Следващата спирка бе Вилхелма – знаменитата зоологическа и ботаническа градина на Щутгарт. Създадена с ориенталски мотиви, пострадала сериозно от бомбардировките през Втората световна, днес тя е едно бижу в короната на Баден-Вюртемберг. За съжаление тъмницата, лошото време и огромните тълпи от желаещи да разгледат помрачиха малко картината и успях да разгледам само малка част от нея, надишвайки се с аромата на безчет екзотични цветя и пред погледа на един стреснат от множеството тукан.
Върнах се в центъра на Щутгарт. По мои сметки сега беше ред на атракцията за тази вечер – Бункера под Марктплац. Построен през Втората световна война за прикритие на повече от 3000 души и превърнат след войната в подземен хотел, Бункерът отваря врати само веднъж в годината и Жоро се случи наблизо. Какъв късмет! Като хотел той функционира до 1985 г., а в момента е неизползваем. Когато се наредих на опашката, краят й не се виждаше в мрака. Около 500 човека имаше пред мен, наредени на една огромна колона, за чието източване мина точно един астрономически час. Дали си струваше чакането? И да, и не. Да, защото кога друг път ще вляза в немски бункерот войната и то точно под плочките на площада в Щутгарт? И не, защото цялата атракция представляваше два дълги и съвършено празни коридора с малки тесни стаички, повечето от които заключени. Ръждясали тръби, масивни метални врати, останки от тапети. Миризма на задух и мухъл. Разглежда се за по-малко от пет минути…

Остана съвсем малко време до последния S-Bahn. Реших, че имам време за Landesmuseum Wurttemberg и хлътнах зад масивните стени на Стария замък. Безкрайните стълби и коридори там водят към безчет галерии, пълни с исторически ценности, бележещи историята на региона. Старинни икони и разпятия, истински корони от злато и диаманти, рицарски доспехи, мечове, скъпоценности… Хората зяпаха с огромен интерес. Специално за събитието в музея имаше и Венецианска нощ – костюмирани дами се разхождаха с разкошни тоалети и маски на лицата и с готовност позираха пред хилядите туристи.

Наближи полунощ и трябваше като Пепеляшка да побегна към гарата. Шлосплац през нощта, Кьонихщрасе с всички тези светлини…гледката си струваше измокрените дрехи. Сърцето на швабско в Нощта на музеите – през погледа на един български Жоро. Като в приказките…