5 плажа на остров Лефкада, които не трябва да пропускате

Когато лятото е в разгара си, а от родното Черноморие долитат все по-обезкуражаващи новини, най-удачният вариант за спонтанна почивка с хубави и чисти плажове си остава съседна Гърция. И ако вече познавате Халкидики като петте си пръста, а остров Тасос ви е твърде близо, че да се почувствате в чужбина, можете да обърнете поглед на запад, където са най-красивите плажове в южната съседка. Корфу, Лефкада, Кефалония, Закинтос - тези острови са се превърнали в символ на средиземноморска екзотика, тюркоазени води и спиращи дъха пейзажи. Именно натам се насочихме и ние тази година, като опряхме показалец в най-близкия за пътуване с личен автомобил от тях - Лефкада. Девора е сътворила чудесен пътепис за острова, който можете да прочетете тук. Аз обаче ще ви разкажа за плажовете.

Преди това, малко уточнение. Островът се намира на около 750 км. от София - удобно за пътуване с автомобил. Личният транспорт ще ви е необходим и през цялото време на острова, тъй като най-популярните локации са разпръснати и трудно достъпни по друг начин. Пътищата са с много завои, доста планински релеф, но пък предлагат изумителни гледки. По източното крайбрежие плажовете не са от най-впечатляващите, но на запад положението е много различно.

Порто Кацики ( Porto Katsiki)

Най-популярният плаж на Лефкада. Започвам с него, защото не можете да не го посетите. Всички говорят за него, самите гърци се тръшкат, че е сред най-добрите в света. Представлява едно неголямо заливче, хлътнало в стръмна скала. Пригответе си 3 евро за паркинг, след което ви чакат около 100 стъпала надолу, водещи към самия плаж. Гледката на слизане наистина е впечатляваща - водата е тюркоазено синя и толкова примамлива, че човек неволно иска да скочи направо от скалата. Самият плаж е малък, без чадъри, с дребни камъчета, в които краката потъват до глезените. Надвисналата отгоре скала е малко плашеща, защото от време на време падат дребни камъчета и клони. По тази причина задната част на плажа е преградена с тел и има предупредителни знаци. Въпреки това огромният наплив от плажуващи принуждава много от тях да пренебрегват предупрежденията на своя отговорност. 

Заради своето разположение, плажът остава в сянка до обяд, когато слънцето се издига над скалите и огрява очарователните води на заливчето. В горещите дни няколко часа след пладне са достатъчни, за да превърнат каменистата плажна ивица в пламтяща пещ. И тогава водата е единственото спасение. И студените напитки. Тях можете да си поръчате от любезни служители на местното заведение, които обикалят с меню в ръка наоколо и предлагат доставка до самия ви чадър съвсем безплатно (повярвайте ми, това е манна небесна на фона на стоте стъпала, които иначе трябва да изкачите до горе). 

Егремни (Egremni)

Точно до Порто Кацики е и пленителният плаж Егремни. До него ви делят обаче над 300 стъпала. Отново в подножието на висока скала, но може би не чак толкова пренаселен, колкото именития си съсед. Без чадъри и каквито и да било други удобства, но пък с наистина прекрасна вода, в която плуването е невероятна наслада.

Катизма (Kathisma)

Един от личните ми фаворити на острова. Ако пътувате от град Лефкада на запад, няма как да не се отбиете там. Огромна плажна ивица, изпълнена с чадъри и шезлонги. Зад плажа има няколко заведения, кръчма, както и доста хитов бар с музика, която оглася наоколо. Чадърите пред бара са и най-скъпи - 6 евро с два шезлонга. Само метри по-надолу на същия плаж цената е 4 евро за същото. Плажът е наистина прекрасен. Ако искате да му се насладите в най-добрия момент, елате рано сутринта. Всичко е пусто, място за паркиране има навсякъде (към 10 обаче вече се извива колона от автомобили, слизаща към плажа), а водната повърхност е гладка и спокойна като езеро. Но има и друго - плажът е на запад и можете да наблюдавате залез над морето. Перфектно място за целодневно мързелуване!

Пефкулия (Pefkoulia)

Ако сте се запътили към Катизма, първата гледка на безкрайно синя водна повърхност, която се изпречи на пътя ви, ще ви остави без думи. Можете да спрете и да отбиете от пътя на удобно място, за да погледате. Точно под вас е плажът Pefkoulia. Широка плажна ивица, заобиколена от скали, а морето е... както навсякъде по западното крайбрежие - изумително. 

Агиофили (Agiofili)

Онези от вас, които се отправят на юг, също няма да сбъркат. Там, сгушено в живописен залив, е селището с едно от основните пристанища на острова - Василики. Самото селище не може да се похвали с кой зна колко впечатляващ плаж, но за сметка на това на всеки час 4-5 лодки возят туристи към едно от най-красивите местенца на Лефкада - плажа Агиофили. 

Е, мисля че това беше достатъчно, за да планирате пътуването си, без да се колебаете. И не забравяйте да се екипирате добре с очила за подводно виждане, плавници, шнорхел, а най-добре и с фотоапарат за подводни снимки - потопите ли за миг глава в кристалните води, ви очаква един невероятен свят на пъстри риби и изумителни морски създания. Истински рай.

"Къщата на терора" - за да остане следа

Трябва да си там.

Трябва да се хванете за ръце, трябва да се вкопчите, да се спогледате, трябва да спрете и да вярвате във всичко, и в невъзможното, поотделно в погледа, дланите, усмивките, безмълвието на всеки. Тази вяра прогонва изкрещялия страх на инстинкта и тази вяра прави - макар и за минутки - един народ свободен...

И това никога вече не може да се забрави.

Народ, който забравя всеизпълващата тишина на своята революция, не заслужава свободата.

Жолт Байер

Намира се на един от централните булеварди в Будапеща, сред луксозни магазини и будки за фаст фууд. Погледът на минаващите оттам веднага е уловен от черно-белите снимки на стари и млади хора, в униформи и без, наредени по фасадата, като по надгробен паметник. Ако вдигне очи, минувачът ще забележи необичайната козирка на сивкавата сграда, в която от двете страни са изрязани две еднакви думи - "TERROR". Първото впечатление е стряскащо, но не може да се сравни с онова, което очаква всеки, прекрачил прага на това страховито място.

"Къщата на терора" е най-зловещият музей на потисническите режими от ХХ век, в който можете да попаднете! По време на Втората световна война същата тази сграда е била щаб-квартирата на унгарските нацисти. Когато комунистите идват на власт, те превръщат мястото в централа на тайната полиция.  Ако се престрашите да влезете там, ви очаква една разходка из дебрите на фашисткото и комунистическо минало на Унгария, която не може да се сравни с нищо, прочетено в интернет или в дебелите книги.

Всичко започва още от входа на внушителната сграда - в центъра на приземния етаж те посреща цял-целеничък руски танк с насочено към влизащите дуло. Зад танка, издигаща се няколко етажа нагорде, стои стена от снимки на хиляди жертви, загинали в Къщата на терора. Нищо неподозиращият посетител не знае, че го очаква една спираловидна разходка по етажите и подземията, станали свидетели на толкова много човешки нещастия.

Коридор с имената на палачите

Първата зала е посветена на двукратната окупация на Унгария. В полутъмно помещение е издигната стена с монитори - едната й страна е в черно и символизира германската окупация от 1944 г., а другата е червена, напомняща съветската окупация от 1945 г. На фона на зловещ индъстриъл метъл от двете страни вървят видео кадри на стрелящи оръдия, разрушавани сгради и нахлуващи германски и съветски войници. Пътешествието продължава отново в полумрак, за да ни въведе в залата, посветена на унгарския фашистки режим, наложен от Партията на кръстосаните стрели на Ференц Салаши. Едно след друго следват помещения, в които се показват сцени от концентрационните лагери ГУЛАГ, униформи на мъчителите, снимки и видео клипове с лицата на жертвите... Една от залите е превърната в лабиринт, посветен на репресиите срещу земеделските производители и т. нар. "кулаци", въпреки че в унгарския няма еквивалент на тази дума... Ужасяващ, тесен лабиринт от пластмасови тухлички, който те кара да се почувстваш смазан, притиснат, в безизходица - препратка към усещането на  репресираните селяни през 50-ге години. Същият коридор излиза в стая, изпълнена с огромно количество досиета. Безкрайни редици папки напомнят за баналността на злото, превърнато в бездушна бюрократична машина.

Една от най-въздействащите зали се намира на същия етаж. Представлява напълно празно помещение, в средата на което има полупрозрачна черна завеса, която очевидно покрива голяма черна съветска лимузина. В следващия момент светлините угасват, а вътрешността на купето грейва, за да покаже кървавочервената плюшена тапицерия на лимузината и безвкусния, макар и луксозен кич на обзавеждането й. Страховито и гротескно едновременно!

Разглеждайки, не мога да не отбележа колко концептуално е замислено и реализирано всичко в "Къщата на терора". Не можеш да предадеш усещането за кошмара на диктатурата с най-обикновени витрини и музейни експонати. Тук всичко е създадено с цел не само да информира, да свали завесата над миналото - създадено е, за да те сграбчи за гърлото с цялостното аудио-визуално изживяване, което предлага. Дори музиката, която се променя изцяло в синхрон с настроението на посетителя - от брутален и тежък индъстриъл в началото на обиколката, през истерични диктаторски речи, до минорни и тихи мелодии по стълбището, водещо към параклиса в памет на жертвите. Тъмнината, която доминира в повечето помещения, също е с голямо символно значение. Осветлението, когато го има, е изключително въздействащо - подчертава и засилва усещането за страх, за ужас, а обагрените в червена светлина коридори напомнят за кървавите издевателства, извършвани между стените на същата тази сграда.

Когато си завършил обиколката на двата етажа музейно пространство, главата ти вече пулсира от безброй емоции. Дизайнерите на музея са се погрижили за това да се почувстваш възможно най-угнетен и да съпреживееш поне за час ужаса на диктатурата. И най-естественото нещо тогава е бързо да потърсиш коридора, по който отново да излезеш на дневна светлина и да се зарадваш, че всичко това е в миналото и че живееш в свят на относителна демокрация. Ето, зад онзи ъгъл виждаш коридор и тръгваш натам с надеждата да води към изхода. Вместо това обаче попадаш в призрачно стълбище, където, облени от кървавочервена светлина, се извисяват скулптори в стил социалистически реализъм. Мъжествени работници са застинали пред наковалня. Храбри селянки напрягат мишци над сноп жито. Устремени към нищото войници размахват пушки в ръце.

Стълбището е празно - потокът на посетителите е останал встрани. Усещането за мистичност се допълва от почти надгробната музика, която се носи от невидима аудио система. Продължавам надолу покрай войниците, спускам се край наковалнята и достигам подземитето, където ужасът придобива нови измерения.

Тук, в мазето от червени тухли, е залата, посветена на Унгарската революция от 1956 г. Надпис на унгарски на стената предупреждава: "Руснаци, вървете си вкъщи!". Там е и едно от знамената с изрязан комунистически герб, който става символ на обречената революция. Следват безкрайни лабиринти от мрачни, тесни килии. В килиите са наредени снимки на някои от хората, загинали там. До тези лабиринти са достигнали съвсем малко от престрашилите се посетители и в ушите започва да бучи пулсиращ ужас и желание по-скоро да излезеш, да вдишаш въздух, да се събудиш от кошмара. Ускорявам крачка и хвърлям съвсем бързо по един поглед на всяка килия. И там, в самото дъно на подземието, погледът ми е прикован от светлини. В изцяло мрачната зала е израснала истинска гора от кръстове, сред които стърчат прътове с мъждукащи фенерчета върху тях. Тук обиколката приключва. Това е своеобразният параклис в памет на хилядите хора, загубили живота си под знака на петолъчката и кръстосаните стрели. Тук усещаш в най-пълна степен жестокото лице на диктатурата. Сред мрака и тишината на тухлените стени почти можеш да съзреш контурите на всички онези лица, на всички онези изгубени мечти, надежди, планове...

Обръщам се и бързо търся изхода. Отново минавам покрай зловещия танк, който посреща поредната група посетители. Още една крачка и съм навън, където слънцето грее и кръвта се връща обратно във вените. "Къщата на терора" обаче вече е оставила незаличим отпечатък в съзнанието ми.

Публикуваните в този разказ снимки са правени в нарушение на правилата в музея. Там е забранено да се снима. Не изпитвам никакво чувство за вина нито заради снимките, нито заради факта, че ви разказах толкова подробности. Причината е, че нито снимките, нито думите могат да пресъздадат дори бегло усещането, което човек изпитва в "Къщата на терора". Това е нещо, което трябва да се изживее. Посещавал съм доста музеи, посветени на историята, но никога до този момент не бях виждал нещо подобно. Дори няма да започвам темата с неминуемите сравнения за това как е у нас... У нас... имаме музей на социалистическото изкуство. Толкоз. Изводите може да прави всеки за себе си.

Ако имате път към Будапеща, адресът е бул. "Андраши" 60. Посетете... ако ви стиска.

[Словения, sLOVEnia!] Част 3: Пиран, солената целувка на Истрия!

Пиран! Само като се сетя за това малко средновековно бижу, миещо се в омагьосващите води на Адриатика и неволно облизвам устни, усещайки соления му привкус.

Словения има съвсем мъничка брегова ивица - буквално късче от полуостров Истрия, доминиран предимно от хърватите. Само че дори това малко късче е събрало толкова много красота!

Отправяме се към Пиран откъм Италия - тъкмо се завръщаме от една отбивка до Триест и вече сме жадни за непринуденото очарование на Словения. Пътят преминава покрай другите два по-големи града по крайбрежието - Копер и Изола и е доста натоварен. Буквално пълчища летовници са се запътили към местната курортна перла Порторож. Ние обаче следваме друг план и сме в търсене на издадения навътре в морето като игла средновековен град Пиран. 

Още с наближаването на града от всички страни започват да изникват табелки, указващи наближаването на паркинг. Щом има толкова табелки за този прословут паркинг, значи това ще да е Дъ паркинг, казвам си и покорно се отправям натам. Така се и оказва. Пиран е миниатюрно градче с изцяло исторически облик и невероятно тесни улички. Предвидливите словенци са решили да го запазят в този му очарователен вид и са построили гигантичен паркинг на входа на града. Спираш там, оставяш си колата, а после се мяташ на безплатния shuttle bus, който тръгва на всеки половин час и те стоварва в самия център. Разбира се, плащаш си престоя на час, който не е никак малка сума, но колко ли пък време ти трябва, за да разгледаш подобен град?

Ето ни в центъра. Слънцето припича жестоко на площад "Тартини" със статуята на известния италиански композитор. Архитектурата е типично средиземноморска - тънички и наблъскани една в друга кокетни къщички в топли цветове, а над тях се извисява огромната камбанария на църквата "St. George". Отправяме се към нея, промушвайки се през тесни завои, изкачвайки стълби и почти надничайки през прозорците на скупчените наоколо къщи. Самата църква е изградена на най-високото място в града, а камбанарията й, разбира се, е туристическа атракция. Срещу 1 евро можеш да се изкачиш до самия й връх по тесни дървени стъпала. Отгоре гледката е безумна - целият полуостров е оранжев от покривите на къщите и се врязва като игла в лазурните води на Адриатика. На самия му връх се извисява интересна сграда от бял камък (предполагам фар или нещо подобно), която единствено се откроява в различен цвят.

Да стигнеш до другия край на града отнема само няколко минути. Разхождайки се по крайбрежието забелязваме, че няма конкретно обособен плаж, а всеки използва каменистия бряг както намери за добре - една хавлия върху нагорещения бял камък е достатъчна. Решаваме да пробваме и ние. Водата е зверски солена, веднага установяваме. Толкова солена, че на практика не можеш да потънеш - дори няма нужда да плуваш, просто се носиш като дървена талпа. Ако бързо не си вземеш душ след подобно къпане, солта полепва по цялото тяло и усещането е много... странно.

Разбира се, навсякъде по крайбрежието гъмжи от привлекателни местенца за хапване. А да отидеш в подобен град и да не опиташ някой от даровете на морето си е голяма минавка. Правим пауза, за да опитаме от местните миди и рибата на деня. Солта е попила навсякъде - в храната, във въздуха, във всяко парченце реалност. И няма как да бъде иначе - оказва се, че солта е запазена марка на Пиран. От 700 години в района се добива сол, за което свидетелства и едно любопитно магазинче в центъра, където туристите се захласват по най-разнообразни разфасовки и  изделия от тази суровина. Можете да си вземете дори шоколад със сол.

Любопитен факт, който научих по-късно е, че през 2010 г. Пиран става първият град в бившия Източен блок, който си избира за кмет... черен. Хайде сега си представете нещо подобно у нас и ще видите една от многото разлики, които ни отдалечават от този интересен народ.

Следобедът вече преваля, когато се качваме обратно на shuttle bus-а и се връщаме към паркинга. Отбивката до словенското крайбрежие напълни очите ни с цветове, които ще отнесем със себе си от Пиран. А усещането от шофирането покрай толкова синьо море само на метри от пътя е усещането за абсолютна свобода!

Вижте още от Словения:

Блед - пътуване до Рая
Езерото Бохин и водопадът Савица - рапсодия в зелено и синьо

[Словения, sLOVEnia!] Част 2: Езерото Бохин и водопадът Савица - рапсодия в зелено и синьо

Дотук добре, пристигнали сте в Блед и сте затаили дъх пред изумителното очарование на езерото с кокетното островче и църквата, извисила камбанария на него. Изкачили сте се до крепостта над езерото и гледката там ви е накарала да повярвате, че се намирате в рая. Е, да, но истината е, че има и още! Само на 28 километра от Блед под стръмните канари на Юлийските Алпи в абсолютна неподвижност блестят водите на друго езеро. 

Бохин (Bohinj) е нешлифованият диамант в короната от величествени природни красоти на северна Словения. Предпочитано пред Блед от местните хора, с доста по-студена и кристално чиста вода и далеч по-"диво", ако такава дума може въобще да се използва за подредения и облагороден до сантиметри местен ландшафт, Бохин е истинска наслада за сетивата. 

Пътят до там е изключително живописен и преминава през няколко селца, подредени като от Lego сред зеленината, обгърнала тези места. Всичко е толкова пасторално, че изглежда като декор на филм, както много точно отбеляза Девора. Църквичка тук, кравички там, къщички с безупречни дворчета, бавно пърпорещ трактор из идеално разграфените обработваеми площи... Всичко говори за удивителна хармония между човек и природа. 

Водите на Бохин са застинали като неподвижно огледало. Надникваш в тях, а рибките се стрелват във всички посоки. Уникално чистата вода е толкова прозрачна, че можеш да видиш дъното на метри дълбочина. И да, въпреки по-прохладната вода, през лятото може да се плува спокойно там, както установихме с блаженство. А плуването в Бохин е наистина фантастично! Докато прохладата се разлива по цялото ти тяло, над главата ти се извисява огромният планински масив - величествена комбинация, на която е способна само природата.

Доста хора предпочитат езерото за гребане с каяци, а мернахме и корабче, което прекоси надлъж спокойните води. Във всеки случай атракциите са доста по-малко в сравнение с Блед и това го прави предпочитано за хора, които си падат по уединението и абсолютното спокойствие. 

Ако вече сте се насладили на езерото, идва ред на забележителния водопад Савица (slap Savica). Още няколко километра сред дивата гора, по стръмни завои нагоре в планината, следващи течението на река с изумруден цвят и ярко бели камъни. Както при всяка забележителност в Словения, и тук хаосът е изключен - има си паркинг за автомобили и автобуси, любезен младеж продава билетче за вход към самия водопад, а пътят до там е улеснен от табелки, пейчици, дървени парапети и стъпала на по-стръмните места. Не се плашете от изкачването, но все пак е добре да имате удобни обувки. На места се минава през доста ръбести камъни и токчетата определено не са добър вариант. 

Ще чуете водопада, преди да го видите. Грохотът му се засилва в последните няколко метра и току зад скалата изведнъж изниква той - огромен стълб вода, който се излива с цялата си тежест между стръмните канари и образува малък вир с невероятен изумруденозелен цвят. Думите са излишни пред тази красота. Със сигурност ще останете няколко минути на перилата, докато съзнанието ви запамети тази картина.

[Важно! Макар и с перфектен асфалт, пътят до езерото Бохин и водопада Савица е изключително опасен поради множеството завои, стеснените участъци и намалената видимост в пресечения терен. Същевременно е любим за колоездачи и мотористи, което допълнително увеличава опасностите. По думите на местните, всяка седмица стават поне по няколко произшествия, най-често с колоездачи. Самите ние станахме свидетели на ПТП, в което беше пострадал човек. Имайте едно на ум, когато минавате оттам и внимавайте със скоростта!]

[Друго важно! Не правете грешката да посетите Блед, но да си спестите 30-те километра до Бохин и водопада. Двете езера са доста различни като усещане, а водопадът е наистина величествен. Кратката разходка до там ще обогати впечатленията ви от приказната Словения.]

[Полезно] Макар от снимките да изглежда като девствен пейзаж, всичко си е съвсем облагородено и има съответната инфраструктура. Предвидете си пари за паркинга и входа за водопада, както и за паркинга край езерото (не може да спрете току така, има си паркинги, където се плаща за час престой). 

Вижте част първа на пътеписа: Блед - пътуване до Рая

[Словения, sLOVEnia!] Част 1: Блед - пътуване до Рая

Когато видях за първи път невероятната красота на това място, казах си: "Ще се върна тук отново, този път с Девора!". Е, поставих личен рекорд и само месец по-късно си изпълних обещанието. Блед се превърна в акцента на най-прекрасното, романтично и вдъхновяващо сватбено пътешествие. Вероятно повечето хора биха предпочели екзотична дестинация или традиционна в това отношение страна като Италия или Франция за подобно пътуване. Ние избрахме Словения и в следващата поредица от пътеписи ще ви разкажа защо изборът ни беше толкова перфектен.

И така... Just married! Багажът е натоварен, резервоарът на пежо-то е пълен, документи, застраховки - проверени, дисковете с музика са на линия, часът е 06:00 сутринта - време е да потегляме! Дестинация - Словения.

Езерото Блед от птичи поглед

980 километра и около 10-11 часа по-късно влизаме в Блед. Не сме единствените, които имат подобна идея - в разгара на лятото словенската перла е особено популярна туристическа дестинация за германци, италианци, австрийци и, разбира се, словенци, които прииждат от всички посоки с претоварени от багаж автомобили и каравани.

За настаняване по време на цялото ни пътуване сме подбрали различни апартаменти, резервирани през сайта Airbnb - страхотна социална мрежа за хора, които пътешестват и за такива, които отдават собствени пространства под наем краткосрочно. В случая се спряхме на самостоятелен апартамент в Засип (Zasip), малко селце, превърнато във вилна зона на Блед и буквално залепено за него. Там вече ни очакват страхотните ни домакини, семейство Шорл, на наше разположение е кокетен апартамент, представляващ напълно самостоятелна част от новопостроена къща, с малка веранда, гледаща към скалите над езерото и така известната крепост Blejski grad, надвесена на него. На масата ни очаква минерална вода и сок, които, заедно с верандата, са най-перфектният завършек на дългия път.

Разбира се, умората не е чак толкова голяма, че да се лишим от първи впечатления веднага след пристигането си. Семейство Шорл ни дават назаем велосипедите си и само след час вече обикаляме езерото.

Някои от местните обитатели на езерото

Блед е вероятно едно от най-добре уредените откъм инфраструктура езера в Европа! Цялото е опасано от велосипедна и пешеходна алея, която позволява разходки, джогинг, безцелни обиколки с колелета, без да се притесняваш дали няма да те блъсне някой профучаващ автомобил. Навсякъде има пейки с романтичен изглед към острова в единия край на езерото, а лебедите и дивите патици само допринасят всичко да изглежда като приказен пейзаж.

Както и да е, сега по същество... Идеята на този пътепис е да бъде полезен за всички онези, които са решили да открият за себе си Словения като дестинация за пътуване. Затова накратко ще разкажа за най-интересните места в Блед и околността.

Разнокалибрени лодки и други плавателни средства са накацали по бреговете

Самото езеро, разбира се, е черешката на тортата. Хм, или може би самата торта! С магнетичния си изумруденозелен цвят, с вдъхновяващите планини, които го заобикалят, то е истински разкош за любителите на природните красоти. Превърнато е и в предпочитан курорт от словенците, благодарение на голямата находчивост и съобразителност, която очевидно са вложили във всяко нещо - сякаш е мислено в глобален план, в хармония с природата наоколо и с грижа за спокойствието на посетителите. Алеите, пейките, лодките за разходка, дори ресторантчетата наоколо са в абсолютен синхрон с обстановката - няма шумове, няма крещящи цветове, светещи реклами, плакати, билбордове, сергии и прочее гледки, които сме свикнали да виждаме у нас.

Островът (Blejski otok)

Безспорно едно от най-забележителните места е именно малкото островче с църквата. Според местна легенда, на мястото на острова едно време имало пасища, насред които върху самотен хълм се извисявала малка църква, посветена на Дева Мария. Често се случвало овцете да влизат в отворената църква, но на местните въобще не им правило впечатление, че животните омърсяват свещеното място. Въпреки божествените предупреждения да изградят ограда около храма, хората не го направили. Ето защо Бог се разгневил и наводнил пасищата, за да предпази църквата.

 Островът с църквата

Островът е достъпен само по вода, като можете да избирате между традиционните лодки "плетна", които се управляват от лодкар, или да си наемете собствена малка лодка за около 10 евро на час. Във втория случай ще трябва да гребете сами, но и това си има своето очарование (лъжа ви, никакво очарование няма, адска хамалогия си е, кой каквото ще да ви разправя!). Веднъж стигнали до острова, стъпалата ще ви отведат до самата църква. Входът е платен - веднъж за църквата, където традицията повелява посетителите да си намислят желание, след което да ударят три пъти камбаната (представете си какво биене става ежедневно), и веднъж за кулата с часовника. Въпросната кула е сравнително височка, а на върха й е самият механизъм на стария часовник с тежести, който работи и днес. Плюс доста вдъхновяваща гледка от зарешетаните прозорци.

 Църквата е посещавана от огромен брой туристи, които не пропускат да бият камбаната за късмет

Крепостта над езерото (Blejski grad)

Масивните каменни стени, изправили се над високата скала току над самото езеро определено са внушителна гледка денем и нощем. Крепостта на Блед е най-старата в Словения и е на малко над 1000 години. До нея се достига съвсем лесно - с около 15-минутна разходка по стълбички от езерото или с автомобил (паркингът е безплатен, истинска рядкост за Словения!). Пословичното старание на словенците личи и тук - всичко е идеално подредено, възстановено и поддържано! Първото нещо, към което посетителят се отправя, щом веднъж се озове зад крепостните стени, е терасата с изглед към езерото.

 Крепостта е величествена, погледната отдолу.

Гледката спира дъха! Езерото изглежда като на длан, а хората, плуващи в прозрачните му води, приличат на малки жабчета, погледнати отгоре. В самия комплекс има музей, винарна, ковачница, ресторант, а освен това е и предпочитано място за сватби и други романтични преживявания. Музеят показва по много интересен начин историята на замъка, използвайки доста съвременни компютърни технологии. Обитателите му от древността са пресъздадени с восъчни фигури, които са голяма атракция най-вече за малките посетители. Ние успяхме да гледаме дори театрално представление под стените на крепостта - актьори пресъздаваха някаква барокова сценка, която започна с много любезности и пиене, продължи с як пердах и накрая завърши с пиене и танци.

 Сцена от постановката, непосредствено след увертюрното запиване

Винтгар (Vintgar gorge)
Ако сте в Блед и имате поне няколко дни на разположение, задължително отидете до Винтгар (Vintgar), още едно от природните чудеса на този благословен район, само на 7-8 километра от града. Това е мястото, където река Радовна преминава клисурата Винтгар. Истинска джунгла сред девствена природа и изумителната река, проправила си път през скалата и по този начин образувала безброй завойчета, малки водопадчета, красиви бистри вирове и други неръкотворни шедьоври. Пътеката е добре поддържана и представлява 1600-метров маршрут през клисурата, който завършва в подножието на 16-метровия водопад Шум - една добра репетиция за шедьовъра, който ви очаква край Бохин. Това обаче е друга история и за нея ще ви разкажа в следващия пътепис.

Виждам, че се отплеснах в приказки, а времето лети. Толкова за Блед, излишно е да прекалявам с писането, тъй като очарованието на това място не може да се пресъздаде със снимки и думи - то трябва да се види и усети на място. В следващите няколко постинга ще ви разкажа за други прекрасни места в Словения, които непременно трябва да се видят, а понеже тук не споменах нищо за местната кухня, мисля, че ще е редно да посветя на нея и специална публикация. Толкова засега!

Вижте и гледната точка на Девора за Блед във "Веселия кошер".