5 плажа на остров Лефкада, които не трябва да пропускате

Когато лятото е в разгара си, а от родното Черноморие долитат все по-обезкуражаващи новини, най-удачният вариант за спонтанна почивка с хубави и чисти плажове си остава съседна Гърция. И ако вече познавате Халкидики като петте си пръста, а остров Тасос ви е твърде близо, че да се почувствате в чужбина, можете да обърнете поглед на запад, където са най-красивите плажове в южната съседка. Корфу, Лефкада, Кефалония, Закинтос - тези острови са се превърнали в символ на средиземноморска екзотика, тюркоазени води и спиращи дъха пейзажи. Именно натам се насочихме и ние тази година, като опряхме показалец в най-близкия за пътуване с личен автомобил от тях - Лефкада. Девора е сътворила чудесен пътепис за острова, който можете да прочетете тук. Аз обаче ще ви разкажа за плажовете.

Преди това, малко уточнение. Островът се намира на около 750 км. от София - удобно за пътуване с автомобил. Личният транспорт ще ви е необходим и през цялото време на острова, тъй като най-популярните локации са разпръснати и трудно достъпни по друг начин. Пътищата са с много завои, доста планински релеф, но пък предлагат изумителни гледки. По източното крайбрежие плажовете не са от най-впечатляващите, но на запад положението е много различно.

Порто Кацики ( Porto Katsiki)

Най-популярният плаж на Лефкада. Започвам с него, защото не можете да не го посетите. Всички говорят за него, самите гърци се тръшкат, че е сред най-добрите в света. Представлява едно неголямо заливче, хлътнало в стръмна скала. Пригответе си 3 евро за паркинг, след което ви чакат около 100 стъпала надолу, водещи към самия плаж. Гледката на слизане наистина е впечатляваща - водата е тюркоазено синя и толкова примамлива, че човек неволно иска да скочи направо от скалата. Самият плаж е малък, без чадъри, с дребни камъчета, в които краката потъват до глезените. Надвисналата отгоре скала е малко плашеща, защото от време на време падат дребни камъчета и клони. По тази причина задната част на плажа е преградена с тел и има предупредителни знаци. Въпреки това огромният наплив от плажуващи принуждава много от тях да пренебрегват предупрежденията на своя отговорност. 

Заради своето разположение, плажът остава в сянка до обяд, когато слънцето се издига над скалите и огрява очарователните води на заливчето. В горещите дни няколко часа след пладне са достатъчни, за да превърнат каменистата плажна ивица в пламтяща пещ. И тогава водата е единственото спасение. И студените напитки. Тях можете да си поръчате от любезни служители на местното заведение, които обикалят с меню в ръка наоколо и предлагат доставка до самия ви чадър съвсем безплатно (повярвайте ми, това е манна небесна на фона на стоте стъпала, които иначе трябва да изкачите до горе). 

Егремни (Egremni)

Точно до Порто Кацики е и пленителният плаж Егремни. До него ви делят обаче над 300 стъпала. Отново в подножието на висока скала, но може би не чак толкова пренаселен, колкото именития си съсед. Без чадъри и каквито и да било други удобства, но пък с наистина прекрасна вода, в която плуването е невероятна наслада.

Катизма (Kathisma)

Един от личните ми фаворити на острова. Ако пътувате от град Лефкада на запад, няма как да не се отбиете там. Огромна плажна ивица, изпълнена с чадъри и шезлонги. Зад плажа има няколко заведения, кръчма, както и доста хитов бар с музика, която оглася наоколо. Чадърите пред бара са и най-скъпи - 6 евро с два шезлонга. Само метри по-надолу на същия плаж цената е 4 евро за същото. Плажът е наистина прекрасен. Ако искате да му се насладите в най-добрия момент, елате рано сутринта. Всичко е пусто, място за паркиране има навсякъде (към 10 обаче вече се извива колона от автомобили, слизаща към плажа), а водната повърхност е гладка и спокойна като езеро. Но има и друго - плажът е на запад и можете да наблюдавате залез над морето. Перфектно място за целодневно мързелуване!

Пефкулия (Pefkoulia)

Ако сте се запътили към Катизма, първата гледка на безкрайно синя водна повърхност, която се изпречи на пътя ви, ще ви остави без думи. Можете да спрете и да отбиете от пътя на удобно място, за да погледате. Точно под вас е плажът Pefkoulia. Широка плажна ивица, заобиколена от скали, а морето е... както навсякъде по западното крайбрежие - изумително. 

Агиофили (Agiofili)

Онези от вас, които се отправят на юг, също няма да сбъркат. Там, сгушено в живописен залив, е селището с едно от основните пристанища на острова - Василики. Самото селище не може да се похвали с кой зна колко впечатляващ плаж, но за сметка на това на всеки час 4-5 лодки возят туристи към едно от най-красивите местенца на Лефкада - плажа Агиофили. 

Е, мисля че това беше достатъчно, за да планирате пътуването си, без да се колебаете. И не забравяйте да се екипирате добре с очила за подводно виждане, плавници, шнорхел, а най-добре и с фотоапарат за подводни снимки - потопите ли за миг глава в кристалните води, ви очаква един невероятен свят на пъстри риби и изумителни морски създания. Истински рай.

Некрополът под църквата "Св. София"

Най-интересното от един град се крие под повърхността му.

 За София това важи с пълна сила и тези дни имах шанса да се убедя с очите си. Разбира се, всички знаем за хилядолетната история на нашата столица и останките на древна Сердика, които продължават да се появяват на различни места в самия център на града. Освен това много от нас ежедневно минават покрай един от най-отличителните символи на столицата - византийския храм "Св. София". Много по-малък е процентът на онези, които знаят какво се крие точно под нивото на църквата.

Всъщност "крие се" не е най-точното определение. С изненада научих, че през май тази година е отворил подземният музей на храма "Св. София", който показва в почти пълната си цялост едно скрито досега културно-историческо богатство на столицата - древния некропол на Сердика, където в продължение на над 2 века (от третата четвърт на II до третата четвърт на IV век са погребвани жителите на Константиновия град. Каменни саркофази, различни по форма и мащаб в зависимост вероятно от обществения статут на покойника, са разположени на различни нива в истински лабиринт от стълби, коридори и прихлупени галерии, изкопани на ръка от археолозите.

Влизаме в музея по новички стълби, водещи към добре осветено предверие. Посреща ни младо момиче, което усмихнато обяснява от кога датира проучвателната работа по археологическия обект и внимателно ме поправя, когато се опитвам да налучкам в кои години тук се е трудил проф. Богдан Филов. На входа има картички и брошури, които за разлика от повечето родни музеи са произведени тази година, а не преди Десети.

Още с първите стъпки усещаш, че си попаднал в съвременен музей. В нишата отдясно се върти клипче от поредицата на Камен Воденичаров "Пет минути София", което разказва за блясъка на древна Сердика. На метри от прожектора хипнотично е осветена огромен каменен саркофаг. Това е едва началото на изумителна разходка все по-дълбоко под земята и все по-назад в годините, когато на същото това място е било гробището на знатните византийци.

Разкритите гробници са десетки и всяка от тях е различна по форма - полусферични, цилиндрични, масивни и тежки правоъгълни саркофази; зидани гробници с малко прозорче, през което вероятно са вкарвали тялото на починалия... Целият музей е организиран под формата на разходка нагоре-надолу покрай гробниците по остъклени пътеки и стъпала, с художествено осветление и множество информационни табели. Не съм си представял, че в София може да има подобен музей! А какво по-логично от това за град с толкова древна история?! Просто вече толкова сме свикнали да виждаме демонстрации на тотално безхаберие, що се отнася до поддържането на исторически ценности, че подобен вид на музей изглежда сюрреалистично.

Без съмнение едно от най-интересните неща в подземната галерия са запазените древни мозайки. Към момента обаче оригиналите са в Археологическия музей и са заменени от пана с репродукции. Четох някъде, че предстои връщането им долу, което със сигурност ще привлече още посетители.

Завършваме разходката си във византийския некропол с истинско удовлетворение от неочакваната находка. Посещението на музея се превърна в добрата новина на деня - значи все пак е възможно дори и у нас! Малко оптимизъм и дано повече хора видят чудесата, над които ходим, без да подозираме за съществуването им.

Фото загадка - "Windows"

Минавали сте от там десетки пъти. Някои може би минават всеки ден. Любопитно е обаче да погледнеш от този ъгъл. Та... въпросът ми е: Ще познаете ли коя сграда е на снимката?

Снежна разходка из нощна София

Първата вечер след обилния снеговалеж е най-подходяща за разходка из пременената в бяло столица. После идва времето на жълтия сняг и пейзажът леко се модифицира.

Пред блока обстановката е като на Източния фронт в някое от затишията...

В центъра обаче е приказка!

Красотата е и в детайлите: