Звучи почти като проклятие. Но всъщност е закономерно явление по нашите балкански, в частност български ширини. Точно това се случи с НДСВ в изборната нощ. Докато през 2001 г. движението беше първа политическа сила, през 2005 г. остана на второ място, на 5 юли 2009 г. партията на Симеон Сакскобургготски остана извън парламента. С оглед резултатите от евроизборите оставането "зад борда" изглежда изненадващо. Но само донякъде. За евродепутати хората не гласуваха за НДСВ, а за Меглена Кунева, за човека и професионалиста Меглена Кунева. Още тогава политолози предупредиха да не се бърка вота за НДСВ с вота за Кунева. Защото са различни неща.
След 8 години в управлението на страната, Симеон Втори подаде оставка като председател на движението, носещо неговото име през по-голямата част от досегашната си история. Царят се държа мъжки и единствен лидерите на партиите, които се издъниха на изборите, пое политическата отговорност и се оттегли от ръководството. Съвсем другояче постъпи Станишев, който, вместо да си скъса партийната книжка и да си посипе главата с пепел, обяви, че ще тръгва на обиколка из страната - сигурно да търси обяснение на местно ниво за глобалния провал на червените.
Провалът на НДСВ, макар и логичен, е тъжна констатация. Българският парламент загуби центристка партия, отличаваща се с европейски стил, липса на агресивна реторика и много качествени специалисти в редиците й. Колкото и да плюят хората по царя, това е факт. Меглена Кунева, Гергана Паси, Минчо Спасов, Милен Велчев, Огнян Герджиков, Николай Василев и други се различават много от колегите си в червено, черно и тюркоазено, например. Имаше и една силна медийна война срещу царската формация и срещу самия Симеон, която се развихряше на приливи и отливи, но която не престанаха да развяват като знаме ВАЦ-овите вестници. То не бяха псевдосигналите на Яне, че царят бил агент на ДС, то не беше издаването на цяла една книга за имотите на Кобургите... Обвинения, че дошъл да си заграбва държавата и да се изнася, какво ли не. Оказа се, че Симеон няма намерение да се връща в Испания. Каза го категорично по време на пресконференцията. И допълни, че има и други начини да се служи на родината.
Всъщност, той може би постъпи най-правилно. До някаква степен съм доволен, че царят напуска партията, защото винаги съм гледал на него като на историческа личност, а не като на партиен водач. Въпросът е какво ще прави НДСВ без него - ще остане ли самостоятелна партия или ще се влее в редиците на новата сила на деня. Въпрос, който предстои да намери отговор скоро.
След 8 години в управлението на страната, Симеон Втори подаде оставка като председател на движението, носещо неговото име през по-голямата част от досегашната си история. Царят се държа мъжки и единствен лидерите на партиите, които се издъниха на изборите, пое политическата отговорност и се оттегли от ръководството. Съвсем другояче постъпи Станишев, който, вместо да си скъса партийната книжка и да си посипе главата с пепел, обяви, че ще тръгва на обиколка из страната - сигурно да търси обяснение на местно ниво за глобалния провал на червените.
Провалът на НДСВ, макар и логичен, е тъжна констатация. Българският парламент загуби центристка партия, отличаваща се с европейски стил, липса на агресивна реторика и много качествени специалисти в редиците й. Колкото и да плюят хората по царя, това е факт. Меглена Кунева, Гергана Паси, Минчо Спасов, Милен Велчев, Огнян Герджиков, Николай Василев и други се различават много от колегите си в червено, черно и тюркоазено, например. Имаше и една силна медийна война срещу царската формация и срещу самия Симеон, която се развихряше на приливи и отливи, но която не престанаха да развяват като знаме ВАЦ-овите вестници. То не бяха псевдосигналите на Яне, че царят бил агент на ДС, то не беше издаването на цяла една книга за имотите на Кобургите... Обвинения, че дошъл да си заграбва държавата и да се изнася, какво ли не. Оказа се, че Симеон няма намерение да се връща в Испания. Каза го категорично по време на пресконференцията. И допълни, че има и други начини да се служи на родината.
Всъщност, той може би постъпи най-правилно. До някаква степен съм доволен, че царят напуска партията, защото винаги съм гледал на него като на историческа личност, а не като на партиен водач. Въпросът е какво ще прави НДСВ без него - ще остане ли самостоятелна партия или ще се влее в редиците на новата сила на деня. Въпрос, който предстои да намери отговор скоро.










