Първи...втори...аут.

Снимка: "Дневник"

Звучи почти като проклятие. Но всъщност е закономерно явление по нашите балкански, в частност български ширини. Точно това се случи с НДСВ в изборната нощ. Докато през 2001 г. движението беше първа политическа сила, през 2005 г. остана на второ място, на 5 юли 2009 г. партията на Симеон Сакскобургготски остана извън парламента. С оглед резултатите от евроизборите оставането "зад борда" изглежда изненадващо. Но само донякъде. За евродепутати хората не гласуваха за НДСВ, а за Меглена Кунева, за човека и професионалиста Меглена Кунева. Още тогава политолози предупредиха да не се бърка вота за НДСВ с вота за Кунева. Защото са различни неща.

След 8 години в управлението на страната, Симеон Втори подаде оставка като председател на движението, носещо неговото име през по-голямата част от досегашната си история. Царят се държа мъжки и единствен лидерите на партиите, които се издъниха на изборите, пое политическата отговорност и се оттегли от ръководството. Съвсем другояче постъпи Станишев, който, вместо да си скъса партийната книжка и да си посипе главата с пепел, обяви, че ще тръгва на обиколка из страната - сигурно да търси обяснение на местно ниво за глобалния провал на червените.

Провалът на НДСВ, макар и логичен, е тъжна констатация. Българският парламент загуби центристка партия, отличаваща се с европейски стил, липса на агресивна реторика и много качествени специалисти в редиците й. Колкото и да плюят хората по царя, това е факт. Меглена Кунева, Гергана Паси, Минчо Спасов, Милен Велчев, Огнян Герджиков, Николай Василев и други се различават много от колегите си в червено, черно и тюркоазено, например. Имаше и една силна медийна война срещу царската формация и срещу самия Симеон, която се развихряше на приливи и отливи, но която не престанаха да развяват като знаме ВАЦ-овите вестници. То не бяха псевдосигналите на Яне, че царят бил агент на ДС, то не беше издаването на цяла една книга за имотите на Кобургите... Обвинения, че дошъл да си заграбва държавата и да се изнася, какво ли не. Оказа се, че Симеон няма намерение да се връща в Испания. Каза го категорично по време на пресконференцията. И допълни, че има и други начини да се служи на родината.

Всъщност, той може би постъпи най-правилно. До някаква степен съм доволен, че царят напуска партията, защото винаги съм гледал на него като на историческа личност, а не като на партиен водач. Въпросът е какво ще прави НДСВ без него - ще остане ли самостоятелна партия или ще се влее в редиците на новата сила на деня. Въпрос, който предстои да намери отговор скоро.

Изборни поуки

Снимка: "Дневник"

Отдавна чаках този ден. По стечение на обстоятелствата в последните пет месеца следях от съвсем близо постепенно зараждащата се и в последствие ескалираща предизборна кампания, че в един момент започнах само да си повтарям: "По-скоро да дойде пети юли". Същото нещо си повтарях особено често в последните няколко седмици, след всяка лъжа, изречена от Станишев, след всяка изцепка на Доган, след всички опити на Яне Янев да се маскира на Капитан Планета, след всички сигнали за купуване на гласове и контролиран вот на евроизборите, след всяка новоснесена камара от...глупости, която управляващите и колоритните опозиционери сътвориха в изобилие за толкова кратко време.

И пети юли дойде. Резултатите от него ме удовлетворяват напълно, по-добро от това направо не съм и очаквал, че може да бъде - с оглед на ситуацията и на играчите, с които разполага нашият семпъл национален политически отбор. След като гласувах в Студентски град, прекарах вечерта на пресконференцията в НДК. По-голямата част от нея беше истинска наслада за сетивата ми. Не можеше и да е другояче при вида на Станишев с физиономия сякаш Елена са я отвлекли сомалийски пирати, Овчаров като че му е умряло кучето, а Корнелия Нинова, лицето Добрев, индивида Вигенин и цялата клика красавци да признават, че поражението на БСП е тежко. Не искам да звуча злобарски, затова ще престана с епитетите, но това е положението. Въпреки милионите левове налети от левицата в най-грубиянската, най-пошлата и агресивна кампания за изминалите 20 години, резултатът за тях е отчайващ.

ДПС изпусна влака

Доган не изглеждаше по-щастлив, като че летящата му чиния бе отказала да запали. А всъщност имаше причина да се гордее - ДПС е с най-висок резултат за последните 20 години. Единствената партия, при която линията на електорална подкрепа сочи стремително нагоре, никакъв зиг-заг. Само че "разпищолването" на Сокола през последния месец до такава степен мотивира рационално мислещите хора в България и тези, които по принцип нямаше да гласуват, че много от тях дадоха гласа си за Бойко, само за да не е на власт Доган. И за пръв път Мети осъзна болезнено, че "лостовете на властта" му се изплъзват.

Каква победа пък за Синята коалиция?

Едно нещо не можах да разбера. Защо тази радост и този ентусиазъм у най-запалените привърженици на сините, след като коалицията постигна по-слаб резултат, отколкото СДС и ДСБ постигнаха ПООТДЕЛНО на миналите избори. За каква победа иде реч? За победа може да се говори, само ако се има предвид победа на дясноцентристкото като цяло. И в тази победа Синята коалиция има своя, макар и мъничък, принос. Но като цяло загубата за тях е разгромна и не знам защо не си го признават. Нито един мажоритарен кандидат дори в сините бастиони като трите МИР-а на София. БСП дори е преди тях там. Въпреки много силната кампания, въпреки мобилизирането на голяма част от синия електорат, резултатите показаха достигане до предела на тази коалиция. За старото синьо това е всичко, на което може да разчита за момента. Освен ако в бъдещото управление не постигне нещо много запомнящо се, което да вдигне процента.

Хората все пак повярваха в мита за Капитан Планета

И това го показа Яне Янев с "консервативния" си проект. "Борецът срещу корупцията", който с мъничката си ръчичка спираше корупцията по българските магистрали от всеки билборд, успя да накара 4% от природонаселението да му гласува доверие. За сметка на ГЕРБ, Атака и Синята коалиция, които иначе щяха да си поделят тези проценти. Държеше да е на гребена на вълната до последния момент, а след като слогъна за корупцията се изчерпа, Яне видя спасителна сламка в ескалиращото напрежение срещу ДПС и се зае и той да бута "доганизацията".

Game over
Играта свърши (поне засега) за проекта ЛИДЕР и за НДСВ. Въпреки опитите за контролиране на вота от страна на хората на Ковачки, не се получи. Огромната избирателна активност си каза думата и миньорите останаха зад борда. Кошлука и той с тях. За царя ще си кажа мнението в специален пост. При него другарството с ДПС нямаше как да не се отрази пагубно в кръстоносната война на избирателите срещу Доган.

Загадката остава в полето на ГЕРБ. Загадката и надеждата. Какво ще направи Бойко, с кого ще се хване на хорото, ще изпълни ли обещанията си или българският избирател ще се окаже излъган от поредния си "спасител". Ще видим.

Защо гласувах

Снимка: "Дневник"

До този ден никга не бях гласувал на парламентарни избори. Имах възможност през 2005 г., но не го направих. Не виждах за кого. Допреди месец бях на мнение, че всички са маскари и аз няма да участвам в тъпата им пропаганда, защото негласуването в демократичните страни е също право на избор. Днес прекарах час и половина на опашка заедно с около 100-ина студенти, с които търпеливо чаках да ми дойде реда и да пусна своя глас. Какво ме накара да го направя?

На първо място, гнусотията от последните няколко месеца ми дойде в повече. Откровените лъжи, изговорени от Станишев, мега-вулгарното поведение на човека с летящата чиния Ахмед Доган, помпозните им кампании и твърдения, че са гарант за незнамсикаквоси, скапаните брадви, които размахваха, идиотските начини, по които отправяха посланията си - това повече не може да се търпи и тези хора нямат място в управлението.

Огромен крайъгълен камък за решението ми изиграха без да искат българите в чужбина. На тези хора им свалям шапка - за огромните усилия, за многото нерви и пречки, които трябваше да преодолеят и преживеят, за несломимата воля въпреки всичко да гласуват като български граждани. Бях на пресконференция, на която представители на Фейсбук групата "Гласуване без граници" разказваха какво правят, за да открият нови секции по света и как външно министерство всячески им пречи да го направят. Разказаха за човек в Тринидат и Тобаго, който ще пропътува няколко хиляди километра, за да гласува. Същите тези българи в чужбина организират превози, делят си разходите по пътуването, пишат смс-и до приятели и познати, за да повишават избирателната активност. Удивително е и аз се гордея с тях! С тях, които си плащат, за да гласуват, а не с тези тук, у нас, на които плащат, за да гласуват.

Щом българите в чужбина го правят, какво правя аз и няма ли да е позорно да се скрия като мишка и да си пасувам? Няма ли по този начин да изиграя ролята на онези "родолюбиви" българи, които си затваряха портите пред Ботевите четници през 1876-а?

Да, днес гласувах. Гласувах, за да не го направят вместо мен скапаняците за 50 лв. Гласувах, за да може паранормалният Ахмед Доган да си яхне летящата чиния и да се измете заедно с цялата си клика към космоса...Гласувах, за да се скрие мазната усмивка на мазния Станишев и на пресконференцията довечера да го видя в ролята на опозиционен лидер... Гласувах, защото ТЕ не са България, както уверено се бият в гърдите.

Но не, аз не гласувах, защото има партия, която да харесвам и която да припознавам като моят избор. Аз гласувах за по-малкото зло. Защото все още няма партия, за която мога да дам гласа си уверено, с искрена симпатия и доверие. Уви, това е България, това е политическият живот у нас. И все пак гласувах. Защото ми пука!

Патриот е...душа дава!

Снимка: "Дневник"

Снощи си играх до 8 вечерта с обемистия списък от агенти на Държавна сигурност сред кандидатите за 41-во Народно събрание. При това в пълното съзнание, че правейки това, съм ненормален човек по думите на българския премиер Сергей Станишев. Докато вършех това интересно занимание, ме глождеха две неща. Първо - то е ясно, че агенти може да изникнат в листите на която и да е партия, къде повече, къде по-малко. Въпросът е какво ще направи съответната партия оттук нататък - ще призове ли кандидатите си да се оттеглят или ще ги остави в листите. Второто нещо, което ме мъчеше, е как ще изглеждат утрешните вестници.

Какво се оказа от многократното броене из списъците? Рекордьори по агенти са листите на ДПС и Българска лява коалиция. Нищо изненадващо, както и това, че Коалиция за България имат 13. Разглеждайки списъците, човек остава с впечатлението, че основен критерии за попадането в листите на Доган и "Българските По-Леви От Ленин" е именно принадлежност към бившите структури на ДС. Направо си представям как редят въпросните листи и се питат: "Ти агент ли си? Не си? Не си работил в интересите на майка България? Не ставаш!". Мило...

Интересна е констатацията за броя агенти от РЗС. Общо девет кандидати от партията на Янев е намерила Комисията по досиетата. Не че нещо, но това ги поставя на пето място заедно с Обединението на българските патриоти. Сред останалите бабаити по брой агенти изпъкват хората на Расате - Български национален съюз, Съюз "Защита", коалиция "За родината" и прочее буйно патриотични формации. С една дума - патриоти. Ботев ряпа да яде, душа давали георите в неговите сатирични стихове. Да види родните патриоти какво дават - съвест, чест, личен живот, всичко. От изявленията им става ясно едно - никой не се срамува, никой не се разкайва. Всички са със съзнанието, че са работили в интересите на родината. С една дума - патриоти.

Питам се къде е разликата между онези, които в Нюрнберг след войната казваха: "Клел съм се на фюрера!" или "Служих на Германия!" и нашите родни патриоти. Излиза, че онези също са родолюбци, онези също са работили за интересите на страната си. Безбройните агенти на ЩАЗИ - и те. Изобщо, нацистки, фашистки и комунистически структури бъкащи от патриоти. Само че Германия я денацифицираха след войната, а като падна Берлинската стена, бързо съобщиха агентите и я "декомунизираха". Никой не декомунизира България. Е, избиха няколко десетки хиляди "монархо-фашисти" след Девети септември, което може би трябва да разбираме като някакъв роден Нюрнберг, или?

Както и да е. Въпросът с досиетата за мен лично е чисто морален. Човек решава дали да продължи да се показва пред хората, въпреки картончето си в ДС, или не. Никой няма да го вкара в затвора, никой няма да го анатемоса. Има много случаи, в които работата за ДС е ставала по принуда, или е била необходим залог за израстване в кариерата, за семейна сигурност и т.н. Хубаво впечатление би направило, ако някой излезе и каже: "Да, работих, принудиха ме, съжалявам". Уви, в България нямаме подобни случаи. Всички са патриоти и гордо се бият в гърдите с картончетата си.

Да видим как стоят нещата по второто глождене - с днешните вестници. Попадам на "Монитор" и кръвта ми кипва - "Божидар Димитров снасял с три хански имена. Петима от хората на Борисов лъснаха с картонче". Надолу се изреждат жлъчни слова за петимата на Борисов, а в самия край на статията е посочено, че сред останалите партии е и ДПС с 20 имена. Това на предпоследния ред на материала. Бих посъветвал колегите от "Монитор" да броят малко по-безпристрастно, все пак това (не)е ТОТО 5 от 35. Аз преброих 25 имена от ДПС. Броил съм ги четири пъти. Защо заблуждавате хората? Кое е по-важното - че в ГЕРБ има петима с картончета, или че в мандатоносителя ДПС те са 25?

Ако не си дочел материала, поне запомни УРОКА: Не вярвай на всичко, което пише в медиите. И на тотото не вярвай!

Държава на вратичките в закона

Снимка: "Дневник"

Досега се знаеха няколко ефективни начина един престъпник да отърве затвора - с подкупване на тоя и оня, със щедри обещания за облаги, със заплахи и отказ на свидетели от свидетелстване... От тази година имаме чисто нов инструмент - просто се кандидатираш за депутат.

Вчера ЦИК регистрира Пламен Галев за участие в изборите. Да, същия Пламен Галев от звездния тандем "братя Галеви", които не излизат от фокуса на общественото внимание вече месеци наред. Човекът кротко бил издигнат от инициативен комитет, събрал си над 13 000 подписа в своя подкрепа и нямало законови пречки да бъде регистриран.

Регистрацията идва тъкмо в момент, когато срещу въпросния Пламен Галев тръгва обвинение за организиране на престъпна група с цел изнудване, шантаж и т.н. Само че с решението на ЦИК сега Галев ще получи кандидат-депутатски имунитет и всякакво съдебно преследване срещу него ще бъде прекратено.

Тъй като човекът си има и лично имение-град, в случая Дупница, той ще бъде и избран за депутат, защото се състезава мажоритарно. Ще има и мажоритарно раздаване на пари, както вече е и имало при събирането на подписката, в която повечето подписи са на цигани от дупнишката махала.

Ако до вчера този сценарий изглеждаше налудничав и повечето хора не гледаха сериозно на него, то днес развръзката е напълно предвидима. "Галевизацията" на държавата тече с пълна сила, а на този фон Станишев прави изявления как правителството било постигнало дори повече отколкото обещало - майките раждали повече, земята и тя, абе благодат и телесни течности пръскат навсякъде...

Ако студентите решаваха изборите...

Снимка: "Дневник"

...животът щеше да бъде малко по-позитивен.
Три часа ми отне ровенето в протоколите на ЦИК с резултатите от изборите за Европейски парламент по секции. В район Студентски има 49 избирателни секции. Уточняваме, разбира се, че в района не живеят само студенти, но все пак те са един голям процент от населението. При това в случая "студенти" може да звучи обобщаващо, защото това са млади хора от цялата страна, не само софиянци.

След въпросните три часа "цъка-цъкане" и елко-изчисляване, получих интересни резултати. На базата на тях са и следните заключения, звучащи по-скоро като пожелания.

Ако студентите решаваха изборите, България щеше да бъде управлявана от дясноцентристко демократично правителство. ГЕРБ и Синята коалиция са на водещите места по електорална подкрепа в район Студентски съответно с 3420 и с 2039 гласа.

Ако студентите решаваха изборите, ДПС щеше да изтърве влака за управлението. Във всички 49 секции обръчната партия на Сокола има...194 гласа. Средно по 4 на секция, а?

Ако студентите решаваха изборите, НДСВ щеше все още да бъде фактор в политическия живот на страната. При това незаобиколим и вероятно решаващ. Царската партия има 1829 гласа и е четвърта според предпочитанията в района.

Ако студентите решаваха изборите, БСП щяха да са вечно в опозиция. С 1966 гласа левицата е на трето място, но разликата с десницата е буквално 60-ина гласа.

А ако управляващите следяха вота на студентите, щяха да си "сменят чипа" навреме, защото УТРЕ ТЕ ИДВАТ НА ВЛАСТ!

Сърбия и заявката й за еврочленство

Надпис на сергия с ръчно изработени цървули показва борческия дух на сръбския народ, който заканително и с три удивителни демонстрира, че в европейските дела не може да не се чува думата и на окастрената балканска република.

Всъщност вътре се продават вкусни тестени и сладкарски изделия, срещу 130 динара човек може да опита чийз кейк с малиново желе. Стилен дизайн за подобен вид търговски обект.

Военните експонати в двора на крепостта Калемегдан са поддържани в изряден вид. За справка: вижте състоянитето на машините в двора на Военноисторическия музей в София (ако се ориентирате кое какво е сред отломките от тях).

Истерията "Богдан Филов" - поредната битка с призраците от миналото

Казусът "Филов" тези дни набра скорост и направо излезе от релсите в общественото пространство. Може би е някаква традиция по нашите земи периодично да правим домашни псевдоскандали с имена от историята, са заредени през годините с голяма доза конфликтност. Такъв е случаят и с бившия министър-председател и световно известен археолог проф. Богдан Филов. По предложение, внесено от общинския съветник Борислав Бориславов (СДС), СОС взе решение за преименуване на ул. 202 на името на Филов. ГЕРБ, ДСБ, Атака и НДСВ гласуваха ЗА, БСП бяха против. Веднага се разгоря полемика, подобна на тази при вкарването в парламента на идеята партизаните да придобият статут на ветерани от войната. Тогава също се извадиха скелети от килера и започнаха безсмислени престрелки между наследницата на Българската комунистическа партия и останалите парламентарно представени сили, предимно опозиционни.

Каква е тезата на социалистите? По думите на председателя на ПГ на БСП Ангел Найденов, преименува се улица на името на човек, който е останал завинаги в историята като министър-председателят, при чието управление България е присъединена към Тристранния пакт. "Това е министър-председателят, който в най-голяма степен е останал в историята като изразител на антидемократичната и антисемитската политика, следвана от България в периода 1940-1944 г., и като
министър-председател, при чието управление е подготвено и осъществено депортирането на повече от 11 хиляди евреи от Беломорска Тракия, от Македония в концлагерите във фашистка Германия", каза Найденов.

Светкавично реагира и посолството на Израел в София. "Богдан Филов е министър-председателят на България, сложил подписа си под пакта за сътрудничество с хитлеристка Германия, подготвил за гласуване антисемитско законодателство и изпратил българска администрация в новите земи, която депортира тамошното
еврейско население. Благодарение на смелото българско общество не можаха да бъдат депортирани евреите от България, както бе планирано от правителството на Богдан Филов", се посочва в писмото.

От Съюза на българските писатели също въстанаха срещу преименуването. Подобни действия предприеха и от ДПС и Евророма. Мнението на Евророма е, че Филов е "работил срещу независимостта и интересите на България, но и е одобрил изпращането в лагерите на смъртта на нашите сънародници евреи и роми".

Най-слабо бяха чути аргументите на онези, които защитаваха тезата, че преименуването е в знак на почит към делото на архитекта Богдан Филов, всепризнат с трудовете си в областта на римската и тракийската история, изследовател на някои от най-значимите архитектурни паметници в България, министър на народното просвещение, директор на Археологическия музей.

Целият този порой от истерия, породен от идеята на общинските съветници за преименуването на една улица, изглежда много пресилен. Нещо повече, изглежда недалновиден с оглед на историческото преосмисляне на конкретната епоха, от която ни делят вече 70 години. За дейността си в българския политически живот, която в много отношения е спорна и изпълнена с грешки, Филов губи живота си. На 2 февруари 1945 г. той е разстрелян с изстрел в тила и заровен в бомбен кратер на софийските гробища, след като е осъден на смърт от т. нар. "Народен съд". Името му е изтрито от всички публикации, свързани с българската наука и в частност приноса му към археологията.

Няма съмнение, че като немски възпитаник Филов е отявлен привърженик на присъединяването на България към Тристранния пакт. Още преди цар Борис Трети да вземе окончателно решение за това, Филов го съветва неколкократно да приеме предложението на Хитлер. Министър-председателят прави това с твърда вяра в победата на германското оръжие. По неговите думи, това е и единственият начин България да получи своето национално обединение. Няма съмнение също така, че Филов е изключително стриктен в ангажиментите си към райха и подкрепя техните искания, свързани с депортацията на евреите, приемането на расистки закони и т.н. Но тук аргументът, че Филов е виновен за изпращането в лагерите на 11 хил. евреи от Македония и Беломорска Тракия е напълно несъстоятелен. Какво би станало, ако България не беше в хитлеристката коалиция? Германците просто щяха да ни прегазят и да си вземат евреите, без изобщо да ни питат. Тогава нямаше да бъдат 11 хиляди, а повече от 60 хиляди жертвите на нацисткия терор. Подписът на Филов под документа за сътрудничество с райха е първото препятствие пред депортирането на всички евреи от българска територия. Останалите причини за провала на този замисъл ги знаем - застъпничеството на депутата Димитър Пешев, протестите на българската църква, дипломацията на българския цар.

Има обаче друг един факт, заради който е обяснима жлъчната неприязън на социалистите и техните подгласници в България. Като министър-председател Филов е действал безмилостно срещу комунистическата съпротива в България - включително чрез създаване на жандармерия за борба с партизаните през 1944 г. Но колкото и да е разбираема омразата на БСП към бившия премиер, няма никакви основания да се разразява подобна истерия в едно демократично европейско общество. Преименуването на улицата не реабилитира политика Богдан Филов. Той е реабилитиран още през 90-те г., когато народното събрание обявява за нелегитимни присъдите на т. нар. "Народен съд". Това преименуване е в чест на един учен от световен мащаб, с който България може да се гордее и който десетилетия наред беше оставен в мазето на историческата памет.

Какво ще стане, ако по същия начин тръгнем да отричаме най-бележития норвежки писател Кнут Хамсун, който е бил националсоциалист по убеждения? Или Вагнер, който е бил антисемит? Ами папата, заради участието му в Хитлерюгенд? Май параноята продължава да тресе комунистите и в днешни дни те продължават да се бият с призраците от миналото. А в същото време никой не протестира срещу улици в малки и големи населени места из България, които и днес кротко се кичат с имена на комунистически диктатори, отговорни за смъртта на милиони.

Guano Apes видяха най-лудата публика на света

Снимка: моя милост

Българите доказаха, че знаят как да се забавляват с любимите си изпълнители на родна земя. Стига да ги дочакат, разбира се. Прекрасен пример за това беше концертът на Guano Apes в събота. Блестящо. Наистина блестящо. И ако има нещо, което ми хареса повече дори от представянето на групата, това беше публиката. Такива неистови емоции не бях виждал от концерта на '"Металика" насам. Всички крещяха, викаха, пееха, пляскаха, тропаха с крака и показаха на Guano Apes, че техният реюниън си е заслужавал. Впечатляващо за размерите на зала "Универсиада", впечатляваща организация също така. Всичко беше супер точно - в 20:00 ч. излязоха подгряващите, свириха точно 40 минути, в 21:00 ч. излезе и самата група. Точно както беше обявено. След огромното чакане на концерта на Pain сега просто цвилех от доволство.
За самия концерт е излишно да споменавам подробности. Той беше очаквано перфектен. Сандра е перфектната фронт-дама, невероятна! А за това колко се изкефиха самите музиканти от публиката свидетелства китаристът Алварес, който накрая скочи в публиката и се понесе на десетките ръце на фона на неистов шум и овации от феновете.

Повече снимки и материалче за събитието можете да прочетете и на www.dnevnik.bg

Трагедия по български

Вчера 16 души загинаха в нелеп инцидент. Премаза ги стар автобус "Чавдар". Возилото е на повече от 20 години, подобни се използват все още в много населени места из България. С такъв автобус поне доскоро (в момента не съм сигурен) пътуваха туристите от "Хладилника" до хижа "Алеко" на Витоша. Излишно е да споменавам за какви наклони става въпрос по маршрута.

Днес вестник "24 часа" излиза на първа страница с огромно заглавие "Бонбони, бонбони, трупове". Снимката е брутално въздействаща - пръснати на пътя бонбони, а до тях мъжки сандал". Заглавието е ВАЦ-овски отговор на въпроса защо повечето хора смятат, че журналистите са кърлежи. Ако българинът имаше мозък, подобни издания отдавна да са изметени от вестникарския мазар.

Също днес в агенция "Фокус" пишат, че свещеник е откраднал повалените при катастрофата дървета на връх "Бакаджик". „Вероятно случаят ще бъде даден на прокурор за образуване на дело и отецът да даде своите мотиви за извършената от него кражба на дърва, част от които вероятно са били кървави от жестоката трагедия, разиграла се вчера край Ямбол”, казал директорът на дивечовъдната станция, разочарован от факта, че свещеник е способен да извърши подобно деяние.

Чудя се къде ли е границата на човешкото безумие!