Германия през погледа на един Жоро - част втора

За цените и храните

Естествено е да си мислиш, че хора, които получават месечно заплащане от няколко хиляди евро ще имат и много повече разходи, а стоките при тях ще са поне двойно по-скъпи. Затова и изненадата ми беше пълна, когато влязох в един най-обикновен хранителен магазин и се загледах по витрините. Толкова много неща, които са по-евтини отколкото в България! Като започнем с мляко и млечни продукти, десерти и кремчета – моите любими неща. Потресох се! Шоколадови кремчета със сметана, които там са 19 цента, тук са поне 80 стотинки, а такива от 55 цента ги видях впоследствие във Фантастико за 1.62 лв! Кисело мляко в кофичка от по един килограм с вкус на плодове или настърган шоколад по избор – около 1.50 евро. Шокът, естествено, дойде с още по-голяма сила, когато се прибрах и видях, че вече нямаме кисело мляко за по-малко от 80 стотинки. Какъв ти килограм за 3 лева ?!

Шоколади, шоколадови бонбони, течен шоколад. Друга голяма изненада. По-хубави, по-голямо разнообразие и в много случаи по-евтини от нашите. Разбира се, понякога веригите супермаркети си имат и стоки специално за разпространение в техни обекти, които са още по-евтини – шоколад например за 39 цента! Дори по-луксозните и хубави шоколади с картонени опаковки и над 70% какао бяха на цена от около 1 евро. Трудно ще намериш в България тъмен шоколад 70% какао за два лева!
Е, някои неща са и удивително скъпи. Хляб например. Един килограм обикновен ростенброт, какъвто най-често ядат в онзи край е 2.50 евро. Егати и хляба за 5 лева! Да ти призлее и когато плащаш 45 цента за най-обикновена мъничка питка като нашите полуфабрикати, за които не даваме повече от 22-25 стотинки в Била. Плодове и зеленчуци също не са никак евтини. Но пък имат страхотни консерви с най-различни вкусотии на много по-ниски цени отколкото нашите. Буркан течен шоколад 750 грама взех за 1.59 евро.
Шокът в няколкото дни след завръщането ми беше голям. Разбирам да бях в чужбина три-четири месеца и да падам от Марс. Разбирам да сме попаднали в някаква криза, да се е изпосвършило брашното, да са затворили АЕЦ, да е изгорял всичкия слънчоглед по складовете… Ама десет дена, братче! Десет дена! А разликата беше чувствителна! Вече споменах киселото мляко, което ме удари като с мокър парцал по главата. Ами майонезата? Краси Пловдив, дето преди година беше 60 стотинки, сега е 1.20 лв. Кашкавалът продължава да гони рекорди… Отказах се. Отидох да си взема дюнер и по пътя казах на Девора, че ако и дюнера са го направили 3 лева, това ще е върхът. Влязох и в ценоразписа видях любимия ми дюнер, който повече от година е 2.50 лв – сега е 3 лв.!
Какво се случва? Какво толкова направихме или не направихме? Защо е този пладнешки обир и защо по дяволите го позволяваме? Надминали сме немците по скъпотия, а достигнали ли сме ги поне на една трета по доходи? Олиото там е по-малко от два лева! Какво да кажем ние тук? Би било приказно смешно, ако не беше кошмарно. Зверчета – борим се, блъскаме се за всяка стотинка, после отиваме в магазина и я пръскаме за половин кошница най-необходими за съществуване продукти. Толкова сме обръгнали, че дори вече не ни прави и впечатление, камо ли да извиква някаква реакция… Направихме за смях и унижихме като последните глупаци учителите, стачкуващи за парче хляб. Стигнахме до там, че да ги обвиняваме за скучаещите ни деца, освободени от училище, докато същите тези деца се гърмят с пистолетите на бащите си и крадат от цигарите на майките си.
В контекста на всичко това разбирам нуждата от затворените граници по времето на комунизма. Напълно логично – нали ако всеки излезе и види какво е на запад, после ще се отврати от родната действителност и или ще си тегли куршума, или ще излезе на улиците като чехите и унгарците – с камъни в ръка.