[Словения, sLOVEnia!] Част 3: Пиран, солената целувка на Истрия!

Пиран! Само като се сетя за това малко средновековно бижу, миещо се в омагьосващите води на Адриатика и неволно облизвам устни, усещайки соления му привкус.

Словения има съвсем мъничка брегова ивица - буквално късче от полуостров Истрия, доминиран предимно от хърватите. Само че дори това малко късче е събрало толкова много красота!

Отправяме се към Пиран откъм Италия - тъкмо се завръщаме от една отбивка до Триест и вече сме жадни за непринуденото очарование на Словения. Пътят преминава покрай другите два по-големи града по крайбрежието - Копер и Изола и е доста натоварен. Буквално пълчища летовници са се запътили към местната курортна перла Порторож. Ние обаче следваме друг план и сме в търсене на издадения навътре в морето като игла средновековен град Пиран. 

Още с наближаването на града от всички страни започват да изникват табелки, указващи наближаването на паркинг. Щом има толкова табелки за този прословут паркинг, значи това ще да е Дъ паркинг, казвам си и покорно се отправям натам. Така се и оказва. Пиран е миниатюрно градче с изцяло исторически облик и невероятно тесни улички. Предвидливите словенци са решили да го запазят в този му очарователен вид и са построили гигантичен паркинг на входа на града. Спираш там, оставяш си колата, а после се мяташ на безплатния shuttle bus, който тръгва на всеки половин час и те стоварва в самия център. Разбира се, плащаш си престоя на час, който не е никак малка сума, но колко ли пък време ти трябва, за да разгледаш подобен град?

Ето ни в центъра. Слънцето припича жестоко на площад "Тартини" със статуята на известния италиански композитор. Архитектурата е типично средиземноморска - тънички и наблъскани една в друга кокетни къщички в топли цветове, а над тях се извисява огромната камбанария на църквата "St. George". Отправяме се към нея, промушвайки се през тесни завои, изкачвайки стълби и почти надничайки през прозорците на скупчените наоколо къщи. Самата църква е изградена на най-високото място в града, а камбанарията й, разбира се, е туристическа атракция. Срещу 1 евро можеш да се изкачиш до самия й връх по тесни дървени стъпала. Отгоре гледката е безумна - целият полуостров е оранжев от покривите на къщите и се врязва като игла в лазурните води на Адриатика. На самия му връх се извисява интересна сграда от бял камък (предполагам фар или нещо подобно), която единствено се откроява в различен цвят.

Да стигнеш до другия край на града отнема само няколко минути. Разхождайки се по крайбрежието забелязваме, че няма конкретно обособен плаж, а всеки използва каменистия бряг както намери за добре - една хавлия върху нагорещения бял камък е достатъчна. Решаваме да пробваме и ние. Водата е зверски солена, веднага установяваме. Толкова солена, че на практика не можеш да потънеш - дори няма нужда да плуваш, просто се носиш като дървена талпа. Ако бързо не си вземеш душ след подобно къпане, солта полепва по цялото тяло и усещането е много... странно.

Разбира се, навсякъде по крайбрежието гъмжи от привлекателни местенца за хапване. А да отидеш в подобен град и да не опиташ някой от даровете на морето си е голяма минавка. Правим пауза, за да опитаме от местните миди и рибата на деня. Солта е попила навсякъде - в храната, във въздуха, във всяко парченце реалност. И няма как да бъде иначе - оказва се, че солта е запазена марка на Пиран. От 700 години в района се добива сол, за което свидетелства и едно любопитно магазинче в центъра, където туристите се захласват по най-разнообразни разфасовки и  изделия от тази суровина. Можете да си вземете дори шоколад със сол.

Любопитен факт, който научих по-късно е, че през 2010 г. Пиран става първият град в бившия Източен блок, който си избира за кмет... черен. Хайде сега си представете нещо подобно у нас и ще видите една от многото разлики, които ни отдалечават от този интересен народ.

Следобедът вече преваля, когато се качваме обратно на shuttle bus-а и се връщаме към паркинга. Отбивката до словенското крайбрежие напълни очите ни с цветове, които ще отнесем със себе си от Пиран. А усещането от шофирането покрай толкова синьо море само на метри от пътя е усещането за абсолютна свобода!

Вижте още от Словения:

Блед - пътуване до Рая
Езерото Бохин и водопадът Савица - рапсодия в зелено и синьо