За Роджър Уотърс, майор Томпсън или двама англичани в Литаково

Става дума за двама англичани в Литаково. А англичани в Литаково едва ли се срещат всеки ден. И тук е необикновеното на тази история. 

Единият идва в селото през 1944 г. Не идва сам, водят го. Съдят го в селото и го разстрелват за противодържавна дейност, след което го погребват набързо в общ гроб заедно с още десет души. Англичанинът се казва Франк Томпсън.

69 години по-късно друг един англичанин идва в Литаково. Този идва сам, за да се поклони на гроба на същия Франк Томпсън, който в момента лежи под каменна плоча в братска могила край селото. Докато поднася цветя на гроба, англичанинът иска да е сам. Наоколо жужат цял куп журналисти, охранители, ивент мениджъри, селски кметове, местни фенове... Моментът обаче е личен и няма място за камери. Името на този англичанин е Роджър Уотърс. Музикант, легендарен басист на Pink Floyd  и автор на един от най-популярните спектакли в света - "Стената".

 Общото между двамата англичани е Втората световна война. Тя изпраща единия в братската могила на Литаково и отнема бащата на другия, докато невръстният син е само на пет месеца. Франк Томпсън би могъл да е на годините на бащата на Уотърс. Какво точно е правил в България, какви са обстоятелствата около смъртта му, как се интерпретира неговата роля през годините у нас - това едва ли вълнува много легендарния музикант. Франк Томпсън е сънародник, изпълнявал своя дълг към родината си и загинал в една война, която едва не пречупва жилавия народ от Острова. Един от хилядите "томита", оставили костите си от пясъците на Египет до полярния кръг на Норвегия.

 Плочата над общия гроб, където е погребан Франк Томпсън

Доста се разшумя около тази нетипична постъпка за един рок музикант. Може би защото сме свикнали да мерим с нашия си аршин и очакваме да видим Роджър Уотърс как нагъва лакомо боб чорба или души мускалче розово масло, обяснявайки колко хубава е България. А всъщност ставаме свидетели на един морален жест и ако някоя българска "звезда" някога отиде и направи същото в Македония, Гърция, Сърбия или Турция по бившите бойни полета, където българският войник е оставил своите кости, това вече би било новина.

А иначе братската могила в Литаково е място с особена атмосфера, където обичам да се отбивам. Там е паметникът на партизанката Сашка, за която казват, че била принудена сама да изкопае гроба си. В средата на мемориалния комплекс пък се издига обелиск, върху който е изпусан стих от Вапцаров. Наоколо са гробовете на убити партизани и ятаци и всичко е потънало в тишина, белязано е с патината на времето и предразполага към размисъл. От днес вече и с особен статут за местните - мястото, което посети Роджър Уотърс. Двама томита в чужда земя - една среща 69 години по-късно. Каква символика само!