Акустичното лице на Anathema - поредното вълшебство

Има групи, които можеш да гледаш по десет пъти на концерт и да откриеш съвсем малко разлики между отделните изпълнения. Те са машини, ясно е, правят го, защото музиката е бизнес и е важно да си свършиш работата за час и половина и да вземеш хонорара. Или просто са го правили 40 години и вече им е все едно.

Има и групи, които не спират да те изненадват всеки път с различно лице. Можеш да отидеш на безброй техни концерти и всеки път ще виждаш нови и нови елементи, заради които си заслужава всяка секунда, прекарана в залата. Anathema са от вторите - доказаха го за пореден път с блестящото си изпълнение пред българска публика миналата седмица. 

Трите концерта на английските вълшебници у нас досега са нещо повече от сбъдната мечта за мен. Видяхме ги в пълния си блясък в зала "България", когато подлудиха публиката с букет от най-добрите си парчета. Видяхме ги в Пловдив сред Античния театър заедно с Пловдивската филхармония - истинска магия, която предстои да излезе и на Blue Ray тази година. Сега имахме възможността да ги видим във възможно най-личния и непосредствен формат - акустично изпълнение на невероятните братя Дани и Винсент Кавана и уникалния глас Лий Дъглас.

Това определено не беше обикновен концерт. Още от самото начало беше ясно, че предстои нещо много специално. Публиката го очакваше, очакваха го и самите музиканти. Защото музиката на Anathema е преживяване само по себе си. А акустичният й вариант - нещо повече от общуване между групата и публиката, един личен и емоционален разговор. Именно на разговор приличаше този концерт. Самите музиканти бяха на една ръка разстояние, спокойни, небрежно настройващи инструментите си. Разговаряха с присъстващите, разказваха истории, задаваха въпроси. "Кой от вас беше на концерта в Пловдив?". Гора от ръце, почти всички, естествено.

Сетлистът беше прекрасен - преминахме през някои от най-емблематичните парчета от по-старите албуми, чухме невероятни аранжименти на новите песни, станахме свидетели и на красиви кавъри на Pink Floyd и Beatles, a Дани направи и нещо още по-специално - изпълнение на Бетовен на клавир в пълното мълчание и благоговение на публиката.

Като казах, че това не беше обикновен концерт, имам предвид точно това. Дори осветлението, обикновено приглушено и фокусирано върху сцената, сега беше различно. На самия концерт това ме издразни доста, тъй като през цялото време над главата ми светеше прожектор и можех да видя всяка пора от кожата на човека пред мен. По-късно организаторът на концерта обясни, че Дани настоявал да вижда хората пред себе си и да има по-непосредсвен контакт с тях. 

Ако имаше някакви минути в цялото вълшебство, те бяха от страна на публиката. Голяма част от хората явно пак не разбраха, че това не е метъл концерт и че смешните им тийнейджърски тениски, бирените кенчета и продраните пиянски гласове никак не се връзват с емоцията Anathema. Пичове, дори самите музиканти бяха със сака, не забелязахте ли? Както и да е, явно доста хора използваха събитието като някакъв тип networking, където да покажат новите си фланелки на страховити групи и да разказват на висок глас колко true е музиката, която слушат.

Абстрахирайки се от това, вечерта се превърна в истинско пиршество за сетивата. Видяхме Anathema в най-личната им и интимна светлина, а след концерта дори си поговорихме с Дани. Те ще дойдат пак, със сигурност ще дойдат. И отново ще бъдем там, защото химията между Anathema и българската публика е нещо непреходно.