Sunday, September 30, 2012

Завръщане в Студентски град

Две години след последното ми размотаване из Студентски град, реших да си направя една разходка, за да видя какво ново в квартала. Много отлагах този момент - дълго време не ми се стъпваше дори там, но накрая любопитството надделя... След като почти всички хора, които познавах, отлетяха безвъзвратно оттам, след като мина толкова време, можеше да се маскирам на турист и да разгледам "забележителностите"...



Разходката ми започва по ул. "Осми декември". Новости много. Някогашният супермаркет беше сринат до основи и построен наново - още по-голям отпреди. Няма го боулингът, в който слушахме P.I.F. и "Остава" на живо в събота вечер. Навсякъде има нови заведения. Много от някогашните строежи вече са лъскави сгради от стъкло и метал. Ден преди 1 октомври - началото на учебната година в Софийския университет, по улиците щъкат младежи с големи чанти, паркират хаотично коли, претъпкани с багаж... На светофарите въртят гуми беемвета, в които високомерно гледат късо подстригани позьорчета. Младежи излизат от супермаркета с големи буркани лютеница. 

Свивам по "Франсоа Митеран" към блок 42, който някога беше мой дом. Имам да видя стар познайник там. Той винаги си е вкъщи, вкъщи трябва да си е и днес. Портиерът ме пуска без дори да ме попита нещо. Асансьорът, петият етаж...стая 517. Познайникът си е там, стаята е същата. Само дето изглежда като от епизод на "Life After People" - имам чувството, че последният път, когато е чистена, е преди две години. По стените висят някои от моите плакати, дори календар от 2010-а. Дошли са нови хора, някои дори са си тръгнали и са ги заменили други, но из стаята продължавам да виждам познати неща. Явор е последният човек, който познавам в Студентски град. Онзи с пеперудите и хербариите. Същият. Сега си има и бръмбари, капсулирани в прозрачна смола. На леглото, което някога беше мое, е съквартирантът му. Учи богословие и е фен на ЦСКА. На стената е залепил червена лента на любимия отбор, а над нея икона на Св. Богородица. Преди 7 години на тази стена заварих надпис с химикалка. Гласеше "If you can dream it, you can do it". После направиха ремонт на стаята и надписът замина, заедно с тапетите. В деня, когато си тръгнах, написах същите думи на същото място, където си бяха някога. И днес са си там. Само че до тях се мъдри разкривен надпис в прослава на големите цици. Богородица, ЦСКА, цици. В този ред. Отгоре надолу...

 Излизам от блока и се отправям към ул. "Джон Ленън". В началото й започва знаменитата "Манджа Стрийт" с някога любимото ми място - македонската скара. Нарича се македонска, но я правят албанци. От Косово. Основните й потребители пък са турски студенти. Взимам си моминска плескавица - напълно непроменен вкус две години по-късно. Пак ми става тежко от мазните картофи. Разходката е към края си. Не почувствах кой знае каква носталгия, нито някаква тъга, както си представях. Мястото е същото, героите са други. Това е толкоз просто и логично.

На връщане в 280 контрола...

1 comment:

Lucy Stamenova said...

а питаш ли ме мен... когато попадна случайно там (вече 10 години по-късно), все едно съм в друга вселена, при това доста по-неприятна от онази по мое време :)