Friday, November 07, 2008

About A Son



Вече повече от седмица не съм писал в блога. Не гледам новини. Не се интересувам от времето. За победата на Обама разбрах със закъснение, за много други неща още не съм разбрал… Nevermind! Чета “Биографията на Кърт Кобейн” и това е, което има значение…

Получих книгата като подарък от милите ми колежки. Нямах търпение да се прибера вкъщи, за да я разлистя. Страхотно издание. Твърди корици, допълнителен лак на определени места… Искрящо бели страници и много снимки, голяма част от които виждам за пръв път. Четенето започва…
Чета я навсякъде. В автобуса, вкъщи, по пейките. Попивам всяка страница от нея с такова удоволствие, сякаш ям печена тиква. Авторът е събрал огромно количество информация, която нарежда по такъв начин, че непрекъснато облъчва читателя с любопитни факти от живота на Кърт. За един голям фен на Нирвана това е истинско удоволствие. В същото време обаче задълбочаването в личността на Кобейн разлиства особено ужасяващи подробности около неговото психическо състояние и на моменти направо плаши. Потресаваща книга… Кърт определено е бил истински психопат. Много далеч от нормалното. По принцип повечето рок звезди са доста “луди”, но при Кърт говорим за девиантно поведение много преди изобщо да се докосне до славата. Да се събира с приятели и да се забавлява, като боядисва на точки откраднати кръстове от гробищата… Да приютява най-различни животни в малкото си жилище, държейки вана с костенурки в средата на стаята… Да събира най-различни кукли и пластмасови кичове, които после пресътворява в умопомрачителни арт инсталации, като ги омазва с боя, лепи им човешка коса, къса им ръцете и прочее… Да се интересува живо от физиологичните процеси в човешкото тяло и най-вече раждане, отделяне, всякаква секреция и прочее… И да описва в дневника си най-мрачните си халюцинации, появили се под въздействието на всичко, което може да се вдиша, смърка, втрие или изпие… Шокиращи подробности около живота на този необикновен младеж, но и много повече. Книгата сваля маската на звезда, която Кърт Кобейн си спечелва с легендарната си група, като разкрива тъжни и покъртителни моменти от неговия беден живот – как е подхвърлян от къща на къща в детските си години, как спи на пейките в болницата и си поръчва храна от болничния стол на името на произволно избран номер на стая… Как няма пари, нито работа, просто защото не става за нищо с пословичния си мързел, непохватност и бързо променящо се настроение. И как пътят до успеха с брилянтния албум “Nevermind” е толкова тежък, че вече е опустошил ранимата душа на музиканта.
Ако си спомняте онзи налудничав чистач, който се появява в клипа към “Smells Like Teen Spirit”, от книгата ще разберете, че вдъхновение за него е самият Кобейн, който два месеца работи като нощен чистач в собствената си гимназия, която така и не завършва.
А ако си мислите, че да издадеш сингъл е успех, тогава ще прочетете как Кърт чува за пръв път своя песен по радиото, след като сам се обажда по телефона да поиска в ефир “новото парче на Нирвана”, което преди часове е занесъл в радиото на плоча.

Няма ме. Не пиша и не се интересувам от нищо. Чета книгата и слушам гръндж…

1 comment:

Апостол Апостолов said...

Да, тъжни, тъжни неща, които отново и отново се повтарят в тези среди. Да си спомним за Ван Гог, Тулуз- Лотрек, Мопасан...