Концертът на Таря беше сладък. Забавлявах се умерено, с което си спестих болките в мускулите и продраното гърло от концерта на Crematory например. Знаех какво да очаквам и получих точно това. Разбира се, някои неща си заслужават да бъдат отбелязани.
На първо място, публиката ме удиви. Толкова странно изглеждащи фенове не бях виждал на метъл концерт. Странното беше, че изглеждаха много нормално. В публиката имаше огромен процент възрастни хора на по 40+ години, с шубички и пуловери, с ежедневно облекло, като току що слезли от трамвая... Нищо нередно, разбира се. Просто се учудих, че възрастовият диапазон на феновете на финландската кралица е доста широк. Защото в другата крайност бяха тълпите хлапета с гримирани бузи, начервени (по-скоро начернени) устни, неизменната тениска с надпис Nightwish и доволно количество гривни и финтифлюшки.
Друго нещо, което за пръв път виждам – сцена на метъл концерт със завеса! Все едно бях на театър. Чаршафообразните бели завески прикриваха сцената преди началото, а оттам бълваха гъсти вълма пушек. После се оказа, че и това си е било с цел.
Таря се забави около половин час. Приемливо, при положение, че нямаше подгряваща група. И по-добре – не бих си представил Свилен от Остава или Димо от ПИФ да подгряват на това нежно елфическо създание (Е, Свилен поне можеше да й мята пухчета по гейски). Изпя една песен зад чаршафения параван, при което публиката опъна гласните си струни до неподозирани висоти.
Когато музиката гръмна и Таря се показа в целия си блясък на сцената, пред мен се осъществи поредната юношеска мечта. В разкошен тоалет с приказни мотиви, с широки ръкави и ослепителен блясък, финландката взе що ума и дума бе останала в настръхналата публика. Видимо отслабнала, с перфектна фигура...абе направо като излязла от плаката!
Честно казано, в този момент изобщо не съжалявах, че се разделиха с Nightwish. Дори си мисля, че ако ония решат да дойдат сега в България, не бих отишъл да ги гледам. Просто няма за какво. За мен Таря е не само лицето и гласа, но и цялата магия на тази банда. При все това онази вечер нищо не се губеше от магията, въпреки липсата на Туомас, Марко и компания. За сметка на тях имаше Max Lilja – култовистът от Apocalyptica, познат лично на мен с брутално изнуреното си изражение докато свири – все едно с мъка си проправя път през кукурузен масив, нарамил две зеблени илиенски чанти, пълни с накършени мамули. Култов! Барабанистът Mike Terrana беше като тиранозавър, вързан за барабаните на каишка. С изплезен от напъните език, с развяващ се пънкарски перчем и с мускули като Митьо Крика, Терана буквално взриви публиката, вживявайки се едва ли не във всемогъщия Тор с митологичния му чук. Имах чувството, че ако може да докопа някой от публиката, би го изял на едри парчета. Така замахваше, крещеше и пулеше налудничави очи към зашеметеното стадо отпред.
Честно казано, в този момент изобщо не съжалявах, че се разделиха с Nightwish. Дори си мисля, че ако ония решат да дойдат сега в България, не бих отишъл да ги гледам. Просто няма за какво. За мен Таря е не само лицето и гласа, но и цялата магия на тази банда. При все това онази вечер нищо не се губеше от магията, въпреки липсата на Туомас, Марко и компания. За сметка на тях имаше Max Lilja – култовистът от Apocalyptica, познат лично на мен с брутално изнуреното си изражение докато свири – все едно с мъка си проправя път през кукурузен масив, нарамил две зеблени илиенски чанти, пълни с накършени мамули. Култов! Барабанистът Mike Terrana беше като тиранозавър, вързан за барабаните на каишка. С изплезен от напъните език, с развяващ се пънкарски перчем и с мускули като Митьо Крика, Терана буквално взриви публиката, вживявайки се едва ли не във всемогъщия Тор с митологичния му чук. Имах чувството, че ако може да докопа някой от публиката, би го изял на едри парчета. Така замахваше, крещеше и пулеше налудничави очи към зашеметеното стадо отпред.
Естествено, пиронът на вечерта беше самата изумителна Таря. Невестата смени шест-седем тоалета, преминавайки от божествената мантия през бяло призрачно наметало, влудяващ червен костюм, комбиниран с червен фалически микрофон, създаващ илюзии за латексово порно...кожени корсети и т.н. Раздаде се изцяло! И как няма – публиката ревеше като мъжки глиган, закачил пакета си на шипков храст! Истински екстаз! Истинско море от хора, крещящи неистово, ревящи като лосове, лъхащи на бира и лук, на сек’ви секрети, мучащи като искърски говеда и изобщо фанатизирани до максимума! Загубила ума и дума, Таря закова безупречен сет, като дори ни изсвири на клавир най-новото си парче, не пропусна бруталните хитове от близкото минало „Over The Hills And Far Away”, “Wishmaster”, “Passion and the Opera” и дори ни отвинти главите с Poison на Алис Купър – кавър, който в албума звучи повече от лигаво, но на живо къса меса и плющи по кокалите!
За финал размаха българското знаме, обеща да дойде пак и си би камшика. Не успях да я достигна и да я поканя на пълнени чушки в Студентски град, но може би следващият път...
Сега ще си прегледам сувенирите от концерта – няколко клипчета и 50-ина снимки, геройски направени с риск за здравето на любимия ми телефон.
5 comments:
Човече, страхотен пост!
Таря беше върховна, върховна!
А дано наистина дойде отново скоро.
И си прав за Найтуиш, без Таря са загубени. :))
Честно, хвана ме яд, че не дойдох на концерта след като прочетох това. Пишеш много приятно!
Супер пост! Много ме развесели, наистина, особено сравненията на Макс и Майк. xD Само една поправка - Таря не изсвири новата си песен на клавира, това беше песен от албума й My Winter Storm. Новата й песен е Enough, която изпя като излезе за пръв път с дългата черна рокля... да, бая тоалети смени. :D
Е, беше ми много приятно да прочета впечатленията ти. :)
Напълно съм съгласен със StasY ! Яд ме е, че не дойдох на концерта, след като прочетох това тук, а можеше да ида... Мамка му!! И наистина пишеш много добре! Адски забавно е :D
чат видео онлайн девочки смотрим и тащимся
Post a Comment