Saturday, August 23, 2008

Пореден шедьовър в европейското кино


Усещането да попаднеш на стойностен филм… Вече почти позабравено. Именно затова толкова осезателно, когато го откриеш. И поражда много въпроси. Взривява въображението. Стана ми навик да споделям в блога си за някои от най-хубавите филми, на които съм попадал в последно време – разказах ви за полския “Катин”, за южнокорейския “Tae Guk Gi”, за германския “Животът на другите”. Сега ще ви разкажа за унгарската находка “Children of glory” (на унгарски е нещо от рода на “Szabadsag Szerelem” - “Обичай свободата”). Знаете ли какво е общото между тях? Драмата. И трагедията. Полша, Южна Корея, Германия, Унгария разказват за едни от най-тежките моменти в историята си. Има и още нещо, което е общо – кървавият образ на комунистическия режим.

Потъпканият порив на един народ


“Szabadsag Szerelem” ни връща в годината 1956. Дългоочакваната Олимпиада. Унгарският национален отбор по водна топка се готви за участието си на финалите. В същото време искрата на бунта пламва в сърцето на Будапеща – народът се вдига, за да извика в един глас: “Руснаци, вън!”. Студентите раздават трибагреници на минувачите, изрязват петолъчките от националния си флаг, сриват омразните червени звезди от покривите на сградите. Децата приготвят коктейли “Молотов”, млади момичета и момчета патрулират въоръжени по улиците, преследвани от собствените си съграждани – унгарската Държавна сигурност. Искането руските окупационни войски да напуснат града е на път да се случи – за миг въстаниците сами започват да вярват, че най-после са свободни. А свободата е толкова кратко явление – тъкмо започваш да вярваш в нея и всичко рухва. Рухва надеждата, че една държава може да се изплъзне от хватката на Съветска Русия по своя воля. Рухва, смазана от съветските танкове Т-34 и Т-54, които преминават през стени и през тела, за да покажат на “безумците” кой се разпорежда в половината свят. В резултат на Унгарската революция загиват няколко хиляди души. Над 200 000 емигрират, подплашени от последствията. Други няколко хиляди са затворени и измъчвани от възвърналата се комунистическа диктатура. Ще минат повече от 30 години, преди унгарският флаг да се развее отново без омразната петолъчка.

Олимпиадата в Мелбърн


Непосредствено преди Олимпийските игри унгарският национален отбор по водна топка играе срещу СССР в Москва. Жалък мач с много юмруци,ритници и нечестни съдийски решения, спечелен от руснаците. Отборът не се предава, а започва трескава подготовка за предстоящата Олимпиада. Когато автобусът с играчите тръгва към границата, съветските танкове тъкмо се завръщат в Будапеща, за да я удавят в кръв. На самите игри съдбата среща двата отбора на полуфиналите. В мач, който ще остане в историята като мача “Кървавата вода”. Лесно е да се отгатне какво огромно напрежение и каква омраза изпитват играчите и от двете страни един към друг. “На тениските им пише СССР – също като на танковете им!”. Играта е безмилостна, но този път Мелбърн не е Москва. Унгарците побеждават с 4:0, а след сблъсъка водата в басейна е окървавена от аркадата, която унгарски спортист е получил от съветски “колега”. Сблъсъците са не само между играчи, но и сред публиката. Националният отбор на Унгария печели златото на Олимпиадата. На церемонията отборът издига истинското си знаме, с автентичния герб, пресечен от черна траурна лента в знак на почит към трагедията, сполетяла държавата им.

Къде сме ние?

Някои страни винаги ще се различават от други. Тъжно, но факт – докато поляците филмираха своя “Катин”, германците си посипаха главите с пепел в “Животът на другите”, а унгарците пресъздадоха героичната си революция от 1956 г. в Szabadsag Szerelem”, в България на DVD бе преиздаден “На всеки километър”, който пожъна небивал успех. Полша и Унгария имат своята 1956 г. Чехия има своята 1968 г. Какво има България? Къде бяхме ние и какво правехме ние, когато цивилизованите европейски народи хвърляха огън по агресорите и се биеха за свободата си? Какво ще даде България на европейското филмово изкуство, за да извини онези 45 години летаргия?
България издаде “На всеки километър”. На DVD. Като приложение на вестник “Стандарт”. За радост на бабките, които ще гледат отново Ламбо като млад и за срам на онези, за които Пражката пролет никога не стана Българска…


9 comments:

Bla said...

noted ;)

Ангел Грънчаров said...

Нищо не стана, нищо не беше направено у нас след 1950, комунизмът бе търпян с прочутото наше волско търпение - и всичко това беше изглежда защото "масите" много обичаха "двойните ни освободители", "братушките". Проклятието на България тая любов към Русия, която и досега трови живота ни...

Георги Грънчаров said...

Sad but true... и още по-тъжното е, че на повечето мои връстници днес тези събития от Будапеща 1956 и Прага 1968 не им говорят абсолютно нищо. Сякаш винаги сме били с ръце пред очите, слепи и глухи за подобни действия, щом у нас не е имало. Знаете ли колко резултата намерих в гугъл за "унгарска революция" на български? Нищожно... Няма една статия като хората, в която да е разказано за това...

Unknown said...

Не мисля, че точно чрез анти-руската позиция може да се стигне до истината за въпросните историческите събития. Достатъчно е човек да се разрови повече и ще открие за себе си обективната истина.

Всъщност това, че в много от източния блог все още хората се делят на русофили и русофоби, и се опитват да изкривяват историческите факти във всякакви посоки, говори единствено за липсата на рационално мислене. Помислете върху това!

Devora said...

Напълно съм съгласна с предходното мнение.

Иначе филмът можеше да е и по-добър...

Anonymous said...

За първи път попадам на блога ти, но като гледам (ремарк, корейския филм, сега и този) си падаш по депресиращи военни тематики.

Георги Грънчаров said...

Така излиза...

Anonymous said...

Историята на Ангел Грънчаров-Елтимир от Ботевград, един от малкото останали живи дисиденти, истински антикомунист:

Непослушание

Anonymous said...

Уважаеми посетители, ето какво написах на един човек, чието име скривам, относно философа марксист-ленинист-костовист Грънчаров от Пловдив. Четете и размишлявайте.

"Г-н ......,

Пиша ви във връзка с Вашия коментар, пуснат в блога на ....... на 18 ноември:

"Не е прилично в “чуждата” къща да се карате! И двамата си имате блогове, правете го там! Как може да си помислите, че под темата „Защо ще успеем да подобрим положението в България?” може и трябва да се джавкате."

Г-н ......., Вие явно сте възпитан човек и се стремите да бъдете учтив и любезен с всеки.

Моето възпитание е далеч по-лошо от Вашето и затова ще Ви уведомя, че аз не се "джафкам" с Грънчаров, а го изобличавам като манипулант, лъжец и измамник. И правя това именно с цел подобряването на положението в България. То не може да се подобри докато очакваме нещо добро от пропаднали и компрометирани политици, като Костов, и от техните блюдолизци и слуги.

Одавна разбрах, че с лицето Грънчаров никакъв разумен диалог не може да се води. Въпросният господин просто е заучил един набор от клишета и ги повтаря непрестанно. Ако някой му противоречи веднага бива наречен "ченге", "червен", "платен агент" и прочее. Нахалството му стигна до там, че започна да учи на демокрация и антикомунизъм дори своя съименник от Ботевград, който е бил политзатворник преди 10 ноември. (За тази своя наглост "философът" беше "благословен" по нашенски от изстрадалия си съименник.)

Самият философ-марксист Грънчаров, както и сладникавите му прозрения, разбира се, са твърде нищожни, че да им се придава голямо значение. Грънчаров просто е един от многото лъжци и манипулатори, старателно изопачаващи най-новата ни история и подбутващи ни фалшиви "спасители". Но Грънчаров явно е амбициозен, иска да е Оберманипулатор, и така успява да изпъкне сред събратята си.

Да ви занимавам повече с въпросната персона мисля, че е излишно.

Благодаря за добронамерения Ви коментар. Ще остана, все пак, на предишната си позиция. Защото с лъжците и мошениците може да си в добри отношения, само ако самият ти си лъжец и мошеник.

С най-добри пожелания,
Влечугото

(Това е прякорът ми, лепнат от философа-марксист)