Пореден шедьовър в европейското кино

Усещането да попаднеш на стойностен филм… Вече почти позабравено. Именно затова толкова осезателно, когато го откриеш. И поражда много въпроси. Взривява въображението. Стана ми навик да споделям в блога си за някои от най-хубавите филми, на които съм попадал в последно време – разказах ви за полския “Катин”, за южнокорейския “Tae Guk Gi”, за германския “Животът на другите”. Сега ще ви разкажа за унгарската находка “Children of glory” (на унгарски е нещо от рода на “Szabadsag Szerelem” - “Обичай свободата”). Знаете ли какво е общото между тях? Драмата. И трагедията. Полша, Южна Корея, Германия, Унгария разказват за едни от най-тежките моменти в историята си. Има и още нещо, което е общо – кървавият образ на комунистическия режим.

Потъпканият порив на един народ

“Szabadsag Szerelem” ни връща в годината 1956. Дългоочакваната Олимпиада. Унгарският национален отбор по водна топка се готви за участието си на финалите. В същото време искрата на бунта пламва в сърцето на Будапеща – народът се вдига, за да извика в един глас: “Руснаци, вън!”. Студентите раздават трибагреници на минувачите, изрязват петолъчките от националния си флаг, сриват омразните червени звезди от покривите на сградите. Децата приготвят коктейли “Молотов”, млади момичета и момчета патрулират въоръжени по улиците, преследвани от собствените си съграждани – унгарската Държавна сигурност. Искането руските окупационни войски да напуснат града е на път да се случи – за миг въстаниците сами започват да вярват, че най-после са свободни. А свободата е толкова кратко явление – тъкмо започваш да вярваш в нея и всичко рухва. Рухва надеждата, че една държава може да се изплъзне от хватката на Съветска Русия по своя воля. Рухва, смазана от съветските танкове Т-34 и Т-54, които преминават през стени и през тела, за да покажат на “безумците” кой се разпорежда в половината свят. В резултат на Унгарската революция загиват няколко хиляди души. Над 200 000 емигрират, подплашени от последствията. Други няколко хиляди са затворени и измъчвани от възвърналата се комунистическа диктатура. Ще минат повече от 30 години, преди унгарският флаг да се развее отново без омразната петолъчка.

Олимпиадата в Мелбърн

Непосредствено преди Олимпийските игри унгарският национален отбор по водна топка играе срещу СССР в Москва. Жалък мач с много юмруци,ритници и нечестни съдийски решения, спечелен от руснаците. Отборът не се предава, а започва трескава подготовка за предстоящата Олимпиада. Когато автобусът с играчите тръгва към границата, съветските танкове тъкмо се завръщат в Будапеща, за да я удавят в кръв. На самите игри съдбата среща двата отбора на полуфиналите. В мач, който ще остане в историята като мача “Кървавата вода”. Лесно е да се отгатне какво огромно напрежение и каква омраза изпитват играчите и от двете страни един към друг. “На тениските им пише СССР – също като на танковете им!”. Играта е безмилостна, но този път Мелбърн не е Москва. Унгарците побеждават с 4:0, а след сблъсъка водата в басейна е окървавена от аркадата, която унгарски спортист е получил от съветски “колега”. Сблъсъците са не само между играчи, но и сред публиката. Националният отбор на Унгария печели златото на Олимпиадата. На церемонията отборът издига истинското си знаме, с автентичния герб, пресечен от черна траурна лента в знак на почит към трагедията, сполетяла държавата им.

Къде сме ние?

Някои страни винаги ще се различават от други. Тъжно, но факт – докато поляците филмираха своя “Катин”, германците си посипаха главите с пепел в “Животът на другите”, а унгарците пресъздадоха героичната си революция от 1956 г. в Szabadsag Szerelem”, в България на DVD бе преиздаден “На всеки километър”, който пожъна небивал успех. Полша и Унгария имат своята 1956 г. Чехия има своята 1968 г. Какво има България? Къде бяхме ние и какво правехме ние, когато цивилизованите европейски народи хвърляха огън по агресорите и се биеха за свободата си? Какво ще даде България на европейското филмово изкуство, за да извини онези 45 години летаргия?
България издаде “На всеки километър”. На DVD. Като приложение на вестник “Стандарт”. За радост на бабките, които ще гледат отново Ламбо като млад и за срам на онези, за които Пражката пролет никога не стана Българска…