Tuesday, March 11, 2008

"Катин" - забравената трагедия

Преди няколко месеца разбрах от блога на Март Лаар за новото творение на полската филмова индустрия – “Катин”. Лаар беше писал за него в контекста на историческата памет и с надеждата, че филмът ще спечели “Оскар”, защото наистина го заслужава. Още тогава се заинтересувах от филма, но чак сега успях да го открия. И да го гледам. Всъщност, гледах го още в събота, но до днес не ми идваха думи, с които да го опиша. Изстрелите от последните 10 минути на филма се бяха загнездили в главата ми и пулсираха там, правейки я неспособна да пресъздаде впечатленията си с думи.


Катин е от онези думи, които се изричат с една особена предпазливост. Като Треблинка. Като Аушвиц. Като Нанкин. Като Хирошима и Нагасаки. Като сакрално място, пред което трябва да склониш глава и да помълчиш, отдавайки почит на тия, дето лежат под краката ти.
Събитието, което пресъздава филмът, ни връща в горещата 1939 г. Германия напада Полша и слага началото на Втората световна война. 17 дни по-късно съсипаната и колабираща славянска държава е ударена от Съветския съюз от изток. Предварително споразумение между Сталин и Хитлер чертае нова карта на Европа, на която Полша не съществува, а полският народ е осъден на изтребване. Докато нацистите окупират Западна Полша и установяват там система на терор, в източната част Червената армия пленява всички полски офицери и ги депортира навътре в руска територия – в горите край Смоленск.
Филмът показва драмата на един народ, изправен пред лицето на унищожението и изоставен от всички в своята отчаяна борба за съществуване. Режисьорът Анджей Вайда проследява тревогите на семействата на пленените офицери, които нямат никаква информация за своите синове, бащи и съпрузи; прониква в умовете на обречените мъже, които вече предусещат жестоката съдба, която ги очаква. В същото време камерата показва смелостта и доблестта на полския офицер, който остава верен на дълга си към родината и избира пътя на достойната смърт пред позорното бягство.
Комунистическите завоеватели обаче нямат намерението да позволят достойна смърт на пленниците. По предложение на своя довереник Берия Сталин подписва заповед за убийството на пленените полски офицери. В продължение на няколко седмици над 20 000 души – офицери, генерали, учители, свещеници, университетски преподаватели, научни работници – цялата интелигенция и движещата сила на полското общество – са превозени с камиони в горите край Смоленск. Всички са разстреляни и заровени с булдозери в черната пръст. Повече от 4000 полски офицери оставят костите си в масовите гробове на Катинската гора.
Режисьорът не спестява нищо от потресаващите събития, разиграли се през зимата на 1940 г. Почти като на сън зрителят вижда как грубите ръце на червеноармейците свалят уплашените хора от камионите и ги изправят пред огромната яма насред гората, която вече е почти пълна с тела. С лекарска прецизност и магазинерска досада руснакът насочва немски пистолет към тила на пленения и един куршум пръсва мозъка му, излитайки през челото. Всичко се върши толкова рутинно, толкова безпристрастно, сякаш някой отваря бутилки или чупи орехи за сладкиш. Булдозерът минава над телата и засипва всичко с пръст.
Драмата на Катин не свършва с масовата екзекуция и точно тук блясва майсторският клас на филма. Режисьорът ни показва документални кадри от немските архиви – при настъплението си в Съветския съюз през 1942 г. Вермахтът се натъква на масовите гробове и ги отваря. Назначена е международна комисия, в която участва дори български експерт патолог и германската пропаганда съобщава на целия свят за варварското деяние на болшевиките. Само няколко години по-късно ситуацията се променя и Червената армия отново се връща в Катин. Гробовете наново са разровени и за страшното престъпление са обвинени нацистите. И така 45 години...
Чак по времето на Елцин руската страна признава, че жестокото клане е извършено от съветските специални части на НКВД. А болките и страданията на десетките хиляди хора, чиито мъже, бащи и синове лежат в гората на Катин, докато техните убийци шестват като победители в собствената им държава, остават, уви, в забравените страници на историта. “Катин” ги извади наяве отново и ги показа на света по брилянтен начин. Защото истината, макар и застреляна в тила като куче, макар погребана от булдозери и приписана на други, никога не може да остане скрита.

7 comments:

Anonymous said...

от детството си познавам съветската версия за клането и не като "катин", а като "хатин"

Георги Грънчаров said...

Хатин е нещо съвсем друго.
Хатин е село в Беларус, където нацистите затварят в една църква около 200 деца, старци и жени, след което я палят. Оцелява само едно овчарче, което този ден било отишло далеч на паша..Така де, знаеш.

Сега там има внушителен мемориал, а Сигнал имат и песен за хатинските камбани...

Anonymous said...

Като част от пропагандната война, българските участници в експертизата са съдени след 9.IX от Народния съд.

Anonymous said...

ахааа! сега разбрах

Anonymous said...

Великолепен текст. Ще сложа линк към него в http://edinzavet.wordpress.com

Anonymous said...

А авторът на текста задава ли си задължителните въпроси преди да започне да се прехласва пред един очевидно супер-субективен по сценарий филм? Само някои от причините:

- Защото режисьорът е роднина на загинал в Катн;

- Защото полските политици и "историци" съзнателно изкарват на преден план историята с екзекуцията (наистина покъртително жестока), но подличко премълчават защо е извършена тя! Т.е. тези офицери най-вероятно са вършили нещо не съвсем редно, пък има и исторически свидетелства за техните деяния! Съвсем не са добрестни родолюбци, каквито се опитват да ги изкарат...

- Защото у нас сега е "модерно" да се мрази Русия и е то-о-о-олкова удобничко да се плюе без доказани основания!

- Защото авторът на материала очевидно не е запознат с изфабрикуваните "факти" за гоненията на някои етноси по време на Хитлеровото управление.

Не ми се ще да продължавам защото интелигентните хора могат да разсъждават сами!

А-а-а-а, щях да забравя да попитам: как стана така, че професионалните активисти на БКП се оказаха с най-много реституирани имоти след 10-ти ноември? Или все още има нещастници, които вярват в твърденията, че врастта се сменя...

Динко Георгиев
Los Angeles, CA, USA

Ellie said...

Блародаря за уточнението за Хатин. Като ученичка ходихме на екскурзия там. Мислех че Катин и Хатин са едно и сьщо и са ни льгали като деца. Имам снимка с паметника - един човек носи дете.
Надявам се ако след някоя година излезе друга версия за Хатин да не е по-страшна от сегашната, която е достатачно трагична.