Monday, February 25, 2008

Да се посмеем на сръбски - напук на Косово!



“Еееей, нема те...сву ноч плакала, тебе чекала съм.. Сърце йе мойе виолина, що я дираш кат незнаш да свирааш...”.

На сръбски е “Завет”. На английски го превеждат Promise me this” . Но е достатъчно само да спомена едно име – Емир Кустурица, за да разберете за какво иде реч. Много свеж филм, издържан в добрите стари традиции на “Черна котка, бял котарак” и в много отношения доближаващ се до неговата идея - като сюжет, актьорска игра и др. Познатата история, разказана този път без участието на симпатичните цигани, от което обаче чарът на комедията изобщо не се губи.
В такъв епохален момент, когато из улиците на Сърбия вилнеят протести, палят се гуми и се трошат прозорци, аз реших да туширам напрежението с малко храна за душата. А този филм е именно това. Една дебела черта, която зачерква негативното, конфликтното и добавя свеж привкус на вечерта, залагайки на смеха като лекарство. “Завет” ни показва сърбите в целия им блясък – така, както само един сърбин може да го постигне. Първите десет минути директно пренасят в дълбоката провинция с непрестанно припяване на кръчмарски рефрени (Лепа Лукич и нейната “Сърце йе мойе виолина” в изпълнение на ненадминатите комици, играещи ролята на....инспектори по образованието!!!) и грохот на тунингован трабант (превозното средство на инспекторите). Богатата душевност, колоритния бит и уникалната народопсихология на сърбите започва да се разкрива по ненадминат, почти фантастичен начин. Стрелба с калашници, люти псувни, секс с пуйки и крави, както и пъстра гама от вълнуващи обрати са само част от представлението.

“Завет” е странен хибрид – смесица между латиноамерикански сюжет, балкански декори и саундтрак, сръбски попържни и разбира се, хепи енд. Тук всичко е пропито с такава емоция, каквато само ние, балканците, бихме могли да разберем напълно. Тук котката лочи мляко от немска каска, дядото се просълзява от руския химн по телевизията, на стената виси портрет на Тито, а на пояса на всеки мъжки персонаж се мъдрят поне няколко пищова.

“Завет” е историята на едно хлапе, което получава поръчение от дядо си – “Иди в града, продай кравата и донеси икона, сувенир и момиче за себе си!”. Кравата Светка, иконата на св. Марко и прекрасната девойка Ясна преживяват множество премеждия, докато малчуганът успее да изпълни завета на дядо си. За повече пикантен вкус се намесват банда гангстери, които имат мащабен план да построят Световен Търговски Център в Сърбия, сутеньори, двама добродушни братя-строители (чиято задача е всъщност да събарят сгради) и една баба, която псува внучето си по най-внушителния начин, докато наблюдава с бинокъла си съседната къща. При Кустурица така и не усещаш кога е дошла кулминацията на действието – може би само по музиката, която се засилва, и по сюрреалистичните картини, събиращи в себе си всички герои на повествованието – сред як джангър, стрелба, развети сръбски знамена...Сватба и погребение се разминават на една пътечка на фона на сръбското знаме, бракосъчетание под дулото на калашник и бягство с вартбург, озарено от логото на бензиностанция Лукойл (малко product placement никога не е излишен за бюджета)... аз спирам дотук. Лицето ми все още е разкривено от блага усмивка при мисълта за този филм. Достатъчно ли ви е? Още ли не сте го гледали? Ми не знам какво чакате още...
“...Сърце йе мойе виолина, що я дираш кат незнаш да свирааш...”

1 comment:

Девора Джамбова said...

Не беше зле :)