ManoWarna 2007 или Кралете на метъла - част 2

Една вълнуваща история за метъл, метални братя, истински делфини и пясък в дупетата

Всичко започна в петък вечер, когато Централна гара бе заприличала на огромен мравуняк от хорица с черни фланелки, мъкнещи раници, палатки, бирени бутилки и какво ли още не. Точно там се стоварихме с гръм и трясък и ние – Четиримата Метални Крале – Брадър Жоро, Брадър Девора, Брадър Марина и Брадър Ани. Там пък срещнахме Брадър Любо и така заформената агитка се качихме на МеноВлака. Няма такъв МеноВлак просто!!! Дългото му туловище цяла нощ се тресеше от бойни възгласи на металните другари, които бяха изпълнили всяко едно купе и загряваха с бира и песни за МеноКонцерта.

Нощта се очертаваше дълга и метална…


Ние, Четиримата крале или по-точно трима от тях, защото Брадър Ани притихна още след Мездра, дивяхме и се хилихме до гара Роман. Последваха няколко мътни часа на полуспане. В един момент се събуждам и виждам, че вече се е развиделило и влакът минава през голям град. Следват викове: “Ставайте, Варна! Айдеееее!!!” след което дойде тъжната действителност – уви, в Шумен сме. Ма то си е Черноморието бе, погледнато по-глобално…



Пристигаме във Варна. Огромното черно множество от метъл братя се изсипва и черната вълна от тениски се разплисква във всички посоки. Окей, почваме по програма. Бодри сме, надъхани сме – напред към автобус 309!



След половин час вече сме в златни пясъци и пристъпваме по стълбите на хотел “Република”. Наш’те ни посрещат, сваляме раниците, обуваме по едни бански и след юнашка закуска в ресторанта изсипваме уморени кокаляци във водичката на плажа на Ривиера…Кеф! Нееее…повече от кеф! Нема такова удоволствие – на море си, след като само преди няколко часа си седял в офиса, а те чака и концерт на една от най-яките хеви метъл групи в светЪ! Голем кеф! Чип-чип, плацик-плацик и тримата метъл крале Девора, Жоро и Марина сме на седмото небе. Снимчици, минерални душове, плажец, пясъчец…Вундаба!

Метъл брадърът Жоро обаче следи графика и не дава много-много да се щъка. Никакво печене по плажа – отиваме да обядваме отново в хотела. И там – ново пет – забравихме да си купим билети за връщане!!!

Това се казва тъпня… Жоро обаче решава въпроса кардинално – докато Девора и Марина отмарят на меката спалня в стаята на наш’те, Жоро хваща автобусчето и отива за билети. Речено-сторено. Там с добре познатият ни Кирчо се мятаме на колата и отново на Златни пясъци.

Казваме чао на наш’те, нарамваме раниците и напред към… Калиакра!

Тук са некфи руини от време оно. Лудница! Все едно си на края на света. А после некфи египетски пирамиди ми разправят, братче...

Калиакра разцепва мрака! Една мечта ми се сбъдна само за няколко часа – да заведа Метъл Пчеличката Девора на това докоснато от бога място! Калиакра е най-неземното кътче на планетата и който не го знае, да слуша! Разхождаме се сред руини от български средновековни църкви и римски храмове, дълбоки кладенци и основи на жилищни постройки…Причудливи скали се извисяват около нас, а приближим ли се към ръба на нечовешкия нос, пред нас зейва огромна бездна от червени скали, които се разбиват в безкрайно гладка морска повърхност. Една истинска идилия, едно природно съвършенство! Естествено, съвършенството стана хептен съвършено, когато се появиха тру метъл делфините. Гърбовете на тези нечовешки животни се лъскаха на слънцето – подскачаха и пак се гмурваха, а ние ги гледахме с изумление. Делфини на свобода – хеви метъл в най-чистата му форма!!!

Ето ги - делфините! Нечовеци, баце. Не се майтапа... Т'фа отгоре са им хеви метъл перките!

Направихме уникални снимки, които ще споделя с вас в тази тру метъл статия. Стояхме на скалата, от която са литнали към вечността 40-те девойки със сплетени коси, за да не попаднат в ръцете на османските изверги. Стояхме и се любувахме на гледката. Аз и Девора – прегърнати на Калиакра – зад нас скалите, пред нас морето, а долу под краката ни – делфини. Хеви метъл!!!

Това е Девора. Нищо особено - просто най-пекрасното момиче на света! За к'фо говорим...

А тук се сцепваме от кеф, щото и на Луната няма такива пейзажи. Умопобъркващо! Сериозно говоря - все едно не си на тая планета. В такива моменти си мисля, че няма по-красиво място от България и показвам голям среден пръст на всички, които са способни да обърнат гръб на това и никога да не го видят отново, за да правят хамбургери и да лижат кенефи в Хамерика...

Планът трябваше да се изпълни – бързо към колата и отпрашваме за Каварна. По дяволите, остават 3 часа до концерта!!! Озоваваме се на плажа, разпъваме тру метъл оранжевата палатка, след което хапваме пица, а Девора и Марина застават като гейткийпъри на нашето убежище. Аз литвам с Кирчо и колата му към стадиона и се шмугвам сред тълпата.

Тук май трябва да напиша коментар за концерта. Не мога. Просто беше нереално! След такъв маратон и то само за един ден, шест часа стоене и подскачане на подобен концерт ме изцедиха като гъба. Но пък каква еуфория само! Менъуор на живо пред мен!!! Дори да оставим настрана бозавата подгряваща групичка от Русия, безкрайното чакане за настройка на инструментите, всичко си заслужаваше… ХолиХел, които направиха страхотно шоу точно преди появата на Менъуор, ми взеха акъла. Вокалистка като мрачна принцеса, клавирист като същински дяволски прилеп, нечовешки звук и култова обстановка… Представете си ангелогласната певица, изпълняваща Phantom Of The Opera, а по средата на песента на сцената излиза Ерик Адамс, за да изпълни мъжките вокали. О-о-о-о-о-о-обаче, това не е всичко! В същия миг над сцената изплува ееей такава огромна пълна луна! Симфония в черно! Хеви метъл до мозъка на костите! Феерия!!!

За Менъуор и тяхното представяне се изписа и изговори много. Аз го преживях като нещо, което съм чакал толкова години и което ме изпълни с невероятно задоволство. Всяка клетка от мен пулсираше под звуците на невероятните метални братя, пък нищо, че не бях спал и бях като труп... Още се чудя откъде сбрах сила да се държа на крака... Това ще да е от металния въздух над стадиона, тъй ще е...

Ето я и нашата величествена палатка:

На прага на силите си най-сетне напускам стадиона. Чакат ме 4 километра пеша в 2 през нощта до плажа, където в оранжевата палатка са се сгушили Девора и Марина. Ужас! То всичко си беше окей докато пътят не се разклони на две и си удрях главата накъде да поема. 4 километра без да видиш жива душа! Кой ще е тоя луд дето ще бие път до плажа като спокойно може да се кротне на тревата пред стадиона! Е да, ама бях избрал правилния път явно и след 30-40 минути акостирах в заветната палатка! Гуш до пчеличката и така...до Джулай морнинг. Т’фа Джулай морнинг в Каварна е голема дивотия – то нема слънце на тоа затулен от скали плаж бе! Изгря в 8.30 чак! Мааани...

Ей тук посрещнахме Джулая...

Събрахме палатката и хайде на маршрутка. Тя пък – две в едно – вози за 60 стотинки до града и после се преобразува на междуградска та ни врътна и до Варна. Оттам се почна 9-часовата меновлакова идилия и денят мина.

Това е. Невероятен уикенд с незабравими емоции! Тежък метъл, тру брадърс ъф стийл, меновлакове, водещи към МеноВарна и всичко това гарнирано с пясък, морска вода и много смях. Заслужава си! Не пробвайте – няма да ви се получи като на нас!