Sunday, November 21, 2010

Anathema... обраха точките!

След толкова години лелеяно очакване да дойдат и у нас, след невероятно разочароващата издънка с проваления им от "Нова музикална агенция" концерт (за което последните ще горят в Ада за вечни времена, измъчвани от зловоние и зарази) и след куп други перипетии, свързани с паднали тавани и всякакви съмнения, ANATHEMA все пак дойдоха!

Никога не съм бил по-щастлив от падането на един таван! Щастливата случайност - предварително обявеното място за провеждане на концерта, клуб "BlueBox", пострада деструктивно, което наложи промяна на залата. Чест прави на организаторите от Тангра Мега Рок, че избраха най-доброто и подходящо за такъв тип концерт - зала "България". Доста се чудих как ли ще изглежда една рок група в зала за класическа музика, но случилото се просто ме остави speechless. Пък и Anathema имат стил, който предполага страхотно представяне точно в такава обстановка.

Винсент в момент на емоционално изпълнение

Е, нещата се случиха, определено! По десетобалната скала всички показатели надминават 11! Публиката се държа невероятно интелигентно и допринесе за уникалната атмосфера. Залата изглеждаше великолепно, а групата стоеше в нея наистина на място. Точността, с която протече всичко, ми направи прекрасно впечатление. Когато отвориха вратите, сигурен съм, през цялата история на зала "България" никоя публика не е влизала по такъв начин - буквално тичайки, почти отнасяйки втрещените лелки, се втурнахме към първите редове. За щастие си намерих топ локация на третия ред, на няма и два метра от музикантите.

Срамежливата Лий с невероятен глас

Точно навреме пред почти пълната зала излезе Петер Карлсен. И тук започна да ми пада ченето - никога не съм виждал член на групата хедлайнер да излиза и съвсем приятелски да обявява...подгряващия музикант! Точно това се случи! Самият Петер се справи повече от добре с нежната си ефирна музика и остана поразен от топлото посрещане. Едва ли е очаквал, че напълно неизвестен норвежки музикант може да отнесе подобни аплодисменти и не спираше да повтаря колко добре се чувства. Докато слушах, си мислех, че на това момче му трябват двама-трима добри инструменталисти и ще направи жестока група, защото има завиден глас и определено има стил. И тъкмо си го помислих, когато на сцената излязоха повечето музиканти от "Anathema" и под ураган от емоции, идващи от публиката, изсвириха заедно с Петер последната песен от краткия му сет. Получи се магия! Истинска магия! Невероятно изпълнение, невероятно присъствие, невероятен контакт с публиката. Хората изтрещяха тотално! Само кратката пауза позволи на емоциите да утихнат. В това време самият Петер излезе на сцената и си събра оборудването като обикновен "роуди", което ме порази за пореден път. Цялата тази приятелска, направо семейна обстановка, се допълваше и от постоянните появявания на членове на "Анатема", които снимаха изпълненията му, ръкопляскаха му и се усмихваха. Страашно!

Началото на самостоятелния сет на Anathema даде край на съмненията как точно ще гледаме концерта с тези седалки в залата. Просто всички станахме на крака и така до самия край! А изпълнението на англичаните беше нещо невиждано! Почти три часа свириха без почивка, раздавайки се до последната минута. И то пред публика, каквато, убедиха се и те, не са виждали почти никъде по света! За благодарност изсвириха сетлист, доста различен от последните им изпълнения. Представиха неща от първите си албуми, които, както те признаха, не са свирили от години!

Няма смисъл да описвам самия концерт на Аnathema с подробности. Той беше дълбоко лично преживяване, както дълбоко лична е и тяхната красива, чувствена музика. Толкова дълго чакани, толкова перфектни и толкова добре посрещнати - просто нямаше как да е по-добре!

1 comment:

летящ пингвин said...

И аз бях и аз се омагьосах!
Страхотен пост! :) А Лий наистина е срамежлива :) и адски готина!