Третата вълна филмирана отново

Филмът Die Welle ("Вълната" - нем.) излезе миналата година в Германия и веднага събра тълпи от хиляди нетърпеливи зрители, очакващи да го гледат. Почти година по-късно го гледах и аз и размислите, които породи в мен, още са в процес на премисляне. За какво иде реч? В немско училище започва курс по авторитаризъм. Учителят ги разпитва какво знаят за диктатурите, с какво се характеризират... Учениците са убедени, че подобно нещо няма почва в съвременна Германия, която вече е минала по този път и е понесла горчивите последици. Тогава той започва експеримент. Въвежда строга дисциплина в курса си, облича учениците в еднакви дрехи, показва им колективния дух на маршируването. В началото го приемат като лудост, като шега, но постепенно се запалват по идеята. Измислят си име - Die Welle, лого, дори специфичен поздрав. Образува се своеобразна социална група, която за някои от младежите е нещо повече от училищен експеримент - тя става среда за себеизява и общуване. Започват сблъсъци между "Вълната" и "другите", започва промяна в отношението на учениците към всички, които не са "от тях". Експериментът достига чудовищни размери, когато учителят симулира линчуване на "инакомислещ". Заслепени, учениците а готови да направят всичко, което "фюрерът" им каже. Развръзката е жестока, неочаквана (глупости, знаех си, че оня ще се гръмне). А поуката е не просто синтез на режисьорска идея. Филмът е предупреждение, че човешкото съзнание много лесно може да бъде подведено по пътя на диктатурата, просто защото цели социални прослойки са адски податливи на подобен вид манипулация. Убеждаващото въздействие на лидера е различно за различните типове хора - има по-рационални, по-земни, които разбират безумието, но има и такива, за които идеологията се превръща в житейско верую.

Филмът е посветен на един експеримент, проведен през 1967 г. "Третата вълна", от американския учител Рон Джоунс. В него той манипулира учениците по начина, показан във филма. Резултатите, макар и не толкова кървави, колкото в лентата, са доста обезпокоителни. Крахът на фашизма е поставен под въпрос, след като в рамките на седмица групата ученици е била подведена да се държи като жителите на Третия райх.

Снимка: "Дневник"

Можем ли днес да кажем, че няма опасност от нова диктатура? Че с фашизма, нацизма и комунизма е свършено? Можем ли да имаме вяра на човешката съзнателност, след като през уикенда 14-15 февруари повече о т 6000 неонацисти се сбиха с 10 000 анти-неонацисти в Дрезден, Германия? Или след като близо 1000 атакисти скандираха "Волен!", "Левски!" и "Турци, излезте!" миналия четвъртък пред паметника на Апостола в София?
Нима не виждаме постоянно примери? Не само че виждаме, но понякога и неволно участваме в тях. Плашещо е.