Tuesday, September 30, 2008

Crematory вилняха най-сетне и у нас


Доживяхме Crematory! Денят 27.09.2008 ще остане в паметта ми като една от най-здравите метъл вечери в живота ми. Едва ли в далечната 2000-а година, когато съм попивал жадно всяко парче от брилянтния албум Act Seven, изобщо съм си представял, че един ден ще дойдат в България.
Но дойдоха и ни издъниха главите в общи линии... Опитвам се да направя някакъв паралел с безумния концерт на Металика от лятото, но няма как – мащабите са много различни и все пак не е само това... Металика стояха като извънземни върху триметровата сцена с ясното съзнание, че са величия, звезди. Crematory, които имат почти 20-годишна история и са едни от легендите на готик-метъла изобщо, нямаха и грам самочувствие като звезди. Както разбрах по-късно, предишната вечер кротко са запивали в „Маската” и са си лафили с фенове. На самия концерт раздаваха автографи преди шоуто. Не можех да повярвам! Тъкмо тичам към входа на залата, гледам до вратата една дълга маса и се тълпят някакви хора. Отзад седят петима човека, от които само един изглежда малко по-различно от мнозинството хора – Феликс, разбира се! Огромният змей Феликс с внушителното си туловище, заплашителни татуировки и бандитско окосмяване гледаше добродушно, разписваше картички и билети, прегръщаше се с феновете. Подадох билета си на Маркус – той каза „Абе тук не трябваше ли да късат краищата на билета?” Забравих и немски, и всичко... Измрънках, че е имало още едно парченце, което са откъснали. Взех си картичка – продължих към Катрин и Матце. Катрин не я познах, заклевам се. Помислих, че е...мъж. Късо подстригана, с ултра-мъжко излъчване (винаги си е била грозна, горката) – подписа машинално билета и картичката и чак в залата осъзнах „Джизъс, това беше Катрин!”. Всъщност ми казаха...Не можах сам да се усетя. Продължих към Харалд. Поздравихме се любезно. С Феликс си стиснахме ръцете, направихме си обща снимка, която обаче едва ли е станала кой знае каква, с телефона все пак и се получи доста тъмничко.
В залата се заредихме с компанията фронтално, близо до загражденията. Излязоха две български дет метъл групи, които брутално ни откъснаха главите. Тhe Revenge Project свириха доста добре, извадиха зверски звук, много стегнато и професионално, вокалът вадеше глас на адско изчадие. Но Hyperborea вече ми дойдоха в повечко – близо два часа подгряване само с мощен дет метъл и главата ми се замая. Не съм особен фен на стила – харесвам само Hyporcisy и Arch Enemy (вторите особено заради дет-метъл вокалистката им, която просто е животно). След тях обаче всичко се разви като в приказка. Излязоха Crematory и адреналинът ми удари хипер нива. Prey, Fly – зверско начало на сета и адски силен контакт с публиката. Леле, Crematory пред очите ми! Изсвириха доста неща, сред които и някои от най-любимите ми песни, не се концентрираха върху последния си албум, което беше супер. През цялото време хвърляха напитки към публиката и в критичен момент, когато бях премалял от блъскане с напиращите напред фенове, успях да грабна една газирана вода и да спася положението. По едно време извадиха националния флаг и го закачиха на сцената. Публиката дивееше! На Shadows Of Mine и The Fallen изкрещях всичко от себе си.
Удивителна гледка представляваше невръстно момиченце с розово якенце и огромни розови наушници, което щъкаше през цялото време по сцената и снимаше с фотоапарат – дъщеричката на Катрин и Маркус. За финал Crematory изковаха бис от четири песни, последната от която лиричен завършек – Perils Of The Wind, изпята по разкошен начин от Матце. Полетяха палки и перца, сетлистове и Crematory напуснаха сцената сред хор от мощни ревове. Получи се! И още как! Групата остана със страхотно впечатление от българската публика, скъсаха се да благодарят и искрено се учудваха, че българските фенове са толкова запознати дори с ранните им албуми. Великолепна вечер... Прибирам съкровените хартийки от концерта и оставам в очакване на следващото шоу – Таря Турунен в зала „Универсиада”...
* На снимката - Ваня, аз и Боби минути преди началото на концерта

3 comments:

Anonymous said...

Ваня е много яка

Девора Джамбова said...

Спор няма!

Но аз се надявах да видя момиченцето с огромните розови наушници... :)))

joruel said...

Добре де, нека си идва вкъщи в петък да сваля снимките от телефона :)