Да си спомним Варшавското въстание

Първи август. Отпускарският месец нахълтва в умовете и сърцата на повечето от вас с пълна сила. Сега ще се почнат едни почивки, едни отпуски, едни морета… Преди да вземете хавлиите и да хукнете към плажа, бих искал да ви кажа нещо за днешната дата. Нещо, което може би не знаете. Или нещо, за което едва ли бихте се сетили. Може би не е най-подходящо точно сега, но всяко събитие има своето време и не сме ние тези, които да го избираме.

Първи август. Лятото на 1944-а година е и целият свят се дави в пушеците на Втората световна война. Цяла Европа е в смут и в очакване – съветската армия решително громи германците и ги изтласква все по-близо до райха. В същото време Съюзниците напредват от запад към Рейн и краят на войната вече не изглежда толкова далечен, вече не е такъв отчаян мираж.

Днес се навършват 64 години от началото на едно от най-кървавите кланета в историята. На този ден през 1944 г. полската Армия Крайова дава първият изстрел на въстанието срещу немските окупатори, останало за поколенията като Варшавското въстание. Два месеца по-късно всичко отново ще утихне. Удавено в кръв. Всеки народ има своите величави моменти, мигове на триумф и трагедия, на върховно изпитание. Април 1876 за България е Август 1944 за Полша. И двете са удавени в кръв, потушени с нечувана жестокост. И двете се разиграват пред очите на цивилизования свят. И в двата случая цивилизованият свят не прави нищо, за да предотврати трагедията.

В края на юли 1944 г. Червената армия е на гребена на мащабно настъпление. Части от нея вече са в подстъпите към Варшава и това дава надежда на нелегалната полска армия, че може би е дошъл моментът за действие. Рискът обаче е голям – възниква опасението, че руснаците няма да окажат подкрепа на въстанието – наскоро е разкрита истината за Катинското клане, дело на комунистите, и полско-съветските отношения са прекратени. Въстаниците обаче знаят какво ги очаква, когато така или иначе червеноармейците навлязат във Варшава – разстрел или заточение в Сибир, но в никакъв случай не и награда за героичната им съпротива и борба за независима Полша. Взето е решение въстанието да се обяви и това става именно днес, на първи август. В “часът W” – 17.00. Докато полските войници се сражават с германците, а цивилните строят укрепления по улиците на града, армиите на Хитлер вече се разгръщат за ответен удар. Следват масови екзекуции на цивилни – във Вола са избити 40 000 човека, а германците използват невинни жени и деца като жив щит на своите танкове. Полските въстаници прекарват следващите два месеца в непрестанни преходи из лабиринтите на градската канализация, в престрелки с врага и в опит да получат някаква подкрепа. Помощ обаче не идва.

Червената армия прекратява настъплението си, давайки възможност на германците да се справят с въстанието по техните добре изпитани методи. Съюзниците отправят молба до Сталин да поднови настъплението, но той отказва. Бащата на народите прави нещо повече – той затваря съветските летища за съюзнически самолети, които да подпомогнат въстаниците. Когато все пак съюзническа авиация изпраща помощ по въздуха от базите в Италия, благият грузинец с мустаците нарежда на войските си да ги свалят.
Какъв е резултатът от бездействието на Сталин и безпомощността на Съюзниците? Ще го кажа в цифри, макар да звучат нереално, направо чудовищно. Между 180 000 и 250 000 човека са избити в рамките на два месеца. На 2 октомври полската армия капитулира, 700 000 оцелели цивилни са откарани в концлагери край града. Немците планират да превърнат Варшава в езеро след войната, затова с усърдието на мравки-труженички се погрижват да разрушат 85% от сградите в града.

След като кървавият театър приключва, след като Сталин наблюдава любопитно в продължение на месеци как избиват стотици хиляди хора и разрушават историческо наследство, той дава знак на армиите си и те триумфално “освобождават” Варшава на 17 януари 1945 г. Следват 45 години комунистически режим, през които е забранено да се споменава за варшавското въстание. И така до 1989 г., когато Полша отново е независима. За съжаление обаче малко са онези, които са успели да преживеят целия ужас и да видят тази независимост. Голяма част от тях са излетели през комините на Аушвиц, разстреляни са от германци и руснаци, заринати са в гората край Катин или изчезват безследно в Сибир.

На входа на официалния сайт, посветен на Варшавското въстание, стои надпис: “Ела, пътнико, и разкажи на света, че ние изгоряхме за каузата, верни на своите завети.”