Friday, August 01, 2008

Да си спомним Варшавското въстание

Първи август. Отпускарският месец нахълтва в умовете и сърцата на повечето от вас с пълна сила. Сега ще се почнат едни почивки, едни отпуски, едни морета… Преди да вземете хавлиите и да хукнете към плажа, бих искал да ви кажа нещо за днешната дата. Нещо, което може би не знаете. Или нещо, за което едва ли бихте се сетили. Може би не е най-подходящо точно сега, но всяко събитие има своето време и не сме ние тези, които да го избираме.


Първи август. Лятото на 1944-а година е и целият свят се дави в пушеците на Втората световна война. Цяла Европа е в смут и в очакване – съветската армия решително громи германците и ги изтласква все по-близо до райха. В същото време Съюзниците напредват от запад към Рейн и краят на войната вече не изглежда толкова далечен, вече не е такъв отчаян мираж.

Днес се навършват 64 години от началото на едно от най-кървавите кланета в историята. На този ден през 1944 г. полската Армия Крайова дава първият изстрел на въстанието срещу немските окупатори, останало за поколенията като Варшавското въстание. Два месеца по-късно всичко отново ще утихне. Удавено в кръв. Всеки народ има своите величави моменти, мигове на триумф и трагедия, на върховно изпитание. Април 1876 за България е Август 1944 за Полша. И двете са удавени в кръв, потушени с нечувана жестокост. И двете се разиграват пред очите на цивилизования свят. И в двата случая цивилизованият свят не прави нищо, за да предотврати трагедията.

В края на юли 1944 г. Червената армия е на гребена на мащабно настъпление. Части от нея вече са в подстъпите към Варшава и това дава надежда на нелегалната полска армия, че може би е дошъл моментът за действие. Рискът обаче е голям – възниква опасението, че руснаците няма да окажат подкрепа на въстанието – наскоро е разкрита истината за Катинското клане, дело на комунистите, и полско-съветските отношения са прекратени. Въстаниците обаче знаят какво ги очаква, когато така или иначе червеноармейците навлязат във Варшава – разстрел или заточение в Сибир, но в никакъв случай не и награда за героичната им съпротива и борба за независима Полша. Взето е решение въстанието да се обяви и това става именно днес, на първи август. В “часът W” – 17.00. Докато полските войници се сражават с германците, а цивилните строят укрепления по улиците на града, армиите на Хитлер вече се разгръщат за ответен удар. Следват масови екзекуции на цивилни – във Вола са избити 40 000 човека, а германците използват невинни жени и деца като жив щит на своите танкове. Полските въстаници прекарват следващите два месеца в непрестанни преходи из лабиринтите на градската канализация, в престрелки с врага и в опит да получат някаква подкрепа. Помощ обаче не идва.

Червената армия прекратява настъплението си, давайки възможност на германците да се справят с въстанието по техните добре изпитани методи. Съюзниците отправят молба до Сталин да поднови настъплението, но той отказва. Бащата на народите прави нещо повече – той затваря съветските летища за съюзнически самолети, които да подпомогнат въстаниците. Когато все пак съюзническа авиация изпраща помощ по въздуха от базите в Италия, благият грузинец с мустаците нарежда на войските си да ги свалят.
Какъв е резултатът от бездействието на Сталин и безпомощността на Съюзниците? Ще го кажа в цифри, макар да звучат нереално, направо чудовищно. Между 180 000 и 250 000 човека са избити в рамките на два месеца. На 2 октомври полската армия капитулира, 700 000 оцелели цивилни са откарани в концлагери край града. Немците планират да превърнат Варшава в езеро след войната, затова с усърдието на мравки-труженички се погрижват да разрушат 85% от сградите в града.


След като кървавият театър приключва, след като Сталин наблюдава любопитно в продължение на месеци как избиват стотици хиляди хора и разрушават историческо наследство, той дава знак на армиите си и те триумфално “освобождават” Варшава на 17 януари 1945 г. Следват 45 години комунистически режим, през които е забранено да се споменава за варшавското въстание. И така до 1989 г., когато Полша отново е независима. За съжаление обаче малко са онези, които са успели да преживеят целия ужас и да видят тази независимост. Голяма част от тях са излетели през комините на Аушвиц, разстреляни са от германци и руснаци, заринати са в гората край Катин или изчезват безследно в Сибир.

На входа на официалния сайт, посветен на Варшавското въстание, стои надпис: “Ела, пътнико, и разкажи на света, че ние изгоряхме за каузата, верни на своите завети.”

5 comments:

Mariya said...

А какъв музей са му посветили... Един ден може да не ти стигне, за да разгледаш всичко. Филмчетата, които се прожектират по стените и автентичните снимки ти пълнят очите със сълзи, докато в някои от коридорите имаш чувството, че си на бойното поле.

Може би е малко в страни от темата, но винаги когато се сетя за този музей и ми става тъжно, че ние не отдаваме нужното на историята си...ако не чрез гордост бидейки българи, то поне чрез нормални музеи за чужденци, които (сякаш) повече се интересуват от нас.

Георги Грънчаров said...

Мария, много си права... Ние нямаме един музей, в който да заведеш чужденец и той да се ориентира и да "му падне шапката"... От музея на Варшавското въстание ми донесоха едно алуминиево канче, копие на онези, които са имали по онова време... За спомен. Някой ден може и да го посетя!

templar said...

Браво! Отново важна, но неизвестна за "широката публика" тема

Девора Джамбова said...

"Когато все пак съюзническа авиация изпраща помощ по въздуха от базите в Италия, благият грузинец с мустаците нарежда на войските си да ги свалят" - вече откри ли достоверен източник, за да ме убедиш?

Благодаря за поста!

Георги Грънчаров said...

"a large proportion of RAF losses were caused by Soviet anti-aircraft fire" - по принцип имам доверие в Уикипедия. :Р