Германия през погледа на един Жоро - част четвърта

Плохинген

Плохинген е мъничък град, разположен на брега на река Некар на около 20 км. От Щутгарт. Обикновено градче, съчетаващо стари островърхи къщички с нови жилищни постройки и тук там някой причудлив архитектурен каприз като Хундертвасерхаус или градската тоалетна.

Това е къщата с магнолиите. Представлява някаква общинска сграда. Но с цъфналото дърво отпред е истинско вълшебство и усещането да вървиш под розовите цветове е много хубаво.

Хундертвасерхаус всъщност е жилищна сграда. Да, макар да прилича на излязла от филм на Дисни, сградата се обитава от хора, на които им е писнало да гледат под прозореца си туристи с насочени към тях фотоапарати и затова са поставили табелка Частна собственост”. Хората обичат спокойствието…

Река Некар е очарователна. По спокойните й води плуват диви патици, които любопитно се приближават към посетителя, дръзнал да дойде досами брега, за да ги погледа. По гладката повърхност се носят лебеди. Странно – никой не ги лови, никой не ги скубе и не ги слага във фризера. Наблизо минава влака – никой не мята камъни по него и не троши скъпите му стъкла. Край реката има пейки, а във водата не плуват стари гуми и пластмасови бутилки. Бай Ганьо, уви, не остана из Европа, а се върна “да прави избори” и да дерибейства в България. Та оттогава сме си така…