Tuesday, April 22, 2008

Германия през погледа на един Жоро - част пета

Щутгарт. През деня.


Както казах, сърцето на швабите. Град с богата история, множество забележителности и силен европейски дух. Щутгарт не е само Мерцедес Бенц и Даймлер Щадиум, нито пък будките с емблематичните брецели (традиционни солени швабски кравайчета). Градът е запазил истински архитектурни шедьоври, голяма част от които оформят внушителния Шлосплац със статуята на Вилхелм, Стария и Новия дворец, музея на изкуствата (наричан Кубчето) и други интересни сгради, оцелели след масираните бомбардировки по времето на Втората световна война.



Тук в целия си блясък е Новият дворец, който днес е някакво министерство. Имах щастието да го разгледам в почивен ден, когато отвън няма паркирани автомобили, а по едно време преваля и силна градушка, която очисти хората около него и го снимах, окъпан от пролетен дъжд. Наричат го нов, макар да е от хиляда седемстотин и някоя си година. Току на отсрещния тротоар е Старият дворец, който наистина си е стар, средновековен палат на немски владетели. Днес е музей с прекрасни експонати.



Зад Новия дворец започва Шлосгартен, която представлява огромен парк с изкуствени езерца, дъхави цветя, лебеди, патици, огромни рибоци, вити пешеходни алеи, древни руини, причудливи статуи и дори планетариум. Ако човек има здрави крака, след няколко километра стига зоопарка Вилхелма. Аз направих няколко снимки, преди да ме завали дъжда и да потърся подслон в планетариума. Той не е по-различен от нашия в Смолян, а представлението в този ден беше “Небесни пътеки".



Една от най-култовите ми снимки е тази с нагъзената патица. Всъщност идеята ми беше просто да я снимам как си плува на фона на двореца. Да, ама тя си намери нещо във водата и точно когато щраквах, навири дупарата нагоре и се получи тази забавна снимка.



За съжаление не успях да разгледам целия град. Доста е огромен, а забележителностите са пръснати в голям периметър и като прибавим лошото време, нещата си идват на мястото. Но въпреки това успях да се докосна до това място, за което бях чел и слушал разкази и което за мен се превърна в най-осезаемия контакт с онази Европа, която ние тук така се мъчим да стигнем.

3 comments:

JuLiTa said...

Vijdam pateshko dupe na horizonta!

haha

Btw, tova - malkoto gradche Plohingen - mnogo mi dopada mai :)

Teardrop said...

Страхотни снимки ! А и какво му е на лошото време (много обичам тежки, сиви облаци ) - прави фотографиите някак по-драматични :)- абе направо се разходих там, толкова осезаемо ...
На мен асоциацията ми с Германия сега е малко по-натъжаваща ... но пък, когато брат ми духне натам - ще ходя на гости (и ще снимам, снимам, снимааам ... :)

Радвам се, че си видял всичко това и си го запечатал художествено :)

Day Crawler said...

Радвам се че вече не живея в този град: мрачен, мръсен, неугледен, прашен, с тесни улици и почти никакви зелени площи. Един мой колега доста добре се изрази за парковете в тоя град: имат вид на градинка покрай магистрала. :-) Но щом ти е харесал града...