Къщата на глупаците

Отдавна не бях гледал толкова ненормален филм. Ненормален в съвсем буквален смисъл, защото действието се развива в една клиника за душевноболни и всичко е адски реалистично.

Филмът е руски. Времето, в което се развива действието, е белязано от Чеченската война. Болните живеят своя собствен налудничав живот – всяка вечер се скупчват на прозореца и със затаен дъх очакват да мине влака; вдигат си скандали и се пререждат на опашката за тоалетната сутрин; убиват мухи… Големият удар на филма е участието на самия Браян Адамс, който, разбира се, играе…Браян Адамс. Една от болните – Жени, си е втълпила, че той е нейният годеник и си живее със своите фантазии. Един ден влакът не идва. Вместо него на сутринта с гръм и трясък пристигат чеченски войници и окупират болницата. Лудите са изоставени от персонала и лудуват на воля. Жени Тимофеевна се влюбва в Ахмед, един от бунтовниците, който на шега й предлага да я вземе за жена. В простите им, налудничави, но откровено човешки разговори прозира голямото новаторство на режисьора, който сътворява един наистина луд, луд филм. Брутално и откровено луд до последната минута. Но и човешки луд, нежно луд…Защото кой казва какво е лудост и какво не?

"- Напълно плешив.
- И какво? Али и доктора също са плешиви.Ленин също. И е бил умен. И жена му го е обичала.И извънземните, по-добре забрави! Не само плешиви, но и зелени."

Всичко се променя, когато идват руснаците. Следват престрелки, още истерични сцени с развилнелите се луди и в крайна сметка… един триумф на живота и лудостта над смъртта. Да, лудост, но все пак живот, все пак далеч от унищожителния огън на смъртта. Макар и в къщата на глупаците сред цяло гнездо от шизофреници.

Лудо,а?

Изтеглете го ОТТУК