"Taeguk gi" - южнокорейският шедьовър на киното

Той е от онези филми, които ти спират дъха, докато една огромна буца ти засяда в гърлото и ръцете ти се изпотяват. Оттук има два варианта. Ако си жена, разплискваш тонове сълзи по клавиатурата/леглото/креслото и тичаш замаяна в банята; ако си мъж, стискаш зъби и си казваш: “Не, чакай бе, аз съм мъж, няма да ревна!”.

Аз все още мога да преглътна буцата, която остана в гърлото ми след този филм. Човек няма да ми повярва, че го гледам за втори път, а ефектът отново е същият, дори по-силен.

“Taeguk gi” е истински южнокорейски шедьовър. Погледнато съвсем безпристрастно, той е може би най-добрият антивоенен филм, който е създаван през последните десетилетия. Най-малкото защото се различава от американските плоски сценарии, от цялата тази мания по героизма и помпането на мускули от типа: “Вижте ни к’ви сме яки, сега ще им надуем шушоните на лошите!”.

"Taeguk gi” e потресаваща история за обикновени хора. 1950-та и войната между Северна и Южна Корея връхлита в спокойния живот на двама млади братя южнокорейци – те са мобилизирани и изпратени на фронта, където ежедневно загиват хиляди хора – разкъсани от снаряди, надупчени, с откъснати глави. Джин Тае е големият брат, който е решен на всяка цена да запази живота на Джин Сеок, като за целта се хвърля във всички рисковани мисии – неговите подвизи биха могли да върнат малкия брат вкъщи. Войната е в разгара си, комунисти и демократи се бият с ожесточение, присъщо само на азиатските народи. Бият се като зверове. Трагични случки довеждат до прелом в емоционалното състояние на Джин Тае – доказал се в множество битки, награден с медал на честта, той преминава на страната на червените, мислейки, че брат му е мъртъв. Съдбата ще изправи двамата братя в смъртоносна битка помежду им – Джин Тае няма да познае, че се опитва да убие собствения си брат.

Трагедията, съкрушителната драма на този филм до такава степен обсебва сетивата, че те обзема ужас. Ужас от безумието на войната, която прави от хората зверове, която кара брат да се нахвърля срещу брата си и довчерашни приятели да се стрелят един друг. Музиката допринася за потъването в бездната, а връщането в днешни дни, когато възрастният вече Джин Сеок държи обувките, изработени от брат му и запазени повече от 50 години, буквално може да срине по-чувствителните зрители.

Подгответе се психически, преди да гледате този филм. Но нека това не ви отказва да го направите – имате думата ми, филмът е шедьовър! Нито “Сталинград”, нито “Враг пред портата”, нито който и да било военен филм е оставил такива следи у мен, както “Taeguk gi: Brotherhood of the war”.