Време да се живее...

Вчера беше много плътен ден. Плътен? В смисъл че беше толкова емоционално наситен, че в самия му край бях скапан от умора и заспах на минутата. Основно беше наситен от една книга. Не, не книга. От усещанията, които може да създаде една книга. А те бяха невероятни...

Вчера, след последния изпит от сесията, хванах "Време да се живее и време да се мре" на Ремарк. Преди я бях чел до половината, но доста отдавна, а и я четох на компютъра, в word-формат. Повярвайте ми, ако все още не сте се убедили, четенето на книга на компютъра е просто изнасилване на книгата - съвсем несравнимо с истинската любов, която изпитваш, докато разлистваш хартията.

Прочетох 220 страници. Само прекомерната умора и невъзможността да изям останалите 130 до края на вечерта ми попречиха да довърша книгата. Затворих я и излязох на прозореца. На най-високия етаж, където е тъмно и няма никой. Не мога да опиша как се почувствах от тази книга. Цялата ми душевност беше разтърсена от удивителните картини, от превратностите на живота, които единствен Ремарк може да опише по такъв брилянтен начин. Единствен Ремарк...
Днес само чакам края на работния ден, за да се прибера и да "довърша започнатото". После ще напиша и коментар за книгата. Засега съветът ми е - намерете я, ако все още я нямате! Не я оставяйте да стои сама по рафтовете на сергии и книжарници. Тази книга е за всички, които искат доброволно да попаднат в най-безчовечното време в историята на света и да усетят най-човешките емоции, които могат да го съпровождат...

До утре!