Monday, January 07, 2008

Blogito Ergo Sum!

...Или нещо като Cogito Ergo Sum, но във вариант от началото на 21-и век.

Под заглавие “Блог дал, блог взел”, а под него квинтесенцията на българската блог-общност: “Блогърите на България: Между “Мило дневниче” и опитите да промениш света” излезе последният Capital Light - едно приложение към “Капитал”, което ми се приисква да взема в ръце за моментите на облагородяваща почивка – в топло кресло, чаша кафе, пухкав снежец през прозореца навън... и “Capital Light”. Пореден материал за блогърите, с което медията отново заявява твърдата си подкрепа към този вид изразяване в българската обществена среда. За което заслужава адмирации, без съмнение.

Този път материалиът е много раздвижен и свеж – както подобава на изданието. Вече сме отминали етапа на разясняването “Какво, аджеба, е туй то блог?” и тук наративът се разстила в овладяването на нови територии – представени са известни блогъри, тяхната концепция за явлението “блог”, социалната им ангажираност.

Страхотен, задълбочен, креативен и много усмихнат материал, от който те гледат снимките на познати “герои с клавиатури”, които чертаят контурите на развитие на българската блогосфера.

Имам доста широк поглед над българските медии, защото работата ми е свързана с това, и мога да кажа очевидното – “Капитал” и “Дневник” са медиите, прегърнали блогърската кауза с две ръце. Навсякъде другаде все още тегне едно информационно затъмнение или в най-добрия случай период на осмисляне и изкристализиране на понятието.

А общността на блогърите заявява все по-решително позицията си и завладява нови и нови територии – изглажда неравности, запълва дупки (с асфалт или с каквото дойде), дава идеи, заклеймява и сочи с пръст, изважда на показ. Прехвърлена е и онази психологическа бариера на “пасивната активност” или с други думи – бе ние си лаем пред монитора, ама само там – блогърите го доказаха с организираните си протести и срещи на живо през изминалата година. Знаменцата по картата се преместват все по-напред.

Днес да си блогър означава много. Най-малкото, че си се осмелил да кажеш какво мислиш, рискувайки да бъдеш чут от много хора или от никого. “Блогвам, следователно съществувам!” е не просто игра на думи, а сентенция, маркираща тънката червена линия между обществена ангажираност, журналистика и лично мнение. В каква посока ще е крачката зависи от личността на блогъра.

Аз отивам да си почина след работния ден с Capital Light дано ми е останал шоколад по шкафовете.

3 comments:

voxy said...

бла бла, блогъри пишат колко значими стават блоговете, блогъри коментират значимостта си, погледни посещаемостта на блоговете, и ще разбереш колко незначителни са блоговете в България, и не защото публиката ляга и става със Слави и ШОК, а защото са и безинтересни всичките тъпотии които блогосферата твори

lydblog said...

След това вземи приказките на Андерсен и прочети за новите дрехи на царя :)

Michel said...

Статията в "Капитал" Light не е лоша.

Не знам, дали блогърите са "новата сила", "новите корективи" и т.н. Може би малко преувеличаваме, все пак:)

По-скоро, блогът е може би сред най-добрите начини да се чуе един индивидуален глас. И ако има какво да кажеш, ще има и кой да те чуе:)

Другото хубаво нещо на блоговете е, че дават почти неограничена свобода за авторите им. А това не е малко! Не е като във форум, да има кой да те модерира, или пък да работиш за някой вестник и да те цензурира главният редактор. Ти си авторът, ти носиш отговорността, но заедно с това получаваш и свободата, а това не е никак малко! :-)

И приятна почивка с "Капитал" и шоколад;-)