Wednesday, November 01, 2006

Все някога пада всяка стена!



Решетките не могат да оградят свободната човешка мисъл, порива към развитие и напредък! Телените мрежи никога не ще спрат хората, които са родени свободни и искат да живеят в един свободен свят!
Стени винаги ще има, решетки и телени мрежи също - от нас зависи никога да не им позволяваме да завземат нашия свят, нашия живот, нашите мисли и чувства, правото ни на глас!


Все някога пада всяка стена !


Берлин изстрада едно чудовищно по своята същност явление, каквото бе Стената. България познава този ужас. Достатъчно е да обърнем поглед към сръбско-българската граница през 20-те и 30-те години на миналия век, за да съзрем кървавото лице на омразата и терора - един народ, разделен от телена ограда и стомана!


Берлинската стена ще съществува и занапред в спомените на милиони хора, в албумите и в книгите от онова време. Тя ще напомня на нас, днешните хора, че няма по-голяма ценност на този свят от свободата, няма по-голяма сила от човешката воля да руши оковите и няма по-голямо зло от вечния стремеж към разделение и поробване.




Наближава девети ноември. Той пак ще дойде навъсен и студен, обичаен и напълно обикновен за повечето от нас. Колко ли хора ще си спомнят за онези облечени в дебели шуби германци, които с чукове, кирки, лостове и голи ръце удряха в мразовитата нощ студения бетон, сякаш удряха по главите на онези, които осъдиха цял един народ на десетилетия разделение и мъки?! Колко ли хора ще се замислят, че в онази нощ се случи нещо епохално; нещо, което бележи триумфа на човека в най-пълния смисъл на тези думи?! Една стена бе срината. Една желязна завеса бе раздрана. Две изречения - толкова малко. А крачката, която човечеството направи тогава, е огромна.



От нас, поколението на новото време, дошло току с вятъра на промяната, зависи да не допускаме повече стени, повече разделение, мъки и трагедии; повече тоталитарни извращения с милиони хора; повече омраза и противопоставяне.
Днес и сега - НИКОГА ПОВЕЧЕ СТЕНИ!!!

Изкрещяха го германците преди 17 години. Нека техните думи никога не заглъхнат в нашите уши!

Все някога пада всяка стена !

1 comment:

Кристина said...

Искаме свобода, без дори да осъзнаваме, че всъщност бягаме от нея.
И пак има глупаци, които си мислят, че е хубаво да се строят стени. Стени между реалност и reveries ( на български не звучи толкова добре ) , между истинското и фантасмагоричното. Дано ние не им го позволим и бъдем честни пред себе си, без страх, че животът си ни е хубав и можем да го контролираме без да пречим и на нас да пречат.
Сърдечни поздрави за статията.