Nirvana - Live at the Paramount

Годишнината от издаването на NEVERMIND определено бе наситена с множество събития в Щатите и най-вече в Сиатъл, където отзвукът от всички тези инициативи е и най-силен. След като списание "SPIN" пусна в августовския си брой безплатен трибют с кавъри на всички песни от албума под името "NEWERMIND" (сред групите, участвали със свои изпълнения, са любимците на Кърт Meat Puppets и The Vaselines), дни преди самата годишнина на пазара (съответно в пиратските торент сайтове) се появи истинско бижу - лентата, заснета на концерта в Paramount Theater в Сиатъл, който NIRVANA изнасят навръх Хелоуийн, месец след издаването на безсмъртния албум.

И докато трибюта с кавърите предизвика смесени чувства у повечето фенове (лично аз - dislike, с изключение на силната версия на Polly, изпълнена от Аманда Палмър), то самородното злато в записа на концерта от Paramount блести ослепително! Live at the Paramount представлява единственият концерт на NIRVANA, заснет на 16-милиметрова филмова лента, който вижда бял свят за пръв път. Излишно е да споменавам какво безценно съкровище представлява той за милионите заклети фенове на сиатълското трио.

Отвът комерсиалния успех и колекционерската стойност на записа обаче, можем да видим забележителен материал от ключов момент в развитието на групата. 31 октомври 1991 г., Хелоуийн. Минал е малко повече от месец от издаването на NEVERMIND. Кърт все още спи при приятели и групата пътува с буса си. Залата в Paramount е пълна с хора, но те още не са онази дива, екзалтирана тълпа, която ще посреща тримата музиканти навсякъде в следващите две години и половина. Славата е на една ръка разстояние, колелото вече се е завъртяло, но точно този концерт сякаш представлява стоп-кадър на вододела между ъндърграунда и оглушителния шум от комерсиалния успех. Безценно!

Групата излиза в сумрака на сцената и захваща кавър на "Jesus Don't Want Me For A Sunbeam". Кърт е в провисналия си сив пуловер с дупки от молци, лицето му е скрито от кичури коса през целия концерт. Крис традиционно подскача с босите си крака по сцената, а в Дейв сякаш се е превъплътил Тасманийският дявол и зад барабаните се вижда вихрушка от палки, дълги коси и пръски пот. Навсякъде щъкат оператори с камери, които заснемат всеки детайл.

Следва яростно изпълнение на "Aneurysm", преди групата да напомни за новия си албум с "Drain You". Смразяващото соло в средата на песента и светлинните ефекти нагнетяват с напрежение атмосферата. На сцената ненадейно излизат двама хомосексуални младежи с рейвърски очила и бели тениски с надпис "BOY" и "GIRL", които заповат да подскачат като на курс по аеробика - присъствието им ще се набива на очи почти до края на концерта. Разбираемо, с оглед на често демонстрираната подкрепа на Кърт към хомосексуалните.

"School"  и "Floyd The Barber" препращат към суровата агресия на "BLEACH", преди тълпата да избухне с първите акорди на новия хит "Smells Like Teen Spirit". Редуването на песни от двата албума е прекъсвано от време на време с неиздавани дотогава парчета като "Been A Son" и "Sliver", които ще намерят място на следващата година в сборния "INCESTISIDE". Гласът на Кърт вече звучи все по-продрано, камерата фокусира пънкарския надпис върху китарата му "Vandalism: beautiful as a rock in cop's face". Фронтменът изстрелва едно кратко "Лека вечер!" и групата завършва с "Blew".

...Само за да се завърне след минута на сцената за изключително агресивен бис. "Rape Me" изстисква последните сили от публиката, а градусът на яростта удря границата с безумно изпълнение на "Territorial Pissings". Мацки, облечени в неопренови костюми и маски, се въртят около музикантите, насочвайки към тях електрически прожектори. С "Endless, Nameless" сцената е буквално пометена, Кърт разбива китарата си и тримата изчезват в мрака.

Оттук насетне нищо няма да е същото. Славата нахлува с помитаща сила, продажбите на NEVERMIND чупят всички рекорди, а светът лудва по "Smells Like Teen Spirit". В тъмната половина изплуват призраците на наркотиците, отчуждението и самоизолацията на Кърт и бавното приплъзване към бездната. В Paramount обаче всичко още е толкова истинско! Гранично и истинско...