За какво протестират от R.E.D?

Как можеш да заинтригуваш поне малко жителите на Студентски град? Като се заиграеш с особено актуалната в последните месеци думичка "протест". В очертаващата се вече интензивна предизборна борба комсомолците от чудноватия проект "R.E.D", явно получили директива от партията, издигнаха огромно червено полукълбо край УНСС и го кръстиха "ПРОтест". Възниква въпросът за какво протестират пък тия? Нали татковците им държат цялата власт, нали никой от тях не живее в мизерията на Студентски град? Оказва се, че не протестирали за нищо, а "ПРО" означавало "ЗА". Кълбото било сцена за културни изяви в иначе сивото и кално ежедневие в квартала.

Когато в Студентски град говориш за протест, неминуемо е да получиш някакво внимание. Но безсмисленото експлоатиране на тази болезнена думичка е доста фрапантно. Фрапантна е и гледката, на която снощи, от претъпкания автобус, прибиращите се студенти станаха свидетели. Кълбото свети с червен отблясък, разположено буквално насред калта на полянката (за незнаещите - в по-голямата част от годината полянките в Студентски град приличат на "позиционната война" по време на Първата световна в безкрайните разкопани траншеи на Франция или в българския й вариант Завоя на Черна в Македония). "Какво правят пък тия?", говореха си две студентки в рейса.

Да, какво правят пък тия, питам се и аз. Но той отговорът е ясен. Правят поредната скъпоструваща, безсмислена и жалка предизборна кампания с таргет група младежите. Комсомолци, можехте да запълните някоя дупка в "траншеите" на Студентски град, вместо да ги окичвате с надписи кой бил виновен за тях. Можехте да възстановите някоя градинка, вместо да си вдигнете кълбенцето на една такава. Можеше, можеше, може много неща. Но вие сте социалисти. вие си знаете.

Особености на българските протести

Българският обществен живот е белязан от шарената линия на митингите и протестите. От зората на демокрацията та чак до днешни дни. Като почнем от рошавото куче на Васко Кръпката, преминем през обсадата на парламента и сълзите в очите на Васко Кръпката (от сълзотворния газ) и стигнем до последните няколко години, когато отново Васко Кръпката "разнася светлина" на студенти, пенсионери, полицаи и природозащитници по всяко кътче на площада.
Ако се вгледаме в станалия традиционен ритуал на протестите и митингите, ще открием някои особености, стигащи дори до енциклопедичност в "културата на несъгласието". Болшинството от подобни прояви сякаш вече са се наместили в един утъпкан (от Васко Кръпката и рошавото му куче) коловоз и в общи линии вършат едни и същи ритуали. В тези ритуали използват и едни и същи "тотеми".
Да видим някои от тях...

Паметникът на Васил Левски. С монумента на най-великия българин всеки си прави каквото си иска. След полицейското "културно-масово мероприятие" в неделя мисля, че не останаха социални, професионални и други групи, които по някакъв повод на недоволство да не са поднесли цвете или венец пред паметника на Апостола или да не са дръпнали някоя патриотична реч от стъпалата му. В продължение на близо половин час около 8000 служители на реда бяха обсадили кръговото кръстовище, а десетки от тях чинно чакаха реда си, за да поднесат карамфил пред лика на дякона - в негова памет и в памет на загиналите при изпълнение на служебния си дълг полицаи. Само преди месец президент, премиер, шеф на Народното събрание и дори един Волен се блъскаха кой пръв да отцепи центъра за движение и да преклони глава пред издигнатия в култ паметник. Президент и премиер - защото така е по протокол. Волен - в памет на "незаконно обесения Левски" и новото турско робство в България. Симпатизантите на Сидеров не за пръв път сръбват домашна ракия в мразовитите зимни дни около паметника на Апостола. От няколко години "Атака" превърна мястото в трибуна за агитация и словесни излияния на своя лидер, а виковете им "Левски!", "Левски!" създават гнусна алюзия за футболен мач.

Жълтите павета. Какво е протест без жълти павета? Нищо особено. Нищо интересно. Затова целта на всеки един протестиращ от 1989-а насам е да "заварди" центъра и да опъне транспарантите на жълтите павета. Било то пред парламента или пред Президентството. На паветата Васко Кръпката крещеше "Кой не скача е червен!" през 97-а, там под дъжд от камъни извеждаха и червените депутати от сградата на парламента; на жълтите павета паркираха жълтите си коли таксиджиите през 2001 г. (а после и през 2007 г.) в най-масовия подобен протест, виждан у нас; на жълтите павета полицаи биха студенти, а само след два месеца си късаха пагоните. На същите жълти павета фактически е и първият студентски протест в България - прочутото освиркване на цар Фердинанд при откриването на Народния театър, в резултат на което Кобургът хлопва кепенците на Алма Матер. Рекордите продължават с най-дългия протест (макар и фиктивен), който продължава и днес - клошарския фургон на "Атака", паркиран пред Президентството и подпрян с няколко изскубнати павета.

Народното събрание. Тук е ясно, мисля. За всичко, що става в нашето отечество, виновни са единствено депутатите и логично е да протестираме пред работния им "офис". И така 20 години... Палиха го, замеряха го с тоалетна хартия, скъсани пагони, стотинки, стари обувки, партийни книжки, разнообразни листовки. Ограждаха го, пазиха го стотици полицаи... От началото на тази година металните ограждения не са махани от района на парламента - протестите са толкова чести, че няма смисъл да ги разкарват само. Ако специалист по фън-шуй разгледа сградата на парламента, ще получи инфаркт - сигурно таи в себе си цялата негативна енергия на застаряващото ни 7-милионно население. Неизброими са тълпите, които го псуваха - в общи линии всички, които имат или нямат право на това - от полицаи до таксиджии и учени в БАН.

Освен чисто пространствените "храмове" на професията "демонстрант" има и вечни, традиционни, неизменни и несменяеми герои. Пичовете от "Подкрепа". Разбира се, закъде без синдикални знаменца! Васко Кръпката споменах ли? А рошавото му куче? Всички протести за последните 20 години са абонирани за тях. Ами Шкумбата? Ами Влади Въргала? В последно време са "модни" природозащитниците в шарени дрехи, представителите на студентски организации, както и един псевдо-поп от алтернативния синод, който продава календарчета с лика на Богородица. Куул. Пенсионерите забравих - те не само протестират, те подкрепят всички, що протестират. На път за женския пазар или за някоя градинка, неминуемо се отбиват да кажат "У-у-у" и "Оставка".

Това е то българският преход. И българският протест. С неговите символи, тотеми, митологеми и лица. Имаме късмет, че за тези 20 години нямаше протести на социалистите. Че какви барикади щяха да вдигнат и що Гаврошовци щяха да идат зян...

Снимки: "Дневник"

Защо мразя "Фантастико"

Две причини да храня дълбока ненавист към верига магазини "Фантастико" и най-вече към конкретния супермаркет в Студентски град:

* шоколад Милка с йогурт и ягоди:
- в "Кауфланд" - 1.41 лв.
- във "Фантастико" - 1.89 лв.

* бонбони "Линд" в луксозна опаковка, празнично издание:
- в "Кауфланд" - около 9 лв.
- във "Фантастико" - 16 лв. и стотинки

Два примера, които жестоко ми се набиха на очи. Могат да бъдат и двеста. "Фантастико", накъде отивате, едва ли не? То бива алчност, бива гавра... но това надминава всякакви граници... А сега, пригответе се, ще хвърлим бегъл поглед върху страницата на "Фантастико" и слогъна на тази иначе толкова къстъм-френдли търговска верига:

Емел Етем от "Параграф 22"

"Майор Майор беше роден прекалено късно и прекалено посредствен. Някои хора се раждат посредствени, други постигат посредственост, на трети посредствеността се налага отвън. Майор Майор бе придобил посредствеността си по трите начина. Дори между съвсем незначителни хора той се отличаваше със своята незначителност и на всички, които го срещаха, той винаги правеше впечатление с това, че с нищо не прави впечатление."

"Параграф 22"

Снимка: "Дневник"

Вицепремиерът и министър на извънредните ситуации Емел Етем получи военно звание. Със заповед на министъра на отбраната Николай Цонев на Емел Етем е присъдено звание майор от мобилизационния резерв, съобщиха от Министерството на извънредните ситуации. Какви са първите думи на новопроизведения майор, питате се? "За мен е чест да работя за националната сигурност на Република България", изрепчила се Етем. Жената опазвала "живота и населението в страната", похвалила се още тя.

Майор Етем, светло бъдеще за националната сигурност на родината виждам във Ваше лице. Поздравявам Ви най-учтиво с новата титла, бих козирувал, ама не съм ходил в казарма. Очаквам новите назначение на Министерството на отбраната, сред които вече виждам генерал Доган - заслуги за поддържането на обръчи от национална сигурност, генерал-поручик (трябва и нещо руско да има) Станишев - за самоотвержено опълчение на мръсните капиталисти от Европейския съюз, фелдмаршал Първанов - за десетилетия вярна служба под червените знамена, оберщурмбанер Сидеров - за укрепване на българското национално самочувствие в периода на "новото турско робство".

Холивудският Щауфенберг не струва

“Операция Валкирия” с Том Круз – писна ви, нали? От месеци всички вестници ви продънват ушите за този толкова дългоочакван, толкова уникален и потресаващ филм. Том Круз щял да убива Хитлер, Том Круз се бил в Африка и незнамсиоще къде…
Филмът е тъп. Добре де, ще го кажа иначе – филмът не е интересен. Защо? Ами защото германците направиха филм за същата личност и същото събитие още през 2004 г. и сегашното холивудско недоразумение с Том Круз не казва нищо ново. Нещо повече – не казва дори нещо старо по друг начин. В Америка така и не разбраха, че германците и само германците правят най-добрите филми за своята история. Такива са шедьоврите “Сталинград”, “Подводницата”, дори и “Крахът на Третия райх”.
Признавам си, че и аз чаках новата версия на “Операция Валкирия” с голямо любопитство. Преди това си бях позволил да гледам немския вариант и сега тръпнех в очакване на нещо по-различно. Нищо подобно. Том Круз все едно е глътнал бастун, крачи с неудобната си униформа наляво надясно и току обели някоя сдъвкана реплика. Сякаш нещо липсваше през цялото време. От Холивуд този път са били внимателни (уха, никъде не видях да се вее американско знаме, брех!) и не са прекалили нито с драмите, нито с героичната музика и фанфари. Но в общи линии съвсем не творчески са повторили немския филм, което лично на мен ми се вижда безсмислено. Все едно някой сега да реши да прави друга версия на “Властелинът на пръстените” или “Хари Потър”. Но ги разбирам де – трябва да падат някакви пари, а пари не падат от немската продукция, трябва да е нещо американско, да го рекламираме мощно, да пуснем и книга за случая, да нафлудим вестниците и списанията, да продаваме кукли на немски полковници и пуканки “Том Круз”.
Да живее Холивуд! Очакваме скоро суперпродукцията “Двама го забиват на Райхстага”, където съветският флаг е заменен с американски. Примерно.