Моята 2011 в рок албуми

Идва края на годината, тинтири-минтири, равносметки, бла-бла... С какво ще я запомним в музикално отношение? С уникалния концерт на Таря Турунен с Пловдивската филхармония? Със сигурност... С поредната порция яки концерти на отдавна чакани групи у нас? Може би...

Ако говорим за албуми обаче, 2011 лично според мен не беше особено силна година. Липсваха знакови произведения от обичайните заподозрени, затова пък видяхме интересни завръщания. И то какви! Ето моята лична класация на най-доброто, минало през ушния ми филтър тази година:

FOO FIGHTERS - "Wasting Light"

Албумът на годината! Разбиващ и всепомитащ като ураган! Дейв Грол и компания се завърнаха с най-силната колекция от песни в кариерата си до този момент. От откриващия хит "Bridges Burning" до тоталния ми фаворит, оставен като за последно в тавата - "Walk" (видеото към която е просто жестоко!). Седмият студиен албум на американците не спря да звучи в колата ми вече половин година, като успях да зарибя и Девора по повечето песни. Здрав рокаджийски саунд, страхотни припеви, а гласът на Дейв е все така въздействащ, яростен и откровен. Като бижу в колекцията проблясва и почти баладичната "I Should Have Known", в която на баса свири самият Крис Новоселич! Липсва само Кърт... Уникален, уникален албум, който няма да ми омръзне никога. Номер 1 категорично и безспорно!

GUANO APES - "Bel Air"

Когато разбрах за албума, от излизането му вече бяха минали няколко месеца. Пфффф, да се... в тъпака, казах си! Бързо го пуснах, изслушах две-три песни и си казах: WTF?!?! Погледнах пак - да, пишеше си Guano Apes, гласът е на Сандра, определено. Но музиката... Всичко друго, но не и онези Guano Apes, които познаваме от ерата на Don't Give Me Names и Walking On a Thin Line. Омекотен саунд, мелодии, мелодии и грам агресия - толкова нетипично и странно... Прослушвайки албума обаче, останах впечатлен. На второто или третото прослушване вече бях влюбен! След като приех, че групата просто е сменила звученето си, с ръка на сърцето мога да кажа, че са сътворили страхотна тава! Началото със "Sunday Lover" е бързо и надъхващо, а по средата са заковали тоталния ми фаворит "When The Ships Arrive" - великолепна песен, която можеш да слушаш на repeat до пръсване. До края на албума, където "Fire In Your Eyes" издухва всичко останало, композициите са просто страхотни. Малко ще ми липсва младежката агресия на Guano Apes от предишните албуми и имиджът на Сандра като яката бунтарка (в последните си клипове мацката прилича натрапчиво на Риана като визия О.о), но някак ще го преживея в името на хубавата музика.

ANATHEMA - "Falling Deeper"

След като ги видях на живо в България, мисля, че изпълних една от най-големите си мечти. Дългоочакваният и простичко озаглавен We're Here Because We're Here от миналата година, който ни издуха главите в зала "България", бе последван от истинска перла в короната като подарък за феновете на групата - стари и нови. "Falling Deeper" всъщност е компилация от нови аранжименти на някои знакови песни от ранните години на англичаните, когато свирят тежък, мрачен и злокобен дуум метъл. Новите аранжименти са във вече добре известния атмосферичен стил на Anathema, който докосва сърцето с божественото си звучене. Доказателство за това е версията на "Crestfallen", с която започва албумът. Може би най-тъжната песен на всички времена, изпълнена на пиано по такъв прочувствен начин, че просто разтапя...Парчетата се нижат едно след друго, без да усещаш преливането им и изслушването на целия албум оставя усещане за истинско емоционално преживяване. За ценители!

RED HOT CHILI PEPPERS - "I'm With you"

Годината ще запомним и с новината за предстоящото гостуване на "чушките" у нас - новина, която разбуни духовете и почти създаде истерия сред млади и не толкова млади. Междувременно групата пусна и първия си албум без знаковия басист Флий, който веднага раздели общественото мнение на "ЗА" и "ПРОТИВ". Феновете може да харесват или не албума, но тавичката си я бива! Сред фаворитите ми безспорно са "Brendan's Death Song" и "Did I Let You Know", които преливат от стилово многообразие и енергия, въпреки че "чушките" вече са почти динозаври в рока с близо 30-годишната си история. Остава да се надяваме да не ни мине котка път и да ги видим живи и здрави в София след ..ъъъъ... десетина месеца...

PETTER CARLSEN - "Clocks Don't Count"

Никога не бях чувал името на младия норвежец до миналата година, когато дойде у нас като подгряващ музикант за концерта на Anathema. Без въобще да знае какво да очаква от непознатата публика, пичът изсвири няколко парчета с толкова емоция и такъв красив глас, че плени тотално претенциозната иначе публика. Акустична, чувствена и емоционална музика, която рисува картини в съзнанието. "Clocks Don't Count" e наследникът на "You Go Bird" от 2009-а, едноименната песен от който припявахме всички по време на концерта. Тук са прекрасните "Spirit In Need" и "One Of Those Days", които само потвърждават факта, че Петер Карлсен се превърна в едно от откритията ми в музиката далеч отвъд границите на рока.

Социалната аномия и хората-боклуци

Един от най-ярките ми спомени от първи курс във Факултета по журналистика и масова комуникация са лекциите по социология при д-р Светлозар Кирилов. Малко бяха преподавателите, които с желание и хъс се опитваха да налеят нещо в безкрайно зелените ни глави. Кирилов беше човекът, който ни открехна за социалната аномия. По Дюркем. Явление, характерно за обществата в преход - избледняване на старите, традиционни нравствени и морални норми; подронване устоите на обществото, без да се създават адекватни техни алтернативи. Дори напротив, издигат се деформирани такива. Нарушен е балансът на ценностите и няколко хиляди години цивилизационна еволюция отиват по дяволите, за да се върне принципа "Око за око, зъб за зъб" и човекът да се прибере обратно в пещерата. Насилие, безнравственост, отчаяние, гротескни картини и тъмни герои изплуват и стават част от пейзажа.

Напомня ли ви на нещо това безрадостно описание? Българската действителност, разбира се. Каквото и да си говорим, симптомите на социална аномия са налице у нас и то от години. При такава ситуация, казваше д-р Кирилов, се увеличава броят на хората, които напускат страната и в мнозинството си това са интелигентните, перспективните, търсещите нормален живот и себереализация. В резултат нараства броя на хората-боклуци, които остават в държавата. Толкова се смяхме тогава, някои дори се засегнаха. Хора-боклуци? Какво ли си мисли този преподавател?

Последните няколко дни като с камшичен удар ми напомниха за онези лекции и за тъжната констатация на д-р Кирилов. От пещерата изпълзя индивид, разпознаван от мнозинството българи като журналист. Бившият сервитвор и певец в пловдивско заведение Бареков излезе на екран, за да оглави някакво социално недоволство срещу "селяните", да им среже гумите на тракторите и да ги натика обратно при нивите им да режат сланина. Квалифицирайки една огромна част от собствения си народ като "боклук", новоизпеченият "софиянец" в повече за пореден път доказа публично, че самият той е такъв. Индивид с тежки умствени дефицити, ползващ се с определени симпатии от управляващите и решил да им направи...хмм...как беше прякорът му... по телевизията. Ужасното в случая е, че не е само Бареков с подобно поведение. Съществува една огромна маса граждани на столицата, много от които съвсем отскоро такива, които искрено ненавиждат живеещите във всички останали градове и села из страната и мислят себе си за класи над тях. Сред тях е безспорна ценност да си софиянец, да говориш на "копеле", да пазаруваш само в мола, да си пиеш кафето на "Шишман" и разни други подобни ритуали. За страна като България, където София е столица от има-няма 130 години, а градове като Варна и Пловдив имат хилядолетна история, такова разделение е фрапантно нелепо. И това ако не е аномия...

По същото време представител на църквата във Варна скандализира миряните, които вероятно силно вярват в бог, но определено не повярваха на очите си, когато го видяха да слиза от чисто нов автомобил "Линкълн". Свещеникът се оправда, че возилото въобще не било луксозно, струвало само 37 хил. долара! Спомних си за Ботев и неговата омраза към типчетата в черни раса... Нищо ли не се е променило за 130 години?! Може би просто хората-боклуци стават все повече...  И по-нагли...