Новият филм на Камен Калев "Островът" беше излъчен снощи за пръв път пред българска публика в непривичния за подобни събития Народен театър. Зрителите, очакващи с нетърпение премиерата, посрещнаха с аплодисменти режисьора и голяма част от актьорския състав още преди началото на филма. След което залата утихна за два часа... Два часа, през които българското кино стана свидетел на нещо невиждано у нас до този момент.
Необходимо ми беше доста време да осмисля видяното. Признавам си, че бях неподготвен. И трябва да ви кажа, не вярвайте на очите и ушите си, когато го гледате. Обърнете внимание на начина, по който ще се почувствате! Защо ли? Защото очите ми търсеха през цялото време сюжетната линия, обичайното, очакваното. Те намериха за странна сцената със затварянето на буркани, липсата на развръзка на самия остров, "полудяването" на главния герой. Ушите ми пък негодуваха от дразнещия смях на Михаил Мутафов, от призрачния саундтрак, от силния шум на риалити шоуто, от дърдоренето на Любен Дилов-син. Но начина, по който се почувствах след финалните надписи, след един час, след два часа, на сутринта... ме убедиха, че ушите и очите не са в най-изгодна позиция. Почувствах се така, сякаш някой ми е казал някаква голяма тайна. На втория час вече подозирах, че разбирам дори каква е тайната. На сутринта се събудих с голямото желание да направя нещо различно.
Филмът е разтърсващ, отрезвяващ, един много личен и много ефектен катарзис... Българското кино определено за пръв път вижда подобно нещо. Не знам дали обаче българският зрител е готов за подобно изживяване.
"Островът" не е "Мисия Лондон", не е за масовия зрител, не е за лесна консумация. Много хора няма да го харесат, обичайните "критици" ще се упражнят с поредната доза плюене и словоблудства. Други ще видят нов етап от развитието на българското кино, макар да се съмнявам в подбно твърдение.
Аз лично радвам, че се появи подобно нещо и поздравления на Камен Калев за смелостта във време на свръх-конформизъм да издигне образа на човека, който се освобождава от черупката на обществените очаквания! Или както казва самият той: "Едно е да излезеш гол на улицата по собствено желание, а друго е да излезеш гол, защото някой друг ти казва да го направиш".
Филмът е за избора да управляваш живота си или да го оставиш направляван от другите. Да управляваш живота си с резки движения на волана, със залитане в най-неочаквана посока, с плъзгане по ръба на лудостта, с препускане по неравен терен...
Прекрасна главна роля на Туре Линдхарт. Човекът предпочете да пийне навън с режисьора по време на премиерата, но се върна за нестихващите в продължение на минути аплодисменти в края. Прекрасен избор на Летисия Каста за негова партньорка - естествена и непринудена, далеч от "барби"-стила на безброй други набедени красавици... Любен Дилов-син ми дойде в повече, но той поне играе себе си - вечно преследващ рейтинга типаж. И Милен Цветков предизвика леки спазми, но...
Няма да разкривам повече... Независимо какво сте чули и какво очаквате, филмът трябва да се гледа. Но имайте предвид това с очите и ушите - преди да се доверите на тях, заслушайте се в нарастващото желание за дълбоко вдишване и може би за ново начало... на каквото и да е.
