Friday, April 01, 2011

Илчев, мармотче такова....


Не ми се искаше да се спирам на темата за Софийския университет и поредната доза прах в очите, която се пръсна тези дни из общественото пространство, но медиите го направиха неизбежно. Защо медиите? Защото от болестта "медиен популизъм" у нас се зарази и университетската институция. Жалко. Много жалко... Г-н Ректорът на СУ, който иначе толкова обича да хули държавата, се е заразил със същата болест, от която успешно страда и нашият многоуважаван премиер - медийния популизъм. Разпространи нелепо прессъобщение, като обяви, че "затваря университета", а послушните и винаги жадни за сензация медии "изквакаха" на няколкостотин гласа въпросното съобщение. В общи линии за какво иде реч - тъкмо утихналото мрънкане на Алма Матер за пари беше продължено с претопляне на темичката за Ботаническата градина в Балчик. Два дни новината гърмеше по всички медии, а студенти ронеха сълзи, докато днес не стана ясно, че СУ затваря "символично" - в смисъл, физически затваря вратата на главния вход.


Толкова съм потресен, че не знам откъде да започна. Ще внеса само следните уточнения:


1. Вратата на Ректората ВИНАГИ е затворена, г-н Ректор! Поне от пет години се отваря само за университетски празници и кандидат-студентски изпити (т.е. когато снимат камерите).


2. Аз като студент държа да получавам образованието, за което плащам семестриална такса и въобще не се вълнувам от драмичката Ви със ботаническата градина. Решете си я в съда, оспорвайте си там делата и не намесвайте студентите в евтин популизъм!


3. Вместо да измествате общественото внимание от проблемите на университетската институция и да мрънкате за пари, обяснете публично къде отиват тези пари и си оправете пропадналата кочина - административния хаос, който цари на всички нива в СУ; безотговорните преподаватели, които не посещават лекции и дори не благоволяват да нанесат оценки (!!!), но за сметка на това получават лекторски; пълната абдикация от социално-битовото обслужване на студентите (за справка се разходете из бардаците на Студентски град) и още куп други неща!


Жал ми е за цялата тази ситуация и за беззъбата позиция на българските журналисти, които предпочетоха да препечатват прессъобщения, вместо да попитат (е)Ректора някои неудобни въпросчета. И утре, когато прочета във вестниците, че СУ затварял "само входната врата", написано от същите тези журналисти, ще знам, че въобще не са ходили на лекции, щом им е убегнал фактът, че въпросната врата си е заключена по принцип...

You may say I'm a dreamer, but I'm not.

Добър ден!


И няма как да не е добър, след като започна с изгрева на слънцето над китния квартал, в който кофите за боклук са подредени под конец, а на паркинга пред блока никой не е паркирал като селянин. На път за работа се качих в новичкия трамвай (вече не толкова новичък, все пак е на има няма 2-3 години), с който за по-малко от 15 минути бях в офиса. Но и колегите, които пътуват с коли, са щастливи да шофират по хубавите пътища, по които дупките са само блед спомен от войната. Щастлив съм да прочета във вестника, че цената на горивата се определя от пазара, а не от нечие "споразумение", че съдът е дал максимална присъда за обвиняемите във всички акции с цветисти имена от последните няколко месеца... че цената на хляба не се вдига заради напрежението в Сирия...

Всъщност, щастлив съм и заради самите вестници - в тях има новини, репортажи, разследвания, а не клюки и сензации, от които ти идва да се самоубиеш...

И защо да се самоубиваш - получаваш адекватна заплата за труда си, можеш да си позволиш почивка в чужбина, екскурзии през уикендите (със собствен транспорт? защо не?)

Щастлив си, че не е необходимо да садиш картофите, които похапваш, защото можеш да си ги купиш от магазина...


Усмихваш се - живеем в готина държава, егати! По улиците не те засичат келеши с черни джипове, които не знаят думата "предимство" и "червено". Не си ремонтираш окачването на колата всеки месец заради лоши пътища... Отиваш на лекции, а преподавателите - представи си!! - са там! - и преподават! А университетът полага грижи за теб, а ректорът му не хленчи като премазан помиар, разигравайки всички... Навън не си заобиколен от хора, гледащи злобно, зомбирани и навъсени като бандити, защото и те са щастливи и доволни...


Уви, както казва Джон Ленън: "You may say I'm a dreamer, but I'm not."


Честит първи април!!!