Tuesday, August 24, 2010

Обява за работа от МВР

*Снимка: Actualno.com

Обява за работа от МВР:



Търси се копирайтър с богато въображение за писане на имена на специализирани операции.

Изисквания:

- Да умее да пише четливо кратки и лесно запомнящи се имена с негативна конотация и температура, внушаваща възмездие.

- Имената да са такива, че да завършват на "-чите" (Пример: пиячите, биячите, тъпкачите...)

Допълнителни умения:

- работа с видеокамера (да знае къде е бутончето "Rec" и да се оправя бързо, за да няма после: "Аре стани и пак на колене, че не стана видеото!")




Monday, August 23, 2010

Дяволският град за осмо чудо?! Да бе, да!

В събота направихме приятна разходка до Сърбия. Приятна, защото Балканите са ми слабост и тази година имах възможност да обиколя редица чудесни местенца из бивша Югославия. Иначе Сърбия не е кой знае каква екзотика - може би най-близката на външен вид до България балканска страна. Този път не поехме към Белград за рок концерт. Дестинацията беше Дяволският град - прехваленият природен феномен, който се състезаваше с Белоградчишките скали за осмо чудо на света. И в крайна сметка ги надмина и победи в категорията си.




Пътят до Дяволския град е всъщност пътят към Косово. Вероятно затова от Прокуплйе надолу асфалтът беше един малък кошмар. Тесни криволичещи пътища с много дупки и неравности, по който трудно се разминаваха две коли. Самият природен феномен е сред гората, до него се стига след около 1-км пешеходен преход, по време на който могат да се видят интересни прищевки на природата - извор с червеникава вода с огромно съдържание на желязо, червени и жълти поточета, обагрящи в странни и дори зловещи цветове скалите и почвата, дървета с чудновати форми...

Изостреното любопитство обаче се изпарява при достигане на самите скали, които представляват може би някакъв блед намек за Стобските пирамиди, но за сравнение с Белоградчишките въобще не можем да говорим. Много по-красиво изглеждаха пъстрите скали над тях, които съчетаваха по невъобразим начин всички тонове на жълтото и червеното. А самите конуси на практика са доста тленен феномен - имат по една каменна шапка на върха, която ги предпазва от ерозията на дъждовете. Падне ли шапката, отиде "кюнеца"... Хиляда пъти по-внушителни са камните край Белоградчик.





Но там държавата е нялала пари в една мащабна рекламна кампания и посредственият природен феномен е превърнат в доста добра атракция. Сувенири, добре уреден туристически парк, заведенийца, това-онова... Че и плескавици даже! Тъй че... има какво да учим и от сърбите!




Monday, August 16, 2010

Спрете ни тока, не искаме вода!


Докато цялата ни държава е в отпуска и летовниците се развличат с репликата на Божо "шибан народ", вече седми ден в студентските общежития на Софийския университет няма топла вода, макар отзвукът от това събитие да е далеч по-скромен. Шибано, нали?

Врътнаха кранчето още на 10-ти август - в деня, в който се прибрах от почивка и платих на касата двойно по-висок наем от обикновено. За справка, през летните месеци студентите, които ползват общежитие, освен текущите такси, заплащат и по 1.15 лв на ден, което прави общо към 70 лв. на месец, тъй като държавата не плаща за този период. Шибано, а?

Излиза, че макар и студенти, практически ние не сме такива през лятото и плащаме двойно. Добре, приемам го, макар и с мъка. Но освен че не сме студенти, за академичния стожер СУ очевидно не сме и хора. Иначе не мога да си обясня тази лудост, която се случва в последната седмица. Седем дни без топла вода в месеца на рекордните жеги! И това е само началото - на входа на блока пише, че топла вода няма да има до 19-ти. Журналисти вече проучиха, че има вероятност това да остане и за по-дълго. Шибано, я!

Цинизъм лъха от съобщението на входа, което гласи, че причината е "Профилактика". От медиите вече разбрахме, че университетът просто не е плащал. Шибано е - АЗ си плащам, НИЕ си плащаме, а той - не. Защо няма пари въобще не ме интересува, това е мениджърско умение - нещо, което очевидно липсва на ръководството. Важното е, че аз си плащам, а не получавам елементарни условия за живот! Боря се с ТЕХНИТЕ хлебарки, поддържам доколкото мога клаустрофобичната студентска стая, преглъщам унижение след унижение и най-важното - плащам си редовно. Явно корупцията и административната агония в СУ е монументална като патиниралата му слава. Нито грам съчуствие за жалките им протести против бюджета и т.н. СУ смърди и в августовската жега смърди буквално!


На този фон посланието от снимката е повече от актуално!