Почивка uber alles!

Изборите минаха, наредиха и кабинета, кажи-речи. Време е да му отпуснем края. След толкова седмици на напрегната работа, толкова пресмятания кой ще спечели, кой ще загуби, какво ще стане, ама ще стане ли, няма да стане...вече се изморих.

По едно време погледнах блога си, скролнах последните публикации и се ужасих от еднообразната тематика - политика, политика, политика. Блякс! Да де, то и времето си беше такова, но все пак има и по-важни неща. Омръзна ми истерията около изборите и гледката на 2/3 от блогосферата, която изведнъж се беше политизирала до забрава. Появиха се нови, ентусиазирани блогъри, които превърнаха страничките си в поле за самоизява и за предизборна и следизборна агитация. Старите блогъри също се изкушиха доста от новинарския поток, свързан с политическия живот на рОдината и всичко заприлича на ... абе, на нещо не съвсем приятно. За щастие и това свърши.

Почивка. Книги. Приятели. Личен живот. Хоби. Спане.
Това е от мен. Трябва да поразнообразя и блога, че ми писна от бойкоборисовци, станишевци и абсолюткостовци...

Първи...втори...аут.

Снимка: "Дневник"

Звучи почти като проклятие. Но всъщност е закономерно явление по нашите балкански, в частност български ширини. Точно това се случи с НДСВ в изборната нощ. Докато през 2001 г. движението беше първа политическа сила, през 2005 г. остана на второ място, на 5 юли 2009 г. партията на Симеон Сакскобургготски остана извън парламента. С оглед резултатите от евроизборите оставането "зад борда" изглежда изненадващо. Но само донякъде. За евродепутати хората не гласуваха за НДСВ, а за Меглена Кунева, за човека и професионалиста Меглена Кунева. Още тогава политолози предупредиха да не се бърка вота за НДСВ с вота за Кунева. Защото са различни неща.

След 8 години в управлението на страната, Симеон Втори подаде оставка като председател на движението, носещо неговото име през по-голямата част от досегашната си история. Царят се държа мъжки и единствен лидерите на партиите, които се издъниха на изборите, пое политическата отговорност и се оттегли от ръководството. Съвсем другояче постъпи Станишев, който, вместо да си скъса партийната книжка и да си посипе главата с пепел, обяви, че ще тръгва на обиколка из страната - сигурно да търси обяснение на местно ниво за глобалния провал на червените.

Провалът на НДСВ, макар и логичен, е тъжна констатация. Българският парламент загуби центристка партия, отличаваща се с европейски стил, липса на агресивна реторика и много качествени специалисти в редиците й. Колкото и да плюят хората по царя, това е факт. Меглена Кунева, Гергана Паси, Минчо Спасов, Милен Велчев, Огнян Герджиков, Николай Василев и други се различават много от колегите си в червено, черно и тюркоазено, например. Имаше и една силна медийна война срещу царската формация и срещу самия Симеон, която се развихряше на приливи и отливи, но която не престанаха да развяват като знаме ВАЦ-овите вестници. То не бяха псевдосигналите на Яне, че царят бил агент на ДС, то не беше издаването на цяла една книга за имотите на Кобургите... Обвинения, че дошъл да си заграбва държавата и да се изнася, какво ли не. Оказа се, че Симеон няма намерение да се връща в Испания. Каза го категорично по време на пресконференцията. И допълни, че има и други начини да се служи на родината.

Всъщност, той може би постъпи най-правилно. До някаква степен съм доволен, че царят напуска партията, защото винаги съм гледал на него като на историческа личност, а не като на партиен водач. Въпросът е какво ще прави НДСВ без него - ще остане ли самостоятелна партия или ще се влее в редиците на новата сила на деня. Въпрос, който предстои да намери отговор скоро.

Изборни поуки

Снимка: "Дневник"

Отдавна чаках този ден. По стечение на обстоятелствата в последните пет месеца следях от съвсем близо постепенно зараждащата се и в последствие ескалираща предизборна кампания, че в един момент започнах само да си повтарям: "По-скоро да дойде пети юли". Същото нещо си повтарях особено често в последните няколко седмици, след всяка лъжа, изречена от Станишев, след всяка изцепка на Доган, след всички опити на Яне Янев да се маскира на Капитан Планета, след всички сигнали за купуване на гласове и контролиран вот на евроизборите, след всяка новоснесена камара от...глупости, която управляващите и колоритните опозиционери сътвориха в изобилие за толкова кратко време.

И пети юли дойде. Резултатите от него ме удовлетворяват напълно, по-добро от това направо не съм и очаквал, че може да бъде - с оглед на ситуацията и на играчите, с които разполага нашият семпъл национален политически отбор. След като гласувах в Студентски град, прекарах вечерта на пресконференцията в НДК. По-голямата част от нея беше истинска наслада за сетивата ми. Не можеше и да е другояче при вида на Станишев с физиономия сякаш Елена са я отвлекли сомалийски пирати, Овчаров като че му е умряло кучето, а Корнелия Нинова, лицето Добрев, индивида Вигенин и цялата клика красавци да признават, че поражението на БСП е тежко. Не искам да звуча злобарски, затова ще престана с епитетите, но това е положението. Въпреки милионите левове налети от левицата в най-грубиянската, най-пошлата и агресивна кампания за изминалите 20 години, резултатът за тях е отчайващ.

ДПС изпусна влака

Доган не изглеждаше по-щастлив, като че летящата му чиния бе отказала да запали. А всъщност имаше причина да се гордее - ДПС е с най-висок резултат за последните 20 години. Единствената партия, при която линията на електорална подкрепа сочи стремително нагоре, никакъв зиг-заг. Само че "разпищолването" на Сокола през последния месец до такава степен мотивира рационално мислещите хора в България и тези, които по принцип нямаше да гласуват, че много от тях дадоха гласа си за Бойко, само за да не е на власт Доган. И за пръв път Мети осъзна болезнено, че "лостовете на властта" му се изплъзват.

Каква победа пък за Синята коалиция?

Едно нещо не можах да разбера. Защо тази радост и този ентусиазъм у най-запалените привърженици на сините, след като коалицията постигна по-слаб резултат, отколкото СДС и ДСБ постигнаха ПООТДЕЛНО на миналите избори. За каква победа иде реч? За победа може да се говори, само ако се има предвид победа на дясноцентристкото като цяло. И в тази победа Синята коалиция има своя, макар и мъничък, принос. Но като цяло загубата за тях е разгромна и не знам защо не си го признават. Нито един мажоритарен кандидат дори в сините бастиони като трите МИР-а на София. БСП дори е преди тях там. Въпреки много силната кампания, въпреки мобилизирането на голяма част от синия електорат, резултатите показаха достигане до предела на тази коалиция. За старото синьо това е всичко, на което може да разчита за момента. Освен ако в бъдещото управление не постигне нещо много запомнящо се, което да вдигне процента.

Хората все пак повярваха в мита за Капитан Планета

И това го показа Яне Янев с "консервативния" си проект. "Борецът срещу корупцията", който с мъничката си ръчичка спираше корупцията по българските магистрали от всеки билборд, успя да накара 4% от природонаселението да му гласува доверие. За сметка на ГЕРБ, Атака и Синята коалиция, които иначе щяха да си поделят тези проценти. Държеше да е на гребена на вълната до последния момент, а след като слогъна за корупцията се изчерпа, Яне видя спасителна сламка в ескалиращото напрежение срещу ДПС и се зае и той да бута "доганизацията".

Game over
Играта свърши (поне засега) за проекта ЛИДЕР и за НДСВ. Въпреки опитите за контролиране на вота от страна на хората на Ковачки, не се получи. Огромната избирателна активност си каза думата и миньорите останаха зад борда. Кошлука и той с тях. За царя ще си кажа мнението в специален пост. При него другарството с ДПС нямаше как да не се отрази пагубно в кръстоносната война на избирателите срещу Доган.

Загадката остава в полето на ГЕРБ. Загадката и надеждата. Какво ще направи Бойко, с кого ще се хване на хорото, ще изпълни ли обещанията си или българският избирател ще се окаже излъган от поредния си "спасител". Ще видим.

Защо гласувах

Снимка: "Дневник"

До този ден никга не бях гласувал на парламентарни избори. Имах възможност през 2005 г., но не го направих. Не виждах за кого. Допреди месец бях на мнение, че всички са маскари и аз няма да участвам в тъпата им пропаганда, защото негласуването в демократичните страни е също право на избор. Днес прекарах час и половина на опашка заедно с около 100-ина студенти, с които търпеливо чаках да ми дойде реда и да пусна своя глас. Какво ме накара да го направя?

На първо място, гнусотията от последните няколко месеца ми дойде в повече. Откровените лъжи, изговорени от Станишев, мега-вулгарното поведение на човека с летящата чиния Ахмед Доган, помпозните им кампании и твърдения, че са гарант за незнамсикаквоси, скапаните брадви, които размахваха, идиотските начини, по които отправяха посланията си - това повече не може да се търпи и тези хора нямат място в управлението.

Огромен крайъгълен камък за решението ми изиграха без да искат българите в чужбина. На тези хора им свалям шапка - за огромните усилия, за многото нерви и пречки, които трябваше да преодолеят и преживеят, за несломимата воля въпреки всичко да гласуват като български граждани. Бях на пресконференция, на която представители на Фейсбук групата "Гласуване без граници" разказваха какво правят, за да открият нови секции по света и как външно министерство всячески им пречи да го направят. Разказаха за човек в Тринидат и Тобаго, който ще пропътува няколко хиляди километра, за да гласува. Същите тези българи в чужбина организират превози, делят си разходите по пътуването, пишат смс-и до приятели и познати, за да повишават избирателната активност. Удивително е и аз се гордея с тях! С тях, които си плащат, за да гласуват, а не с тези тук, у нас, на които плащат, за да гласуват.

Щом българите в чужбина го правят, какво правя аз и няма ли да е позорно да се скрия като мишка и да си пасувам? Няма ли по този начин да изиграя ролята на онези "родолюбиви" българи, които си затваряха портите пред Ботевите четници през 1876-а?

Да, днес гласувах. Гласувах, за да не го направят вместо мен скапаняците за 50 лв. Гласувах, за да може паранормалният Ахмед Доган да си яхне летящата чиния и да се измете заедно с цялата си клика към космоса...Гласувах, за да се скрие мазната усмивка на мазния Станишев и на пресконференцията довечера да го видя в ролята на опозиционен лидер... Гласувах, защото ТЕ не са България, както уверено се бият в гърдите.

Но не, аз не гласувах, защото има партия, която да харесвам и която да припознавам като моят избор. Аз гласувах за по-малкото зло. Защото все още няма партия, за която мога да дам гласа си уверено, с искрена симпатия и доверие. Уви, това е България, това е политическият живот у нас. И все пак гласувах. Защото ми пука!