Трагедия по български

Вчера 16 души загинаха в нелеп инцидент. Премаза ги стар автобус "Чавдар". Возилото е на повече от 20 години, подобни се използват все още в много населени места из България. С такъв автобус поне доскоро (в момента не съм сигурен) пътуваха туристите от "Хладилника" до хижа "Алеко" на Витоша. Излишно е да споменавам за какви наклони става въпрос по маршрута.

Днес вестник "24 часа" излиза на първа страница с огромно заглавие "Бонбони, бонбони, трупове". Снимката е брутално въздействаща - пръснати на пътя бонбони, а до тях мъжки сандал". Заглавието е ВАЦ-овски отговор на въпроса защо повечето хора смятат, че журналистите са кърлежи. Ако българинът имаше мозък, подобни издания отдавна да са изметени от вестникарския мазар.

Също днес в агенция "Фокус" пишат, че свещеник е откраднал повалените при катастрофата дървета на връх "Бакаджик". „Вероятно случаят ще бъде даден на прокурор за образуване на дело и отецът да даде своите мотиви за извършената от него кражба на дърва, част от които вероятно са били кървави от жестоката трагедия, разиграла се вчера край Ямбол”, казал директорът на дивечовъдната станция, разочарован от факта, че свещеник е способен да извърши подобно деяние.

Чудя се къде ли е границата на човешкото безумие!

Рокенрол пътуване до Белград за AC/DC

Трябваха ми много часове сън, за да успея да се съвзема след невероятното изживяване от концерта на AC/DC в Белград. В крайна сметка вече съм на линия, а вчера успях да напиша и репортаж за "Дневник", който излезе в днешния брой. Можете да го видите в сайта, където има снимки и клипове от феноменалния концерт на австралийците в сръбската столица.
Тук ще ви разкажа онези неща, които по разбираеми причини не могат да се поберат в 120 реда. Впечатленията, жегата, умората, красотата на вливащата се в Дунав река Сава, белите камъни на Калемегдан, добре поддържаните танкове от времето на Втората световна война, които, ако бяха в нашия военен музей, отдавна да са останали само скрап; пъстрия и оживен Белград, плескавиците...
Интересно беше да видиш как за няколко часа из целия Белград плъзват тълпи от няколко хиляди български фенове, дошли специално за концерта. Към обяд много от тях бяха се втурнали да разглеждат забележителностите и случаят ни среща на Калемегдан. Гледката от сенчестите поляни представляваха следното: налягали морни метълисти с черни тениски и събути крака, подпрени на китните дръвчета. В най-голямата жега група младежи се снимат с българското знаме, възседнали оръдие. Други лежат по пейките отвън. Търся с поглед сръбски почитатели на AC/DC, за да ги разпитам за предстоящия концерт. Няма, братче! Навсякъде по улиците се чува българска реч, всички пейки, кафета, паркове са окупирани от наши сънародници. Повечето кротко пийват биричка, вместо да обикалят по лъскавите белградски бутици.

А бутиците в Белград са много. Наистина много. Навсякъде лъскави витрини с маркови стоки, накипрени мацки в стил Цеца Величкович, блясък и фйешън, дет' се вика. В крайна сметка се ориентирах към това, което ми трябваше - плескавиците. Обърнах двечки, да им видя вкуса, и с това се изчерпа вечерята ми преди концерта. Като цяло планът ми за кулинарен туризъм по улиците на Белград се провали от жегата - в такъв пек те избива само на разхладителни питиета, тъй че какви пасти, какви плескавици, какво чудо...

Самият концерт вече нямам сили да го разказвам. По медийте се изписа толкова много, а и в репортажа ми съм маркирал основните неща. Това, което остана като впечатление е, че този концерт трябваше да е на "Васил Левски" в София. Не че сърбите не заслужаваха подобно събитие, както писаха някои ежедневници, но съм уверен, че в България AC/DC биха пожънали още по-голям успех, а публиката щеше да откачи тотално.

Ще сложа и някои снимчици от концерта и от самия Белград с неговите забавни страни.

Политическите блогове и изборите

В четвъртък бях на дискусията за политическите блогове, организирана от Фондация "Конрад Аденауер". Радвам се, че успях да видя някои от най-популярните блогъри, коментиращи политическия живот у нас, част от тях за пръв път наживо - там бяха Комитата, Жоро и Първан, Илия Марков и други (простете ми, ако пропускам някой). Интересно беше участието и на Мария Ненова - не бях попадал в нейния блог досега, но ми стана интересно желанието й да излезе извън границите на коментарите и анализите и да нагази в морето на политиката (нарочно не казвам "блатото", защото може би такива млади хора ще успеят да трансформират блатото в езеро, знам ли...). Валери Маринов, който е мой преподавател във факултета по журналистика и на когото току-що изпратих поредното си домашно, както и Минчо Спасов, говориха доста ценни неща. Хареса ми идеята на депутата от НДСВ, че един политик трябва да е готов и на критика и блогът е онова, което го лекува от "височинна болест", която много вирее по нашите ширини. 
Също така отбелязах предупреждението на някои от участниците да не надценяваме ролята на подобен вид комуникация - политическите блогове, защото в България тя е сравнително ограничена все още.
Това е и материалът, който написах след дискусията. Стана доста набързо и предварително се извинявам, ако съм пропуснал в него съществени неща от срещата. Изборите предстоят - има достатъчно материал за писане.

Станишев блогър

Трепери, блогосферо! Премиер ще те гази!

В общи линии това е тонът, който лъха от новата акция на българския премиер Сергей Станишев. След като подкара трамвай, написа книга, стана рицар и какво ли още не, премиерът се зае да твори и на блогърското поприще. В доста сносна страничка, която очевидно е глътнала дълги часове работа на хора от екипа на Станишев, понеже както той самият казва, "няма време". Посетителите могат да пишат директно на sergei@stanishev.bg и ще получат отговор ЛИЧНО. Също така могат да прочетат откровения от биографията му, да видят негови снимки (не, че не ги виждат ежедневно от всички вестници), и да прочетат други ценни слова и размисли на премиера. Ето някои от тях:

- "Всъщност всичко, което съм постигнал се дължи на факта, че работя усилено всеки ден и се стремя да вземам най-добрите решения, за да се подобри живота на всички българи. "

- "След като завърших, се занимавах малко с журналистика. Работата ми харесваше, но винаги съм усещал потребност да служа на родината си и точно затова реших да вляза в политиката и се кандидатирах за Народното събрание. След избирането ми през 2001 г. за мен е голямо призвание и чест да служа на хората. Това е чест, с която се гордея и до днес".

- "Трябва много смирение за да поемеш отговорността и честта да бъдеш гласа на своята страна и да водиш хората към нова ера на свобода и просперитет."

*снимката е от блога на Станишев

Станахме значими

Здравейте, братя и сестри електорални единици!

Вече не остана, идва нашето време. Времето, в което иначе всевиждащото око на политическата власт се обръща и към нас, а ласкава усмивка озарява лицето на Големия брат. Наближават избори и политическата реторика се изпълни с думичките "избиратели", "електорат", "електорална подкрепа" и прочее. Почти като в демократична държава, ще рече човек! Само че той и Тодор Живков призовава "другарки и другари, избирателки и избиратели" да гласуват на изборите през 1971 г., макар всеки да е знаел, че това не са никакви избори и алтернатива на Отечествения фронт няма.
Колеги електорални единици, чудя се дали днес, когато честваме 20 години от падането на Берлинската стена, алтернатива вече има. Сутринта ми започна с прозрението на един депутат от вътрешната комисия: "Мислех, че сме парламентарна република, но това очевидно не е така". Парламентарна република ли сме наистина и има ли алтернатива? Има ли демокрация в България? Едвин Сугарев ще ви каже, че няма. Но вие не го слушайте, шепнат ни на ухо от билборди и предизборни плакати. Имало избор. И ние трябвало да го направим. Ние, електоралните единици. Това е според днешните управници разбирането за демокрация - макар и да съм сигурен, че не им се иска, веднъж на четири години електоралните единици напълно демократично могат да отидат и да гласуват. В речника на управляващите срещу думата "вот" стои уточнение, че това е единствената полза от електоралните единици.

Не стига това, но вече звучи и познатата песен, припявана от всички на политическата сцена - "Гласувай, има значение!". Има значение за кое? За това колко процента електорални гласове ще вземе дадена партия и с оглед на това колко ще си надуе мускулите в последвалата борба за формиране на коалиционно управление? Или има значение за това дали ще ни управляват "добрите" или "лошите"? Та този хор иска да ме убеди, че негласуването е липса на гражданска позиция. В аулата на Софийския университет Иван Костов дори насърчи студентите - "Всеки, който не отиде да гласува, гласува за Доган". Брей?! Сякаш доста настрани остава фактът, че конституционно право в една демократична държава е както да гласуваш, така и да не гласуваш. Право, а не задължение. Следователно негласуването също е гражданска позиция. За кого да гласувам, ако всички ми предлагат едно? И то е: "Гласувай за нас, ние сме единственото решение". Хайде сега да се върнем към изборите през 1971 г.

И така, колеги електорални единици. Сега е нашето време. Сега сме значими и интересни за политическата власт. Сега сме ухажвани. После ще дойдат нови четири години, когато ще сме просто "в тежест", по стандартите на социалистите - "трудещи се". Въпросът, който трябва да си зададе всяка електорална единица обаче е: "За какво всъщност гласувам". Ако си намери отговор, толкова по-добре.