Нова книга за Цар Борис III

"Тази книга на проф. Недю Недев е най-богатата документална история на Н. В. Цар Борис III и почти четвъртвековното му царуване. Многобройните и неизвестни, тайни и явни, недостъпни и отминавани документи в нея проговарят, доверително разказват за трагичната история на един народ в преломното време между двете войни и за неговия цар, който скромно, без поза, с вродена аристократична простота носеше своята корона от тръни. Със завидна лекота и сладкодумство проф. Недев поднася на читателя документи, подробности, детайли от живота на царя, на царския двор и това прави четивото му по-интересно и занимателно от фабулите на романите. Коментарите на изследователя са преизпълнени със завидна житейска и културна ерудиция, с вроден такт и вкус."

Тончо Жечев

Ех, то хубаво, ама... 30 лв. ?!

Шум в кадъра

"Шум в кадъра" - така беше озаглавила мейла си една колежка, която сутринта ми изпрати сканирана въпросната снимка от "Стандарт". Още с влизането си в редакцията пък ми връчиха и самия вестник. Браво бе, фотографе на "Стандарт", бива ли така? Ще рече някой, че съм привърженик на РЗС и на "Новия консерватор", ще ми излезе име, ще си разсипя кариерата...
Питаха ме и защо го гледам с такава усмивка. Не, не съм "хипнотизиран" от Янев, просто в същия момент съм се прилепил до стената, за да може фотографката на "168 часа" да направи няколко снимки.
Все пак един познат ме успокои малко с думите "Спокойно, по-добре отколкото да те бяха снимали до Йосич примерно!". Като се замисля... :)

PAIN в София - откога ги чаках!

Снимка: Rock.bg

Е, най-сетне - довижях, преживях, усетих "болката" - първия концерт на PAIN в България! Не съм и предполагал, че Петер Тетгрен може да дойде и по нашите географски ширини с която и да е от групите си. Като бях по-малък, мечтаех да отида на концерт на Hypocrisy - дет метъл легендите, с които Петер стана толкова известен в средите на екстремната музика. Имах няколко албума на касети, включително култовото концертно изпълнение Hypocrisy Destroys Wacken. По същото време излизаше, спомням си, и списание "ХАОС", в което прочетох супер песимистична статия от Амебата и Фънки, според които в България няма надежда да видим светстни групи от световна величина и "ако дойдат Хипокризи, това ще е чудо". Е, не дойдоха Hypocrisy, но гостуването на лидера им със страничната (и май все по-централна) електро-метъл формация PAIN беше зашеметяващо!
Като за начало изнервиха публиката с двучасово чакане пред затворените врати на дупката, наречена клуб BlueBox. Не знам дали по вина на организаторите от Most Of Evil или по вина на групата, висяхме си ей така без никой да каже някаква причина. Последва 30-минутна подгрявка от българите КЪЛН, която аз лично прекарах извън залата, пльоснат върху едно диванче. Много шум, много брутализъм, пък и не бях дошъл да гледам КЪЛН, а и след два часа чакане така бях поКЪЛНал, че свят ми се виеше. Но и чакането имаше своя край и той дойде внезапно с резачката I'm Going In - водещото парче от последния албум Cynic Paradise. След него се заредиха все зверски хитове, а Петер разходи публиката из цялото творчество на групата. Изсвириха повечето забележителни песни, а публиката посрещаше всяка от тях с огромен възторг. Лично аз съжалявам, че от дебютния си албум представиха само едно парче. Липсваха ми и кавърът на Бийтълс "Eleanor Rigby", както и маниашката "Have A Drink On Me". В същото време обаче зверски се накефих на "On and on", която звучи като нещо средно между Rammstein и Eifel 65 (ако някой си спомня тия последните).
В общи линии, жесток концерт. Надъхващ и енергичен. Групата също хареса публиката си я дари с три излизания на бис и множество хвърлени знамена, перца и прочее "артефакти". Какво следва оттук нататък? Знам ли... AC/DC? :)

"Големият избор" стартира снощи по БНТ

Дочаках старта на предаването с голямо нетърпение. Първоначалната ми идея беше да го гледам наживо в публиката, но планът се провали заради една неприятна настинка и един хубав личен повод. Така че остана вариантът пред телевизора. Изгледах го (на моменти с истинско изумление, друг път със сбърчени вежди) и ми направиха впечатление няколко неща. Предварително искам да уточня, че по време на представянето на кандидатите преценявах всички и ми се искаше да си избера фаворит, но така и не успях. Но все пак, ето какво ме впечатли:
- Бойко Василев беше си сложил доброжелателна маска тип "Бате Енчо" и в общи линии изглеждаше по-различно отколкото съм свикнал да го виждам. Можеше да запази поведението си като водещ на "Панорама" без да загуби от това - "Големият избор" също е политическо шоу, не е Биг Брадър.
- Журито очаквано се стремеше да подхлъзне кандидатите, а Андрей Райчев беше по-буреносен от всякога. Може би това беше добър урок за участниците, които трябва да свикват с изявите пред публика, която невинаги е доброжелателна.
- Впечатлен съм много приятно от участника Петър Петров. Заради ромския му произход журито (също така очаквано стереотипно) се опита да го вкара в темата за проблемите с малцинставата. Петър парира тези опити много решително, като каза, че не е дошъл като представител на цигани, турци, евреи и т.н., а като млад човек с визия за България (Браво, Петре, напълни ми душата!). Това беше супер. Просто супер. И същевременно елегантен шамар за всички, които искат да видят циркаджийски истории на екрана и разчопляне на темата с етносите.
- Повечето участници бяха адски притеснени и това личеше през цялото време. Голяма част от тях дори не успяха да кажат нещо конкретно, а шокът от камерите ги накара да се впуснат в общи приказки и да се запъват. Нормално, като за първи път...
- Участниците Светослав и Станислав според мен имат безспорно място в шоуто до самия край. Станислав с поведението си и излъчването си от типа "Бойко Борисов", а Светослав с нестандартните си предложения и неприкритата си свенливост, предизвикваща симпатиите на зрителите.

На мен лично ще ми е интересно какво ще стане накрая. Най-малкото, БНТ показаха, че интерес може да предизвикват не само голи къпещи се хора пред камерата в банята.

L'Europeo отваря дискусията за Стената

Със специалния си нов брой, посветен на 20-та годишнина от падането на Берлинската стена, списание L'Europeo дава старт на дискусията, която тепърва ще се разгаря в цяла Европа - 20 години по-късно, какво се промени, къде се намираме, какви са поуките, какво пропуснахме. Със сигурност европейските медии ще направят подробен обзор на събитията, с актуални коментари и анализи. Интересно ще е да видим как ще се впишат българските медии в тази ситуация и дали няма да подминем тази забележителна годишнина с пренебрежение - знак, че сме проспали тези 20 години. Имаме цяла година - аз ще следя дискусията, препоръчвам го на всички. Не само на свидетелите на епохата, но и на онези, които са на възрастта на прехода - 20-годишните, онези, от които зависи повече да няма стени.

Капитан Планета

Карикатура: Иван Кутузов, "Капитал"

-Погледнете в небето!
-Това е птица!
-Не, това е самолет!
-Не, това е... Яне Янев.

Помните ли филмчето за Капитан Планета? Беше ми любимо. Оттам е и диалогът в началото, малко видоизменен, разбира се. Той вечно се появяваше където трябва, готов да помогне, да спаси планетата и прочее... Той и Рамбо така, като се замисля. У нас си имаме Яне Янев. Въоръжен (с папки) и много опасен (за масите, които наистина го припознават като новия месия на България). Ето няколко много добри коментара от блоговете:

Зверски добра пародия от Templar, чудесен коментар от Нервната Акула, любопитно четиво от Радан Кънев и безпощадния Бойко Пенчев на страниците на "Дневник". Нямам какво да добавя...

Предупреждение за диктатура

Тази седмица вестник "Дневник" публикува една страхотна поредица статии на журналиста Драгомир Иванов. Ето за какво иде реч:
"В годината, в която Източна Европа отбелязва 20 години от краха на комунизма, си струва усилието да се припомнят психологическите корени на тоталитаризма. В поредицата на "Дневник" се представят четири социални експеримента, доказали колко лесен и кратък е пътят до състоянието на пълно подчинение пред авторитета. Първата част е посветена на нашумелия германски филм "Вълната", описващ симулацията на диктатура в училище. Следващите броеве ще разкажат за опитите на Рон Джоунс, Стенли Милграм и Филип Зимбардо."
Първата статия е в днешния брой и в нея Драго е направил чудесен анализ на немския филм "Вълната". Преди време писах впечатленията си за него - филм, който задължително трябва да се гледа...с разбиране. Защото примерите са навсякъде около нас - партии от лидерски тип, "харизматични личности", които "сочат" верния път на заблуденото множество, а то вярва ли, вярва...

Симеон Втори между историята и политиката

Снимка: "Дневник"

Онзи ден в зала "Роял" в "Шератон" Симеон Сакскобургготски връчи дарителски акт, с който преотстъпва личния си архив в полза на българската държава. Събитието беше гарнирано и с представяне на негова книга-сборник с извадки от речи и изказвания от последните 20 години. Излишно е да се споменава, че присъства почти целият политически елит на страната - същият този елит, който през годините не пропускаше да метне малко кал по личността на царя, а тази вечер пляскаше въодушевено след всяка пауза в изказването на монарха. Това не е нещо ново, разбира се. Симеон винаги е притежавал тази двойнственост - колкото и негативи да се изсипват върху неговата партия, личността му е постоянен магнит за засвидетелстване на уважение и нерядко раболепие.
Самото събитие изпъкна в моите очи с някои доста фрапиращи моменти. Бих ги приписал на организаторите, било то пиари или прессекретари на партията. Естествено, имаше и такива, които не зависеха дори от тях. Такова беше например изказването на ректора на СУ Иван Илчев, който буквално приспа публиката със заклинателни повторения: "Вярвайте на документа, не вярвайте на документа!". Той си направи и солена гавра с публиката, като възкликна премерено: "...но всичко това е без значение, защото той е тук - Негово Величество...!". Публиката клъвна веднага, избухнаха бурни аплодисменти. Илчев изчака да стихнат овациите и добави: "...Негово Величество...Документът!", при което ръкопляскащите със сигурност се почувстваха като боядисани врабчета.
Гаф, макар и неизбежен, беше и "модераторството" на Гиньо Ганев. Човекът е прекалено възрастен, за да води подобни събития. Но най-фрапиращото, което буквално ми изцъкли очите, беше следното... По време на словото на Симеон на видеостените от двете му страни се изреждаха разни снимки от живота му, документи и т.н. В един момент те свършиха и човекът на компютъра реши да пусне за фон началото на една презентация, която беше отредена за финала. Само че началният слайд на презентацията представляваше жълт фон, на който лъщяха думите "Това е истината...". Представете си сега гледката: царят говори за мисията и бъдещето на НДСВ, а на две видеостени до него пулсира надпис "Това е истината..."!!! Не беше виновен Симеон, но явно някой не си бе свършил работата като хората...
Леко разочарование се получи и с книгата - макар да си я взех с автограф от Сакскобургготски, който си изпросих не без помощта на телохранителя, съдържанието й се оказа малко подвеждащо. Речите не са цели, а представляват само извадки, най-силните моменти. Отгоре на всичко при печата на иначе луксозното издание е допусната грешка и четири от страниците са бели - без текст.
Всъщност най-много ме впечатли разминаването в очакванията за самото събитие. Очаквах една церемония в рамките на историческия дискурс, в който личността на Симеон Сакскобургготски е безспорно присъстваща. Очаквах акцент върху миналото, монархията, изгнанието, паметта и националното самочувствие. Вместо това събитието се превърна в една предизборна проява, в която широко място се отдели на ролята на НДСВ за европейския път на България, стореното от партията през двата мандата на управление и заявката за още идеи, които да бъдат осъществени при бъдещо управление. Оценявам това като слабост, най-малкото защото Симеон като историческа личност и като действащ политик за мен са две различни неща. Първото е безспорен факт с голяма доза обективност. Второто е натоварено с доста негативи и тези негативи можеха да останат на заден план онази вечер, ако събитието не беше политизирано толкова. Уви, предизборната борба вече се разгаря стремително и гладиаторите вече са на арената.

Моят избор е "Големият избор"

Разбрах, че съм сред 50-ината избрани за кастинга на новото шоу на БНТ "Големият избор" в събота, 19.20 ч. В мейла пишеше: "Явете се в неделя в 9 сутринта пред БНТ". От 120 участници са определили около 55, които комисия трябва да пресее до 12 финалисти. Естествено, бърза промяна на плановете за уикенда и в неделя рано сутринта цъфнах пред телевизията. Признавам си, за пръв път влизам в сградата на БНт, беше ми най-малкото любопитно.
Пред входа вече се бяха събрали голяма част от участниците, скупчени около ръкомахащата и експресивна Ани Яковлева. Последваха 9 часа чакане, напрежение, емоции, досада, приятни разговори, вицове, храна в стола на телевизията, разкарване от студия в коридори, по стълби и фоайета на необятния бункер БНТ1. "Още 5 минути, още 5 минути" бяха най-честите думи на организаторите в края на деня. След 5 минути журито щяло да съобщи имената на 12-те, избрани да се борят "на финала" за титлата млад политически лидер на България (или нещо подобно). Журито, в което участие взеха Вяра Анкова, Бойко Василев, ректорът на УНСС и други, ни измъчи до последно. Вярно, и на тях не им беше лесно да изслушат поотделно 50 човека в рамките на един ден. Но мога да кажа, че имаше какво да чуят. Лакмусът на целия кастинг бяха именно тези младежи, с които успях да се запозная, да поговоря и да споделя дългите часове на очакване. И когато казах пред журито, че визията ми за България е инвестиция в младото поколение, защото то е безценният ресурс на страната ни, имах предвид точно хората отвън (и много други извън стените на БНт). Удивителни младежи! Върна ми се надеждата, че може би има бъдеще и за нашата родина, ако тези хора останат тук и не се поддадат на деструктивизма, който се шири сред моето поколение. Да чуеш как момче набор '90 говори за Апартейда в Южна Африка или студент във Великобритания, у когото не може да се забележи грам високомерие заради това, че учи именно там - усещането си го биваше. Прекарах с тези хора девет часа - достатъчно време, за да прецениш някои неща като обноски, държание, нагласа, умствен багаж дори. Впечатлен съм от много от тях. Впечатлен съм като цяло. Изглежда, че в някои отношения журито се е впечатлило от други неща, защото много от моите фаворити не попаднаха сред 12-те финалисти. Но нищо - там е колежката от факултета Ани Атанасова, на която пожелавам достойно да представи ФЖМК (и блок 42 в Студентски град), там е Георги Гочев - младеж с много енергия и амбиция, там са бъдещи журналисти, политици, строители на утрешна България. Аз съм сред онези, които ще им стискат палци и ще ги гледат по телевизията от 15-ти април. До мен са не по-малко стойностни хора с блестящи идеи, завиден интелектуален потенциал и най-вече желание да го използват. Успех, момчета и момичета, време е да смените изтърканите муцуни от политическата сцена на България!

*Снимката е от "Дневник", в суматохата забравих дори да снимам, но това не е от значение.