Третата вълна филмирана отново

Филмът Die Welle ("Вълната" - нем.) излезе миналата година в Германия и веднага събра тълпи от хиляди нетърпеливи зрители, очакващи да го гледат. Почти година по-късно го гледах и аз и размислите, които породи в мен, още са в процес на премисляне. За какво иде реч? В немско училище започва курс по авторитаризъм. Учителят ги разпитва какво знаят за диктатурите, с какво се характеризират... Учениците са убедени, че подобно нещо няма почва в съвременна Германия, която вече е минала по този път и е понесла горчивите последици. Тогава той започва експеримент. Въвежда строга дисциплина в курса си, облича учениците в еднакви дрехи, показва им колективния дух на маршируването. В началото го приемат като лудост, като шега, но постепенно се запалват по идеята. Измислят си име - Die Welle, лого, дори специфичен поздрав. Образува се своеобразна социална група, която за някои от младежите е нещо повече от училищен експеримент - тя става среда за себеизява и общуване. Започват сблъсъци между "Вълната" и "другите", започва промяна в отношението на учениците към всички, които не са "от тях". Експериментът достига чудовищни размери, когато учителят симулира линчуване на "инакомислещ". Заслепени, учениците а готови да направят всичко, което "фюрерът" им каже. Развръзката е жестока, неочаквана (глупости, знаех си, че оня ще се гръмне). А поуката е не просто синтез на режисьорска идея. Филмът е предупреждение, че човешкото съзнание много лесно може да бъде подведено по пътя на диктатурата, просто защото цели социални прослойки са адски податливи на подобен вид манипулация. Убеждаващото въздействие на лидера е различно за различните типове хора - има по-рационални, по-земни, които разбират безумието, но има и такива, за които идеологията се превръща в житейско верую.

Филмът е посветен на един експеримент, проведен през 1967 г. "Третата вълна", от американския учител Рон Джоунс. В него той манипулира учениците по начина, показан във филма. Резултатите, макар и не толкова кървави, колкото в лентата, са доста обезпокоителни. Крахът на фашизма е поставен под въпрос, след като в рамките на седмица групата ученици е била подведена да се държи като жителите на Третия райх.

Снимка: "Дневник"

Можем ли днес да кажем, че няма опасност от нова диктатура? Че с фашизма, нацизма и комунизма е свършено? Можем ли да имаме вяра на човешката съзнателност, след като през уикенда 14-15 февруари повече о т 6000 неонацисти се сбиха с 10 000 анти-неонацисти в Дрезден, Германия? Или след като близо 1000 атакисти скандираха "Волен!", "Левски!" и "Турци, излезте!" миналия четвъртък пред паметника на Апостола в София?
Нима не виждаме постоянно примери? Не само че виждаме, но понякога и неволно участваме в тях. Плашещо е.

"Ние искахме да убием Хитлер"

Издателство "Колибри" са намерили точното време да пуснат на българския пазар книгата на Филип вон Бьозелагер "Ние искахме да убием Хитлер". В началото на месеца беше премиерата на дългоочаквания филм с Том Круз "Операция Валкирия", в която се проследява историята на полковник Щауфенберг - заговорникът от 20 юли 1944 г., човекът, който едва не уби диктатора. Казвам едва, защото в този момент единствено късметът спасява Хитлер от смъртта и една масивна дървена маса застава между него и избухналата бомба.
Книгата с корична цена 14 лв. представлява спомените на единствения оцелял участник в атентата (останалите бързо са изпозастреляни от Гестапо). Бьозелагер умира на 90-годишна възраст през миналата година и може би неговата книга и хитовия в момента филм ще покажат един много интересен, но малко познат момент от Втората световна война.
В Германия възприемат Щауфенберг за герой. Особено горди с него са в Щутгарт, където има и скромен мемориален комплекс, посветен на него. Миналата година по време на "Нощта на музеите" имах възможността да го посетя и наблюдавах с какъв интерес германците разглеждаха вещите на граф Щауфенберг, цигулката му, писмата му. Сякаш глътка свеж въздух е за тях този интелигентен млад човек, жертвал живота си, за да спаси каквото е останало от родината - когато десетилетия са им натяквали, че не е имало почти никаква съпротива срещу диктатора и че всички са били заслепени и послушни на режима.

Снимка: Kafene.bg

Цонко пуска rock'n'roll train за AC/DC

Снимка: Ройтерс

Пуснах дописката в сайта на "Дневник" и с трепетно вълнение реших да я споделя и в блога, защото новината (макар и от няколко дни да е тази новина) е наистина много любопитно и вълнуващо събитие. Ех, сега да ми паднат отнякъде едни 200 лева...

Рокенрол влак потегля от София за концерта на AC/DC в Белград

Уникален влак - Kavarna Rock' N' Roll Train, ще тръгне от София за концерта на австралийските рок легенди AC/DC в Белград на 26 май. Три композиции с по десет вагона ще поемат българските фенове, желаещи да посетят концерта в сръбската столица.

Транспортът е организиран от кмета на община Каварна Цонко Цонев. Билетите ще се продават само в пакет, който включва билет за влака в двете посоки (София-Белград-София), транспорт от гарата до стадион "Партизан" и обратно, както и билет за самия концерт на групата. Възможностите са три - 195 лв. с билет за концерта на терен, 215 лв. за трибуна и ВИП билет на цена 270 лв. Пакетните билети ще бъдат пуснати в продажба на 19 февруари от 9 сутринта в София и Каварна.

Влакът ще тръгне от София рано сутринта на 26 май и ще продължи без междинни спирки до Белград.

Организацията на рокенрол влака ще бъде финансирана от продажбата на билети, а брандирането на вагоните ще поемат частни фирми, каза пред "Дневник" кметът Цонко Цонев.

Белград е спирка от продължението на турнето Black Ice World Tour, което рокаджиите започнаха през октомври миналата година за представяне на новия си албум Black Ice. Европейската обиколка започва от Норвегия на 18 февруари. Атина, Мадрид, Барселона, Прага, Мюнхен и много други европейски градове ще посрещнат AC/DC през следващите месеци.

В петък бяха пуснати 23 000 билета за страните от бивша Югославия. Други 22 000 са предвидени за съседни страни, сред които Унгария, България и Румъния. Нетърпеливите фенове в Белград успяха само за три часа да изкупят всички налични билети, което превръща Сърбия в първата страна от турнето на австралийците, където предстоящият концерт е изкупен буквално за часове.
Очаква се турнето да бъде закрито с концерт в Глазгоу, Шотландия, на 30 юни.

Гергана Паси!!!

Днес тъкмо си ровча из БТА, когато попаднах на съобщение с фразата "министър Гергана Паси". Ококорих се и прочетох пак. БТА, казвам си, не може да е майтап, в крайна сметка! Поразпитах, поразрових и се оказа, че всъщност не знам прекалено много. Уикендът, който прекарах далеч от цивилизация, медии и каквато и да било информация, се е оказал един щастлив, звезден миг за двама популярни български политици. Гергана Грънчарова е сключила брак със Соломон Паси. Е, не! После се разплете историята де - двамата били "гаджета" от дълго време и т.н., но това вече върви към клюкарстване, така че дотук с приказките. Какво пък, казах си, като поразмислих повече. В крайна сметка е важното хорат да се обичат - останалото е храна за жълтите вестници.
И в рамките на шегата, не прави чест на минстъра по европейските въпроси да изоставя такава хубава фамилия - Грънчарова, но това са бели кахъри. Прощавам й, само трябва да променя името в линковете към блога (а тя - да вземе да напише нещо актуално там, че е замрял от отдавна).

Не става тоя материал!

Миналата седмица БСП се закани на Бойко, че ще сезира Европейската комисия за изказванията му относно "материала", който се явява на изборите. Тази седмица Бойко се закани, че ще съди БСП и ДПС, че го били наклеветили. Междувременно вестниците пуснаха тонове информация по темата - лекар обяснява как българите сме били чудесен генетичен материал, бабички протестират с листове А4 против Бойко "Аз съм от материала", а благият Станишев обясни в Перник, че пенсионерите са достойни хора, а не материал. Всичко това е просто чудесно, само че емоциите трябваше да стихнат по-скоро и може би някой да направи един бърз обход "през материала", наречен български народ, особено в последните две седмици. А не можем да се оплачем, че липсват поводи. Мъж закла двете си деца и овъгли фамилията на жена си без да му мигне окото - и до ден днешен, казват от следствието, човекът не се е разкаял. Непълнолетни маргинали оскверниха християнско гробище в с. Опълченско - ей така, за удоволствие. Също така за удоволствие вчера някой решил да постреля по стъклата на автобус от градския транспорт в София. По чудо няма пострадали. На фона на тези сочни факти едни други маргинали на жълтите павета обясняват колко, видиш ли, сме добре. Какво му остава на човек, освен да се замисли, че нещо наистина не ни е наред в материала! И тук изобщо нямам предвид изказванията на Борисов. Въпросът е доста по-комплексен и е редно да се чуе мнението на социални психолози, които да ни обяснят какво не ни е наред. Изобщо не се гордея с подвизите при Сливница, както се опитва да ме убеди Росен Петров в новото си предаване, докато баща избива семейството си най-спокойно на улицата, а никой не се е притекъл на помощ да види какво става дори! Изобщо не ми дреме, че генетичният ми материал бил отличен, след като страната ми продължава да бъде обект на сериозни критики от ЕС за липса на действия, за липса на присъди, за липса на правосъдие! А същите тези генетични свръхчовеци от тройната коалиция безсрамно правят първи копки и режат ленти сякаш нищо не се случва. Егати политическата зима, за какво го писах тоя фейлетон, би възкликнал Ботев! И аз се чудя.

Агенция "Фокус" разцепва

Колегите ми препратиха днес тази съществена новина, която не може да отминем току така. Като се замисля, може би пък има смисъл - за хората, които не отделят носа си от компютъра по цял ден времето навън сигурно е новина.

Аман от некачествен матриал!

Юлиус Щрайхер наднича иззад гърба на кмета

Двадесет години след прочутото изказване на Тодор Живков, че сега "всеки ден, всеки час, навсякъде има матриал", неговият вероятен бъдещ наследник на държавен пост направи не по-малко епохално изказване, поставяйки под съмнение качеството на този матриал. Бойко Борисов и неговите думи пред български емигранти в Чикаго, които цитира в. "Сега" - че "лошият човешки материал" бил големият проблем на България, утре ще плиснат от страниците на всички вестници.
"Това е основата на населението в момента - 1 милион цигани, 700- 800 хиляди турци, 2 милиона и половина пенсионери.", изплака мъката си столичният градоначалник на една емоционална и непринудена среща със сънародници зад граница. Чудно нещо - предизборната кампания вече започна, а самият лидер на ГЕРБ прави толкова скандално изказване, при това поредно, че сякаш сам си подрязва процентите. Интересно каква част от тези милион цигани и най-вече 2,5 милиона пенсионери, които до този момент са били хипотетично поддръжници на "герберите", ще преосмислят позицията си след това изказване.
Градоначалникът показа завидни исторически познания - коментира девети септември, цитира Чърчил за партиите... Жалко само, че не се сети за тъмната фигура на Юлиус Щрайхер, фанатичният националсоциалист от Хитлерова Германия, списващ антисемитския вестник "Der Sturmer". Неговите изказвания навремето по повод "лошия материал" на евреи, цигани, славяни и прочее "унтерменшен" му докарват бесилка на Нюрнбергския процес.
Много хора казват, че Борисов нямал нужда от пиар, той сам си правел своя пиар. Е, може би все пак има нужда. Особено ако иска утре да оглави кабинет и да се нарече министър председател на целия български народ. Нали натам се е запътил?

И все пак сиренето е с пари!

Снимка: "Дневник"

Миналата година беше година на Русия в България. 2009 е годината на България в Русия. Обменихме си президентски визити, между София и Москва сноват колони от културни дейци, танцови състави, музиканти. Правят се всевъзможни прояви на братска дружба и дългогодишен съюз, надживял годините.
През миналия месец Москва ни изплющя звучен шамар. Съвсем не по братски. Газовата криза дойде, развилня се и отмина, а за нея се изписа какво ли не, но поуките от нея, струва ми се, още ще се бистрят. Най-важната от тях публично бе формулирана от проф. Карасимеонов по време на вчерашния дебат "Европа, Русия и България след газовата криза": "Всички вече разбраха, че приятелството си е приятелство, но сиренето е с пари!". Нищо ново няма в тази стара народна мъдрост. Но това, че толкова много хора и днес я цитират, е особен феномен на българския характер. Проф. Петър-Емил Митев от Института "Иван Хаджийски" разказа почти като виц случай, при който, по време на работата си в САЩ, се опитал да преведе тази популярна българска поговорка. Уви, никой не го разбрал. Просто за американците сиренето винаги си е било с пари и в това няма нищо чудно! Питам се, къде сме ние? Ние, които сме свикнали винаги да се облягаме на Големия брат, бил той Германия, Съветския съюз, Русия или Америка. Къде сме ние, които хем говорим за пазарна икономика, единен европейски пазар и прочее, хем се опираме на някаква си вечна дружба, надявайки се да извлечем ползи и от нея. Къде останаха русофилите, които не пропускат повод да изкажат някое манифестно похвално слово за братушките или да поднесат венец пред съветски монумент с шмайзер?
Политологът Огнян Минчев направи едно доста цветущо изказване по време на форума, което обаче в голяма сила очертава една тенденция, набираща сила особено бързо след газовите шамари на Москва: "Само най-семплата интелектуално социална прослойка у нас се дели на русофили и русофоби. Всичко останало е на принципа кеш енд кери!". Май е време да разгледаме поговорката за сиренето като обикновена действителност, не като фолклор, а?

Кога ги предупредиха, кога ги наградиха?

Снимка: "Дневник"

19.10.2007 г. - "Европейската комисия очаквано даде административен ход на шест наказателни процедури срещу България. Сред областите, в които страната ин е нарушила европейското право, е закъснението с изграждането на телефона за спешни повиквания 112", в. "Капитал".

29.01.2009 г. - "На заседание на ЕК днес официално е била закрита наказателната процедура срещу България за невъвеждане на спешния телефон 112", БТА.

04.02.2009 г. - "Министерството на извънредните ситуации е получило голямата награда на Годишния конкурс "ИТ ПРОЕКТ 2008" за "Национална система за спешни повиквания с единен европейски номер 112", съобщи БТА.

Брей! Кога ги предупредиха, кога прекратиха, пък кога ги наградиха, да се запита човек! Че ние, българите, сме известни с поголовното раздаване на ордени и награди, това е ясно. Добре поне, че изчакаха официалното решение на Комисията, а не избързаха с награждаването. Иначе бихме наблюдавали интересна ситуация - Министерството получава награда за проект, по който е получил шамари от Европа.