Снимка: "Дневник"Шестият протест на студенти, природозащитници, майки с деца, пенсионери, блогъри и прочее беше своеобразна душевна травма за мен. Когато всичко започна през декември, когато стотици студенти сведохме глави на лобното място на Стоян Балтов пред дискотека "Амнезия", нещата бяха съвсем различни. Когато студентите за пръв път след много години се изправиха срещу Народното събрание, вече се чувстваше промяна. Болката от нелепата трагедия отстъпи място на искрата, която подхванва огъня на недоволството. Недоволство, което тълпите лесно могат да разпалят в нещо повече. В нещо по-различно. В нещо, все по-отдалечаващо се от първопричината.
На вчерашния протест видях съвсем променена картина. Картина, която никак не ми хареса. Неволно казах "протест". По-скоро думата е "панаир". Само така бих си обяснил тази хетерогенна тълпа от около 1000 души, които бяха дошли като на площада в делничния ден. Предприемчиви търговци продават знамена, шалчета, свирки. Разнасят се торби с гевреци по 50 стотинки. Васко Кръпката, като излязъл от енциклопедия "Древните корени на българския рок", разхожда кучето си в очакване на няколко минути сценична слава. Мрачни хора носят листчета с притеснителни призиви за забрана на пенсионерите и неграмотните да гласуват. Около тях пък бъка от пенсионери и неграмотни, които, по всичко личи, нямат нищо против да ги определят като втора ръка. Наперен старец се е маскирал на плакат, на който някой старателно е изписал "Западните покрайнини нямат нищо общо със Сърбия". Свещеник е превърнал паметника на руския император в сакрален олтар, на който е положил метално разпятие, книжка "Християнската етика" и разни други "тотеми". До него безмълвна баба е заела поза "статив", държейки в ръка плакат - пребито момиче с разкървавена уста е влачено от полицаите на 14-ти януари (запитах се дали момичето е било известено за използването на шокиращия си образ в тази кампания). Докато "зад опашката на коня" Шкумбата призоваваше към обединени действия и гражданско общество, на една ръка от загражденията пред парламента група "родолюбиви българи" крещяха от импровизирана стерео уредба истински уроци по толерантност, преливащи от реторика: "Еничари!", "ДПС вън!", "Всички етнически българи трябва да се обединим, само така ще изгоним турците от парламента!", "Сергей п***ст!" и прочее. До тях двама белокоси протестиращи разсъждават за проблемната дружба между България и Русия.
Още по-назад, току до импровизираната сцена, са моите любимци - хората, които явно са откърмени с разни "вещества" - лейдис енд джентълмен, хипи- трипи- обичаме- рила- ама- лепилото- рила- не- планината- щото- от- ходене- на- високо- ни- болят- дробовете - природозащитниците. Момиче в еко-облекло прави ефектни номера с шарени джвъчки. Момче с шарена шапка и шарени клоунски панталони се пули на камерите и надува сапунени балони. Подмятат си играчки, смеят се, забавляват се. Сега им е паднало - толкова много камери и фотоапарати ги снимат. Как иначе ще спасим Рила и Иракли освен с фокуси? Все пак е зима, не върви да правим Джулай морнинг на плажа...
Блогърите също си бяха направили листовки, но малко хора разбраха за каузата им, а още по-малко пък имаха някаква идея какво е то "блогър".
В общи линии се прибрах с много противоречиви емоции. Това не беше моят протест, не това е начинът да демонстрираш нещо пред лицето на властта. Мисля си, че един добре организиран студентски протест, хомогенно множество от студенти..повтарям...студенти!, а не шарени палячовци и галванизирани кръчмо-патриоти, би бил много по-жив образ на несъгласното общество. Студентски протест без други съпътстващи организации. Протест на студентите, който да носи характерната черта "интелигентност". Вчера тя липсваше. И не се получи. Убеден съм, че зад стъклата на парламента са се хихотели гласно на тази шарена тълпа без цел и без посока... Жалко все пак - вятърът на промяната не мирише на марихуана.
