![[Зад Стената]](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgq4e6_ajQPQVwGgjpuLgPYZ9IKcxpwXaLqtZ6R-QGB_MwGeKo4AH5i-jp3ek0fLCkQQ66ejcGLNux78ChkdxE2Q51b-4YOmMbspQL2sZVWsIEM5WPTcLk1gfKjlAp_4hHkcU-Mdg/s980/behind+the+wall.JPG)
Е, най-сетне - довижях, преживях, усетих "болката" - първия концерт на PAIN в България! Не съм и предполагал, че Петер Тетгрен може да дойде и по нашите географски ширини с която и да е от групите си. Като бях по-малък, мечтаех да отида на концерт на Hypocrisy - дет метъл легендите, с които Петер стана толкова известен в средите на екстремната музика. Имах няколко албума на касети, включително култовото концертно изпълнение Hypocrisy Destroys Wacken. По същото време излизаше, спомням си, и списание "ХАОС", в което прочетох супер песимистична статия от Амебата и Фънки, според които в България няма надежда да видим светстни групи от световна величина и "ако дойдат Хипокризи, това ще е чудо". Е, не дойдоха Hypocrisy, но гостуването на лидера им със страничната (и май все по-централна) електро-метъл формация PAIN беше зашеметяващо!
Като за начало изнервиха публиката с двучасово чакане пред затворените врати на дупката, наречена клуб BlueBox. Не знам дали по вина на организаторите от Most Of Evil или по вина на групата, висяхме си ей така без никой да каже някаква причина. Последва 30-минутна подгрявка от българите КЪЛН, която аз лично прекарах извън залата, пльоснат върху едно диванче. Много шум, много брутализъм, пък и не бях дошъл да гледам КЪЛН, а и след два часа чакане така бях поКЪЛНал, че свят ми се виеше. Но и чакането имаше своя край и той дойде внезапно с резачката I'm Going In - водещото парче от последния албум Cynic Paradise. След него се заредиха все зверски хитове, а Петер разходи публиката из цялото творчество на групата. Изсвириха повечето забележителни песни, а публиката посрещаше всяка от тях с огромен възторг. Лично аз съжалявам, че от дебютния си албум представиха само едно парче. Липсваха ми и кавърът на Бийтълс "Eleanor Rigby", както и маниашката "Have A Drink On Me". В същото време обаче зверски се накефих на "On and on", която звучи като нещо средно между Rammstein и Eifel 65 (ако някой си спомня тия последните).
В общи линии, жесток концерт. Надъхващ и енергичен. Групата също хареса публиката си я дари с три излизания на бис и множество хвърлени знамена, перца и прочее "артефакти". Какво следва оттук нататък? Знам ли... AC/DC? :)
Като за начало изнервиха публиката с двучасово чакане пред затворените врати на дупката, наречена клуб BlueBox. Не знам дали по вина на организаторите от Most Of Evil или по вина на групата, висяхме си ей така без никой да каже някаква причина. Последва 30-минутна подгрявка от българите КЪЛН, която аз лично прекарах извън залата, пльоснат върху едно диванче. Много шум, много брутализъм, пък и не бях дошъл да гледам КЪЛН, а и след два часа чакане така бях поКЪЛНал, че свят ми се виеше. Но и чакането имаше своя край и той дойде внезапно с резачката I'm Going In - водещото парче от последния албум Cynic Paradise. След него се заредиха все зверски хитове, а Петер разходи публиката из цялото творчество на групата. Изсвириха повечето забележителни песни, а публиката посрещаше всяка от тях с огромен възторг. Лично аз съжалявам, че от дебютния си албум представиха само едно парче. Липсваха ми и кавърът на Бийтълс "Eleanor Rigby", както и маниашката "Have A Drink On Me". В същото време обаче зверски се накефих на "On and on", която звучи като нещо средно между Rammstein и Eifel 65 (ако някой си спомня тия последните).
В общи линии, жесток концерт. Надъхващ и енергичен. Групата също хареса публиката си я дари с три излизания на бис и множество хвърлени знамена, перца и прочее "артефакти". Какво следва оттук нататък? Знам ли... AC/DC? :)
