Краят на блоговете каквито ги познаваме

Докато „прелиствах” блога на Templar, попаднах на любопитна публикация, озаглавена „Ето, пиша”. Въпросната статия съдържа размислите на един от най-добрите за мен блогъри в България относно смисъла и съдбата на блоговете въобще. Темплар споделя, че самият той все по-рядко пише и наблюдава подобна тенденция и при много от останалите „братя по клавиш”. За разлика от други (като мен), той не търси причината в пролетна умора, ремонт на вилата или друг проблем от личностно-битов характер, а поглежда от друг ъгъл нещата. Неговото мнение ме накара да се замисля над нещо, макар и може би с голямо закъснение: АМИ АКО БЛОГОВЕТЕ НАИСТИНА СА ДЕМОДЕ?

Източник: CUarts.wordpress.com

Аз самият поддържам блог от 2006 г. За пръв път чух това понятие няколко месеца по-рано. Знаменитата доц. Нели Огнянова го спомена по време на лекции и около 90% от аудиторията , подозирам, тайничко нададе беззвучен възглас ( „Ъ?!?”). Оттогава са и наблюденията ми над явлението „блог”, май някъде тогава (или малко по-късно?) почна блого-манията. За нула време се появиха десетки, а после и стотици блогове на хора с някакви идеи, позиции или просто с желание да покажат на света подбрани трейлъри от живота си.

За мен това бяха активните млади хора, това беше средата на мислещия човек, който не се притеснява да огласи широко позиция. В блоговете се родиха чудесни политически анализи, нищиха се проблеми от различно естество, организираха се своеобразни акции – флаш моб протести, гугъл бомби… Около избори и други събития от общонационален характер пък ставаше една говорилня – експертни мнения, анализи и коментари, критики, изявления, засвидетелстване на подкрепа… В някакъв момент и медиите започнаха да пишат за блоговете, дори да публикуват извадки от тях по страниците. Самите блогове станаха нещо като „нови медии” с голям потенциал. Плюсовете няма да изброявам, очевидни са.

Днес нещата ми изглеждат много по-различни. Отварям блогосферата и със скрола на мишката минавам пред десетки публикации за сладки с канела, пудинг, домашни банички и други кулинарни деликатеси, онагледени с изкушаващи професионални снимки. Между тях още и още снимки на жени с гирички в различни пози, правещи коремни преси или други гимнастически упражнения. Още пет милиона статии с рецепти и тук-там някоя статия за вредата от пърженото или за достойнствата на соята. Други пет милиона статии на новоизлюпени „пиар специалисти”, в половината от които говорят за пиар, маркетинг и реклама, а в другата половина отбелязват с колко места са се изкачили в класацията на TopBlog.

В същото време, както сподели и Templar, някогашните „герои” на блогосферата сякаш се изпариха. За първи път констатирах това, когато видях как „умря” блога на Наблюдателя. Един от най-популярните навремето блогъри просто престана да пише. Последваха го много други и по едно време трябваше да махам неактивни блогове от блогрола си. Някои пък изгубиха остротата, оригиналността си; трети се изгубиха в морето от блого-слово, пъплещо иззад всеки ъгъл на мрежата. От това в известен смисъл изгубихме и ние, хората, които четем блогове.

Оказа се също, че е трудно да говорим за активно гражданско общество в блоговете. Както и в България като цяло. Блогосферата си е едно „Ганково кафене”, откъдето и да го погледнеш. Каквото впрочем е и „Фейсбук”, посочван от Templar като наследника на блого-манията. Там мащабите наистина са големи, а възможността за интерактивност е впечатляваща. В същото време степента на безсмислие надвишава в пъти блоговете – десетки хиляди хора се присъединяват към някакви каузи, групи и прочее само за гимнастика на мишката. В действителност повечето забравят на момента в коя група са се включили, а после и бройката на групите им изобщо. Но пък полето за нетрадиционен пиар и реклама е доста плодородно.

Днес по всичко личи, че „Фейсбук” е „погълнал” блоговете. Утре може да е друго. Но както и да се развият нещата, за мен налице е тенденцията към обезличаване на този жанр и отрезвяване от внушението, че, видиш ли, блогърът е съвестта на обществото, новият журналист и т.н. Вероятно тясното специализиране на блоговете е посоката, която ще следват блогърите занапред – блогове за книги, за готварство, за технологии, корпоративни, по интереси и т.н. Но едно е ясно – еуфорията премина. Ред е на следващото голямо предизвикателството.