Германците луднаха по кръчма на ЩАЗИ

Тези дни вестниците гръмнаха с жълтеникавата новина за скандална кръчма в бившата ГДР, пълна със спомени за ЩАЗИ. Емблемата на злокобния репресивен апарат стои над вратата на въпросната кръчма с название „Фирмата”. Отдолу се мъдри надпис „Елате при нас, за да не дойдем ние”. Вътре се развява знаме на бившата Германска демократическа република, разпилени са скъсани листа от архивите, има дори „маса за разпит”, на която се мъдри пишеща машина. Двамата собственици, Вилфрид Гау и Волфганг Шмелц, казват, че това не е шега, а „чиста сатира”. Напоследък в Германия зачестиха случаите на „осталгия” (игра на думи – от „ост”, „източен” и „носталгия”) по отминалото време на социализма. Появи се статия, че половината източногерманци „си искат стената обратно”, излезе и проучване, според което младите германци си нямат и понятие от новата история на собствената си родина. А ето ги сега тези двама шегобийци, които са решили да се погаврят с още незарасналите рани на стотици хиляди пострадали от режима германски граждани – измъчвани, затваряни, подслушвани и преследвани от всемогъщото ЩАЗИ. Сатира? Аз бих казал, дебелашки маркетинг трик на предприемчивите собственици. При това с немалък успех. В маркетинга няма място за морал и наранени чувства, биха казали някои. Тук обаче се заиграва с много болезнена проблематика, чиято актуалност още не е отминала в Германия.

Какво би станало, ако в Мюнхен също такива предприемчиви баварци открият кръчма и да я кръстят, да речем „Die braune Kompanie”. Да забодат отпред една китна свастика, да сложат двама дегизирани като щурмоваци алкохолици като „викачи” и да започнат алъш-вериша. Вътре може да поставят няколко портрета на мустакатия фюрер, да изпъчат едно знаменце „Deutschland Erwache” и да предлагат меню от забележителности на любопитните клиенти – специално вегетарианско меню „Фюрер”, бира по берхтесгаденски, печена наденица на бункер, отлежал шнапс „Зиг Хайл” или специалните коктейли „Гола еврейка на плажа”, „Burning Russians”, „Блъди Хелга” и т.н. И това ли ще е сатира? Защото аз бих го определил по-скоро като гавра. Но пък светът така или иначе не отива към добро, ето идея и за родните предприемачи. Могат най-спокойно да си отворят кръчмица, да я кръстят „При Янко”, да окачат отпред една петолъчка, един сърп и чук, да наемат едрогърди келнерки с червени пионерски връзки, да пуснат като музикален фон „Имала майка”, „Хей, поле широко, хей, балкан, ти роден наш”, „Комунисти, комсомолци” и да чакат с отворени обятия. Гарантирана успеваемост – 100%. Най-много да си имат проблеми с хората на Волен или на Расате. Този луд, луд свят...